За над 40 години нуждите от охлаждане на домове в Европа са нараснали средно три пъти
Изменението на климата към този момент визира всички елементи по света. Полярните ледове се топят, а равнището на океани и морета се покачва. В някои райони рисковите метеорологични феномени и преваляванията стават все по-чести, до момента в който други изпитват горещи талази и засушавания. Последиците са все по-видими и в Европа, макар че континентът надалеч не е измежду най-засегнатите. Настоящото стопляне на континента е 1.1°C над прединдустриалните температури, само че това е изцяло задоволително, Това трансформира и потребностите на хората в Европа за отопление и изстудяване на жилищата.
По последни данни на Евростат, оповестени при започване на седмицата, от 1979 година до през днешния ден нуждата от отопление на постройките на Стария континент е намаляла с цели 11% (от 3510 дни на отопление* през 1979 година до 3126 през 2021 г.), до момента в който статистиките за нуждата от изстудяване демонстрират нарастване близо три пъти.
* " Дните на отопление " и " Дните за изстудяване " не са действителни дни, а са механически показатели, изведени на база на междинни температури, над и под които постройките имат потребност да бъдат надлежно отоплявани и охлаждани. Колкото повече над или под междинната е температурата, толкоз повече " дни " се калкулират в показателя. Индексите действително разказват енергийните потребности на постройките, нужни да бъдат отоплявани или охлаждани.
В България картината е смесена - през 80-те години на предишния век се регистрират по-големи потребности за отопление, до момента в който през 90-те наклонността е противоположна. В последните 20 години пък има съмнения и в двете направления. В последна сметка през 2021 година дните за отопление са със 7-8% по-малко, в сравнение с през 1979 година Нуждата от изстудяване обаче се е нараснала над 4 пъти.
Реклама
Най-голяма нужда от отопление, несъмнено, са записали страните от северната част на континента Финландия и Швеция, до момента в който хората в Кипър и Малта са имали най-висока потребност от изстудяване. Климатичното многообразие в Европа придава основни разлики в резултатите на страните - членки на Европейски Съюз.
Според районното систематизиране на Европейски Съюз региона Norrbottens län в Швеция записва приблизително за интервала (1979 - 2021) най-вече " дни на отопление " (6658). Най-нисък разход на сила за стопляне на жилищата си пък са отделяли във Фуертевентура, Испания (18).
Липсата на нужда от отопление не всеки път значи висока нужда от сила за изстудяване. Има по-умерени райони, в които към момента съществуват по-прохладни пролетни и есенни дни с близки до междинните температури, които без спомагателна сила са удобни, или така наречен стайни температури.
Реклама
На районно равнище островите Гозо и Комино в Малта са записали най-високата стойност на " дни на изстудяване " (589) за 2021 година, до момента в който в други 52 района на Европейски Съюз не са записали и ден с сходна нужда.
До какво ще докара това
и се чака да се усилят. С изменението на температурите потребността от отопление в Северна и Северозападна Европа ще намалее, само че ще се усили мощно търсенето на сила за изстудяване в Южна Европа. Това може в допълнение да изостри пиковите потребности на електрическа енергия през лятото.
По-интензивните и чести топлинни талази ще изместят моделите на предложение и търсене на сила, постоянно в противоположни направления. По-нататъшното повишение на температурата и засушаването пък може да лимитират наличността на вода, употребена за произвеждане на сила през лятото, до момента в който търсенето на климатизация ще се усилва. Освен това по-големият мащаб и честотата на рисковите метеорологични феномени евентуално ще усилят рисковете и заканите пред енергийната инфраструктура.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Икономика 2 Икономика 3 Свят 1 Икономика 2 Транспорт 3 Икономика 1 Икономика 2 Войната в Украйна 3 Енергетика Реклама Свързани публикации мнения и разбори Зелената договорка на Европейски Съюз - всичко, което би трябвало да знаете Какви са европейските зелени политики и регулации, кой е обиден, какви схеми за финансиране има и какви са периодите за реализиране на задачите към публикацията Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Кристияна Христова
По последни данни на Евростат, оповестени при започване на седмицата, от 1979 година до през днешния ден нуждата от отопление на постройките на Стария континент е намаляла с цели 11% (от 3510 дни на отопление* през 1979 година до 3126 през 2021 г.), до момента в който статистиките за нуждата от изстудяване демонстрират нарастване близо три пъти.
* " Дните на отопление " и " Дните за изстудяване " не са действителни дни, а са механически показатели, изведени на база на междинни температури, над и под които постройките имат потребност да бъдат надлежно отоплявани и охлаждани. Колкото повече над или под междинната е температурата, толкоз повече " дни " се калкулират в показателя. Индексите действително разказват енергийните потребности на постройките, нужни да бъдат отоплявани или охлаждани.
В България картината е смесена - през 80-те години на предишния век се регистрират по-големи потребности за отопление, до момента в който през 90-те наклонността е противоположна. В последните 20 години пък има съмнения и в двете направления. В последна сметка през 2021 година дните за отопление са със 7-8% по-малко, в сравнение с през 1979 година Нуждата от изстудяване обаче се е нараснала над 4 пъти.
Реклама
Най-голяма нужда от отопление, несъмнено, са записали страните от северната част на континента Финландия и Швеция, до момента в който хората в Кипър и Малта са имали най-висока потребност от изстудяване. Климатичното многообразие в Европа придава основни разлики в резултатите на страните - членки на Европейски Съюз.
Според районното систематизиране на Европейски Съюз региона Norrbottens län в Швеция записва приблизително за интервала (1979 - 2021) най-вече " дни на отопление " (6658). Най-нисък разход на сила за стопляне на жилищата си пък са отделяли във Фуертевентура, Испания (18).
Липсата на нужда от отопление не всеки път значи висока нужда от сила за изстудяване. Има по-умерени райони, в които към момента съществуват по-прохладни пролетни и есенни дни с близки до междинните температури, които без спомагателна сила са удобни, или така наречен стайни температури.
Реклама
На районно равнище островите Гозо и Комино в Малта са записали най-високата стойност на " дни на изстудяване " (589) за 2021 година, до момента в който в други 52 района на Европейски Съюз не са записали и ден с сходна нужда.
До какво ще докара това
и се чака да се усилят. С изменението на температурите потребността от отопление в Северна и Северозападна Европа ще намалее, само че ще се усили мощно търсенето на сила за изстудяване в Южна Европа. Това може в допълнение да изостри пиковите потребности на електрическа енергия през лятото.
По-интензивните и чести топлинни талази ще изместят моделите на предложение и търсене на сила, постоянно в противоположни направления. По-нататъшното повишение на температурата и засушаването пък може да лимитират наличността на вода, употребена за произвеждане на сила през лятото, до момента в който търсенето на климатизация ще се усилва. Освен това по-големият мащаб и честотата на рисковите метеорологични феномени евентуално ще усилят рисковете и заканите пред енергийната инфраструктура.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Икономика 2 Икономика 3 Свят 1 Икономика 2 Транспорт 3 Икономика 1 Икономика 2 Войната в Украйна 3 Енергетика Реклама Свързани публикации мнения и разбори Зелената договорка на Европейски Съюз - всичко, което би трябвало да знаете Какви са европейските зелени политики и регулации, кой е обиден, какви схеми за финансиране има и какви са периодите за реализиране на задачите към публикацията Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Кристияна Христова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ