Измъкваме се от хамаците си в 6:30 сутринта и започваме

„ Измъкваме се от хамаците си в 6:30 сутринта и започваме по нормалния метод “, написа моряк от Кралския флот на име Франк Бейкър в дневника си на 6 декември 1917 година „ Попадаме на горната палуба в 7 часа сутринта и се пръсваме към почистващите станции, с цел да почистим кораба и по този начин до 8:00 часа, когато „ прекратяваме огъня “ за закуска. “ Бейкър поставя военна работа като корабен контрольор на пристанището на Халифакс, Нова Скотия, а работата му е да търси шпиони, контрабанда и саботажници.

Но в този ден няма кораби, които да бъдат инспектирани, тъй че след закуска той и останалите от екипа му на борда на Акадиа се връщат към чистенето. „ Ние… преди малко извадихме сапун и прахуляк и нужните неща за разчистване на боята “, написа той, „ когато се случи най-ужасната детонация, която в миналото съм чувал или желая да чуя още веднъж. “

Халифакс преди гърмежа

„ Първата ударна вълна раздруса целия кораба, а втората като че ли ни завъртя като някои от членовете на екипажа се озоваха под каретата на оръдието, а други летяха във всички направления на всички места по палубата “, написа Бейкър. Моряците на 250 километра във вътрешността до морето чуват гърмежа. На сушата хората го усещат на 500 километра. Ударната вълна унищожава съвсем всичко в радиус от съвсем километър. „ Първо си помислихме, че сме нападнати от подводници и всички се втурнахме към горната палуба, където видяхме същинска планина от пушек с жълтеникав нюанс и големи части желязо, които летяха на всички места към нас. “

Два кораба се бяха сблъскали в протока. Френския товарен транспортен съд Монблан не може да се измъкне и един белгийски избавителен транспортен съд, Имо, се отклонява от курса, с цел да му помогне. Товарният транспортен съд транспортира 2925 тона експлозиви, в това число 246 тона бензен, леснозапалимо гориво, във варели, на палубата му. Някои от варелите паднаха и разляха, а бензенът се възпламени. Екипажът на Монблан, некадърен да овладее пламъците, изостави кораба.

Корабът гори и се носи към 15 минути на вълните към пристана по продължение на брега на Халифакс. Хиляди хора на път за работа, чиито работни места са на пристанището, се стопираха сащисани, с цел да следят.

Тогава и Монблан се взриви.

„ Душ от шрапнели минава над Форкасъл, разбивайки стъклото на машинното поделение и на помещението за графики на части, които се разпиляха в коридорите “, написа Бейкър. „ … Пожари избухнаха в помещението за въглища в машинното поделение и е знамение, че момчетата не изгоряха до гибел.

„ Един влекач беше до нас в този миг и част от едната му страна беше раздрана изцяло, а трима от екипажа бяха ранени като на единият към половин кг плът беше откъснато от крайници му. Дъждът от шрапнели падна на към 20 метра от кораба. Той пристигна с такава мощ, че в случай че ни беше блъснал, сигурно всички щяхме да умрем. “

Монблан се бе разпаднал, изсипвайки стоманени фрагменти и черен катран пред Халифакс; валът на котвата му, тежащ 520 кг, се появява на сушата на повече от 3 километра разстояние. Експлозията прави дупка на дъното на пристанището и отприщва приливна вълна, която хвърля кораби все едно са играчки за вана. Вулканичен облак от сив пушек, искрящи фрагменти и пламъци се издига на километри в небето.

„ Това беше последното от детонацията, цялата която се случи в границите на пет минути… “, написа Бейкър. „ Тогава пристигна мъртвило за няколко минути и когато димът се почисти задоволително, видяхме ясно какво се е случило… Един транспортен съд беше изхвърлен на към 350 метра и забит покрай брега, общо взето руина с мъртви тела, очукани и смазани, лежащи в близост в хаос.

„ Избухнаха пожари на кораби на всички места и стотици дребни магазини бяха взривени, а в морето беше страховита панорама от парчета и остатъци. Нашият лекарят прегледа ранените мъже допустимо най-бързо и ги постави на носилки в моторна лодка, след което ги заведохме в болница. Сцената на брега беше още по-лоша. “

„ Част от Халифакс беше изцяло разрушена, а пожари избухнаха из целия град. Част от железницата беше изцяло съборена и на всички места имаше мъртви и умиращи измежду руините. Когато пристигнахме в болничното заведение, всички прозорци бяха отнесени, а в отделенията имаше метър вода поради всичките спукани тръби. Трябваше да се върнем на нашия транспортен съд допустимо най-бързо, защото ние сме защитата и сме виновни за сигурността на другите кораби в пристанището. “

Връщайки се в Акадиа, Бейкър вижда пустота: „ Това, което преди няколко часа бяха красиви съдове, в този момент бяха ужасни остатъци, техните екипажи всички мъртви, а телата, оръжията и прочие плаваха в близост във водата. “ Онзи следобяд екипажът на Акадиа е извикан да потуши бунт на борда на Еол – френски транспортен съд, пренасящ артикули за белгийците. След това те се връщат на своя транспортен съд. „ Бързо продължихме към брега “, написа Бейкър. „ И тук сцената беше безусловно неописуема. “

Почти никое семейство не остава недокоснато. Дотогава към този момент множеството от близо 2000 известни смъртни случая от гърмежа са се случили – макар че доста тела не могат да бъдат разпознати. Около 9 000 са ранени, доста от тях деца – ранени по лицето и очите, до момента в който гледат през прозорците към горящия Монблан. Около 6000 души остават без дом, а на доста хиляди къщите им са мощно развалени. А настъпващата заран носи вихрушка и мощен мраз.

На брега „ ние посетихме частта, в която пожарите бяха най-тежки и не мога да опиша целия гнет на обстановката “, написа Бейкър. „ В продължение на километри в близост имаше пожари, овъглени тела, които се посочваха от отломките, а тези небогати хора, които към момента бяха живи, се натрупат по вагони и придвижват в една от спонтанните лечебни заведения. Върнахме се на нашия транспортен съд в 11:00 часа с болежка в сърцето към ужасяващата бедност, с която градът изобилстваше. Отблясъците от огньовете, които осветяват пристанището като ден, от другата страна на залива, дребното градче на Дартмут също беше в пламъци… Не мога да не съм изумен, че оцеляхме. “