Година след земетресението в Измир спасените разказват за уж...
Измина една година от едно от най-смъртоносните трусове последните десетилетия, блъснало Измир. Във съдбовния трус отпреди година, третата по величина турска провинция, ситуирана на брега на Егейско море, загуби 117 души при мощното земетресение с магнитуд 6,6. Бедствието не беше нищо извънредно за страна, склонна към опустошителни трусове, само че за Измир беше невиждано.
„ Децата на Фатма Аладаг, в този момент назовават срутилия им се дом в Измир, кв. Байраклъ - „ пясъчна къща “. Това е кварталът, който пострада най-вече от земетресението, чийто епицентър беше край крайбрежията на град Сеферихисар. Той пък беше обиден от цунами след бедствието. Аладаг прекара четири часа и половина под руините на жилището им, с трите си деца на възраст сред 2 и 4 години и 8-годишната щерка на съседа си. Всички бяха избавени от пожарникари, които трескаво изкопаха отломките.
Тя си напомни по какъв начин 4-годишният ѝ наследник Юсуф и 6-годишната щерка Зехра не можеха да помръднат даже сантиметър с часове. „ Бях обезверена. Опитах се да им повиша морала, като пеехме песни дружно. Намерих една кукла измежду парчета и я дадох на щерка си, с цел да я занимава. Пропълзях и открих друга играчка, която да дам на сина си “, сподели тя пред медиите за часовете си прекарани под руините.
36-годишната жена споделя, че децата й към момента са травмирани от случая и че във всяка къща, която посещават след земетресението, питат дали има някакви „ пукнатини “.
Семейството загуби всичко в дома си на първия етаж и се реалокира при родственици, преди да откри нов дом. „ Благодарна съм, че сме живи. Получихме психиатрична поддръжка след бедствието, само че децата ми не могат да спят добре от този момент. Те към момента се опасяват, когато чуят тропот или мощен звук. Страхуват се да чуят звук от строителни обекти. Никога не съм се прибирала в квартала. Искам да се преместя на някое място, колкото е допустимо по-далеч от там “, споделя тя. Аладаг счита, че е щастлива, че е имала работещ мобилен телефон и е стигнала до екипите за незабавна помощ при първото си позвъняване.
„ Мислех да сграбчи децата и да избягам първоначално, когато усетихме първите земетресения, само че не помня какво се случи по-късно. Дъщерята на съседката ни Мерве си спомни, че сме седнали на дивана и сме се прегърнали и тавана е паднал върху нас. Бяхме хванати в капан сред дивана и килера, само че това ни избави от смъртта”, спомня си тя.
Гюнай Йозишък е измежду оживелите след земетресението. 16-годишното момче беше и измежду първите избавени след 10 часа отдолу под руините на жилището си в седеметажна постройка. Йозишък претърпя интервенции на краката си и прекара два месеца в болница за лекуване. Той беше прикрепен на легло в продължение на месеци, като по-нататъшната терапия възвърне здравето му.
Сега живее с баба си в квартал Кемалпаша в Измир, само че гимназистът споделя, че не си спомня доста за земетресението. „ Винаги си мислех, че ще бъда избавен, до момента в който съм под руините. Имах непрекъснат боязън от гибелта, преди да чуя гласа на спасителите “, сподели той в изявление за Анадолската организация (AA). „ Изумен “ по какъв начин е прекарал толкоз доста време под срутената постройка. „ След като ме избавиха, се уплаших, че няма да мога да вървя още веднъж. Когато започнах да вървя още веднъж, се почувствах като бебе, което се учи да върви. Това, което ме поддържаше жив, постоянно е било да не изгубвам вярата си “, споделя той.
Днес множеството оживели живеят във краткотрайни къщи или са се преместили при своите родственици. В събота първата партида къщи, издигнати от страната за оживели, бе предадена на притежателите им.
„ Децата на Фатма Аладаг, в този момент назовават срутилия им се дом в Измир, кв. Байраклъ - „ пясъчна къща “. Това е кварталът, който пострада най-вече от земетресението, чийто епицентър беше край крайбрежията на град Сеферихисар. Той пък беше обиден от цунами след бедствието. Аладаг прекара четири часа и половина под руините на жилището им, с трите си деца на възраст сред 2 и 4 години и 8-годишната щерка на съседа си. Всички бяха избавени от пожарникари, които трескаво изкопаха отломките.
Тя си напомни по какъв начин 4-годишният ѝ наследник Юсуф и 6-годишната щерка Зехра не можеха да помръднат даже сантиметър с часове. „ Бях обезверена. Опитах се да им повиша морала, като пеехме песни дружно. Намерих една кукла измежду парчета и я дадох на щерка си, с цел да я занимава. Пропълзях и открих друга играчка, която да дам на сина си “, сподели тя пред медиите за часовете си прекарани под руините.
36-годишната жена споделя, че децата й към момента са травмирани от случая и че във всяка къща, която посещават след земетресението, питат дали има някакви „ пукнатини “.
Семейството загуби всичко в дома си на първия етаж и се реалокира при родственици, преди да откри нов дом. „ Благодарна съм, че сме живи. Получихме психиатрична поддръжка след бедствието, само че децата ми не могат да спят добре от този момент. Те към момента се опасяват, когато чуят тропот или мощен звук. Страхуват се да чуят звук от строителни обекти. Никога не съм се прибирала в квартала. Искам да се преместя на някое място, колкото е допустимо по-далеч от там “, споделя тя. Аладаг счита, че е щастлива, че е имала работещ мобилен телефон и е стигнала до екипите за незабавна помощ при първото си позвъняване.
„ Мислех да сграбчи децата и да избягам първоначално, когато усетихме първите земетресения, само че не помня какво се случи по-късно. Дъщерята на съседката ни Мерве си спомни, че сме седнали на дивана и сме се прегърнали и тавана е паднал върху нас. Бяхме хванати в капан сред дивана и килера, само че това ни избави от смъртта”, спомня си тя.
Гюнай Йозишък е измежду оживелите след земетресението. 16-годишното момче беше и измежду първите избавени след 10 часа отдолу под руините на жилището си в седеметажна постройка. Йозишък претърпя интервенции на краката си и прекара два месеца в болница за лекуване. Той беше прикрепен на легло в продължение на месеци, като по-нататъшната терапия възвърне здравето му.
Сега живее с баба си в квартал Кемалпаша в Измир, само че гимназистът споделя, че не си спомня доста за земетресението. „ Винаги си мислех, че ще бъда избавен, до момента в който съм под руините. Имах непрекъснат боязън от гибелта, преди да чуя гласа на спасителите “, сподели той в изявление за Анадолската организация (AA). „ Изумен “ по какъв начин е прекарал толкоз доста време под срутената постройка. „ След като ме избавиха, се уплаших, че няма да мога да вървя още веднъж. Когато започнах да вървя още веднъж, се почувствах като бебе, което се учи да върви. Това, което ме поддържаше жив, постоянно е било да не изгубвам вярата си “, споделя той.
Днес множеството оживели живеят във краткотрайни къщи или са се преместили при своите родственици. В събота първата партида къщи, издигнати от страната за оживели, бе предадена на притежателите им.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ