Политиците се сещат, че народът е звездата само преди избори
Измежду всички политически баналности преди изборите, има една изключително фрустрираща. Виждали сте я стотици пъти, само че всякога носи едно и също неуместно възприятие, като че ли ти е за пръв път. Нарича се " Снимка с гласоподаватели ".
Снимката с гласоподаватели беше това, което пълнеше политическите страници на подкупните вестници на прехода, които преди избори се нахвърляха толкоз стръвно на политическия ПР, че връзката им с действителността - така и така прокъсана - се срязваше на две половини. Едната половина висеше в ръцете на обезверения четец, другата - в джобовете на политици и основни редактори, разменящи си капитали едни други. Тези две половини нямаше потребност да се срещат въобще; в противен случай, с цел да се обслужват взаимно, трябваше да се разкачат от читателя и гласоподавателя.
Но до момента в който печатът въпреки всичко можеше да е по-малко скучен поради това, че се обновяваше веднъж на ден, актуалната композиция от живо лъчение, статуси и мнения, от дълго време превъртя играта в обществените мрежи. В идните месеци очаквайте: политик, заобиколен от пенсионери, милостиво заслушан и подло обещаващ какво ли не - единствено да бъде определен. Очаквайте: политик, в никакъв случай не напускащ Народното събрание, че даже и там незадържащ се за дълго, ненадейно отправил се на странствуване към най-затънтената провинция, с цел да се срещне с " народа ". Срещата, несъмнено, не би трябвало да трае дълго - задоволително е ПР-ът да нащрака няколко фотоси, да пусне няколко минутно видео, след това продължаваш напред, с цел да имитираш колкото се може по-обстойна картината на професионална угриженост. Току-виж, най-после си подарил килими и остарели календари. Идеята е всичко, което е за изхвърляне, да отиде при тези, които са били за изхвърляне в продължение на 4 години. Но в този момент, в този месец, са най-важни.
После се минава към утринен блок/политическо предаване. Там внезапно пред водещата излиза наяве, че ти ужасно постоянно се срещаш с хората, през целия мандат си се интересувал от техните проблеми и ето те в този момент - мамин сладостен - още веднъж си при тях. Парламентът е опразнен, тъй като, с цел да те има в новия парламент, би трябвало да се поразтъпчеш тук-там; колкото повече се поразтъпчваш, толкоз по-малко ще се придвижваш с нещо друго с изключение на с лимузина през идните четири години. Струва си. Да попаризитираш върху тридесетгодишни разочарования е доходоносно занятие.
В съпоставяне с вестниците, в този момент въпреки всичко има дребен прогрес. Например, че постоянно си изложен на риск - до момента в който ПР-ът угодно инсталира и изрязва най-важните елементи, някой да вземе да снима цялото ти изказване. И внезапно да стане ясно, че си споделил страшни нелепости, тъй като си решил, че си единственият със смарт телефон в региона. Е, тогава става най-интересно. Друго е да лъснеш в обществените мрежи като човек, който приказва комично безскрупулно, вярвайки, че това няма да види бял свят.
Накрая за гласоподавателите остават две картини. В едната, в случай че са задоволително наивни, те са се порадвали на ласкавия метод и грижа на техния претендент. В другата, месец по-късно, виждат примижалия му от доволство взор в Народното събрание, съумял да реши един път вечно най-важният обществен проблем: личното му благоденствие.
Единствената акция на идните избори, за която от сърце може да призовем, е: спрете да се снимате с гласоподаватели САМО Пожарна охрана ИЗБОРИ! Както качественото уиски популяризира достолепията си с това, че е от най-малко 50 години, в този случай е противоположното: жалко е от най-малко 30 години и ще става все по-тъпо с времето. Технологиите, популярност Богу, направиха по този начин, че тъпотата да изпъква с по-добра резолюция.
Политиците пък направиха по този начин, че да я зареждат с снимки. А хората не изчезват като метнеш фотографията в списък - те си остават, без значение дали са избори или не. Остават и проблемите им - и тях няма по какъв начин да архивираш - на теб приказвам, политико!
Автор: Георги Петров
Снимката с гласоподаватели беше това, което пълнеше политическите страници на подкупните вестници на прехода, които преди избори се нахвърляха толкоз стръвно на политическия ПР, че връзката им с действителността - така и така прокъсана - се срязваше на две половини. Едната половина висеше в ръцете на обезверения четец, другата - в джобовете на политици и основни редактори, разменящи си капитали едни други. Тези две половини нямаше потребност да се срещат въобще; в противен случай, с цел да се обслужват взаимно, трябваше да се разкачат от читателя и гласоподавателя.
Но до момента в който печатът въпреки всичко можеше да е по-малко скучен поради това, че се обновяваше веднъж на ден, актуалната композиция от живо лъчение, статуси и мнения, от дълго време превъртя играта в обществените мрежи. В идните месеци очаквайте: политик, заобиколен от пенсионери, милостиво заслушан и подло обещаващ какво ли не - единствено да бъде определен. Очаквайте: политик, в никакъв случай не напускащ Народното събрание, че даже и там незадържащ се за дълго, ненадейно отправил се на странствуване към най-затънтената провинция, с цел да се срещне с " народа ". Срещата, несъмнено, не би трябвало да трае дълго - задоволително е ПР-ът да нащрака няколко фотоси, да пусне няколко минутно видео, след това продължаваш напред, с цел да имитираш колкото се може по-обстойна картината на професионална угриженост. Току-виж, най-после си подарил килими и остарели календари. Идеята е всичко, което е за изхвърляне, да отиде при тези, които са били за изхвърляне в продължение на 4 години. Но в този момент, в този месец, са най-важни.
После се минава към утринен блок/политическо предаване. Там внезапно пред водещата излиза наяве, че ти ужасно постоянно се срещаш с хората, през целия мандат си се интересувал от техните проблеми и ето те в този момент - мамин сладостен - още веднъж си при тях. Парламентът е опразнен, тъй като, с цел да те има в новия парламент, би трябвало да се поразтъпчеш тук-там; колкото повече се поразтъпчваш, толкоз по-малко ще се придвижваш с нещо друго с изключение на с лимузина през идните четири години. Струва си. Да попаризитираш върху тридесетгодишни разочарования е доходоносно занятие.
В съпоставяне с вестниците, в този момент въпреки всичко има дребен прогрес. Например, че постоянно си изложен на риск - до момента в който ПР-ът угодно инсталира и изрязва най-важните елементи, някой да вземе да снима цялото ти изказване. И внезапно да стане ясно, че си споделил страшни нелепости, тъй като си решил, че си единственият със смарт телефон в региона. Е, тогава става най-интересно. Друго е да лъснеш в обществените мрежи като човек, който приказва комично безскрупулно, вярвайки, че това няма да види бял свят.
Накрая за гласоподавателите остават две картини. В едната, в случай че са задоволително наивни, те са се порадвали на ласкавия метод и грижа на техния претендент. В другата, месец по-късно, виждат примижалия му от доволство взор в Народното събрание, съумял да реши един път вечно най-важният обществен проблем: личното му благоденствие.
Единствената акция на идните избори, за която от сърце може да призовем, е: спрете да се снимате с гласоподаватели САМО Пожарна охрана ИЗБОРИ! Както качественото уиски популяризира достолепията си с това, че е от най-малко 50 години, в този случай е противоположното: жалко е от най-малко 30 години и ще става все по-тъпо с времето. Технологиите, популярност Богу, направиха по този начин, че тъпотата да изпъква с по-добра резолюция.
Политиците пък направиха по този начин, че да я зареждат с снимки. А хората не изчезват като метнеш фотографията в списък - те си остават, без значение дали са избори или не. Остават и проблемите им - и тях няма по какъв начин да архивираш - на теб приказвам, политико!
Автор: Георги Петров
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ