Каква е Петя Дубарова в очите на един от нейните учители?
„ Измамена. Младост. Прошка. Сън. Спомен. Зад стените на огромната къща. Тайна....”. Тези последни думи оставя след себе си непокорният и свободен дух на младата поетеса Петя Дубарова. На 4 декември преди 38 години тя поставя завършек на живота си в своя дом афектирана на учителите си, които понижават държанието й за „ заличаване на социалистическата собственост”. Умира на 17 години, а думите ѝ вълнуват и до през днешния ден.
Споменът за младата поетеса остава изключително ослепителен в съзнанието на учителя ѝ по британски – писателя Кристофър Бъкстон.
Петя е най-яркият гений в учебното заведение по това време, а стиховете ѝ се популяризират от ръка на ръка.
„ Тя е огромна душа. Тя беше звезда. Бях очевидец на всичко това, всичко станало там в учебното заведение. Такива бяха времената. Точно тогава бай Тошко стартира да се тормози, че учениците от елитни гимназии се отдалечават от правилото, че България е работническа република, основана на труда на служащите и така нататък Той дал заповед, че всички уроци би трябвало да включват детайли на почитание към служащи. И Петя Дубарова беше упрекната, не знам дали с право или не, че тя е спряла в уроци по процедура цяла линия в бирен цех и няма по какъв начин тези в британската гимназия да не реагират на това, понижението на държанието това беше, за съжаление”, споделя Кристофър Бъкстон.
Той е англичанин, женен за българка. Интересът му към комунизма и екзотиката на непознатото го водят в България по това време.
„ Това беше най-непознатата комунистическа страна тогава, тъй като всички в Англия знаеха нещо за Чехия, за Полша за Унгария. България нещо ме притегля. Екзотично място беше”, спомня си Кристофър.
Влизайки в българското учебно заведение, той остава очарован от отношението на възпитаници и родители към образованието, само че и изумен от някои условия в просветителната система.
„ Аз бях все едно ударен с влажен парцал. Когато влязох в клас, всички възпитаници станаха – това е нечувано в Англия тогава. Един дежурен идва при мен и споделя: Другарю преподавател, класът е подготвен за твоя урок”, признава учителят.
Вдъхновен от националната ни история, Кристофър написа няколко романа, измежду които е и най-новата му творба „ Завръщане”. Така той остава обвързван с България вечно.
„ Особено през септември мирише на печени чушки, Времето тук е фантастично, морето, планините са фантастични, и фоклорът, и литературата”, споделя Бъкстон.
В момента англичанинът, който усеща България като собствен дом, чака да бъде утвърдена молбата му за поданство.
Споменът за младата поетеса остава изключително ослепителен в съзнанието на учителя ѝ по британски – писателя Кристофър Бъкстон.
Петя е най-яркият гений в учебното заведение по това време, а стиховете ѝ се популяризират от ръка на ръка.
„ Тя е огромна душа. Тя беше звезда. Бях очевидец на всичко това, всичко станало там в учебното заведение. Такива бяха времената. Точно тогава бай Тошко стартира да се тормози, че учениците от елитни гимназии се отдалечават от правилото, че България е работническа република, основана на труда на служащите и така нататък Той дал заповед, че всички уроци би трябвало да включват детайли на почитание към служащи. И Петя Дубарова беше упрекната, не знам дали с право или не, че тя е спряла в уроци по процедура цяла линия в бирен цех и няма по какъв начин тези в британската гимназия да не реагират на това, понижението на държанието това беше, за съжаление”, споделя Кристофър Бъкстон.
Той е англичанин, женен за българка. Интересът му към комунизма и екзотиката на непознатото го водят в България по това време.
„ Това беше най-непознатата комунистическа страна тогава, тъй като всички в Англия знаеха нещо за Чехия, за Полша за Унгария. България нещо ме притегля. Екзотично място беше”, спомня си Кристофър.
Влизайки в българското учебно заведение, той остава очарован от отношението на възпитаници и родители към образованието, само че и изумен от някои условия в просветителната система.
„ Аз бях все едно ударен с влажен парцал. Когато влязох в клас, всички възпитаници станаха – това е нечувано в Англия тогава. Един дежурен идва при мен и споделя: Другарю преподавател, класът е подготвен за твоя урок”, признава учителят.
Вдъхновен от националната ни история, Кристофър написа няколко романа, измежду които е и най-новата му творба „ Завръщане”. Така той остава обвързван с България вечно.
„ Особено през септември мирише на печени чушки, Времето тук е фантастично, морето, планините са фантастични, и фоклорът, и литературата”, споделя Бъкстон.
В момента англичанинът, който усеща България като собствен дом, чака да бъде утвърдена молбата му за поданство.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ