Забравеният художник на театъра и операта във Варна гостува в София
Изложбата за Григорий Маркович Лебский (1898-1972), забравеният художник на театъра и операта във Варна, гостува в София
26 април 2021, 17:00. ДА „ Архиви “ – София
Организатори: Градска художествена изложба „ Борис Георгиев “ – Варна, Драматичен спектакъл „ Стоян Бъчваров “ при ТМПЦ – Варна
100-годишнината на Варненския спектакъл и 100 години от Бялата емиграция в България извадиха от давност белогвардееца Григорий Лебский, художник на театъра и операта в града през 50-те и 60-те години на ХХ век. В чест на вековния празник на Драматичен спектакъл „ Стоян Бъчваров “ – Варна, ТМПЦ – Варна, и Градската художествена изложба „ Борис Георгиев “ – Варна, сплотиха старания за образуване на галерия, която връща към артистичната сцена един пропуснат художник. Изложбата живопис „ Григорий Маркович Лебский – забравеният художник на театъра и операта във Варна “ се реализира със съдействието на Централен държавен списък в София, Регионален държавен списък - Варна, изложба „ Кавалет “, изложба Антиквариат „ Ели-Арт “ и частни колекционери. Куратор на плана е изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева, фотограф - Александър Николов, реставратор – Константин Угринов.
Кой е Григорий Лебский?
Той е художник, посветил повече от две десетилетия в живота си на театъра и операта в морския град, като рисува декори за постановки и прави театрални костюми. Неговата орис е комплицирана, като на всеки белогвардейски офицер, емигрирал от Съветска Русия
след разгрома на Бялата войска. Роден е на 30 ноември 1898 година в Ростов на Дон в фамилията на богат съветски помешчик. От ранна възраст демонстрация заложба да рисува и е изпратен да учи за сценичен художник в Одеското художествено учебно заведение. След довеждане докрай на образованието си, дружно с по-големия си брат Андрей, също художник (р. 1895г.), влизат в състава на Донската войска, ВСЮР и Руската войска като юнкери от Атаманското военно учебно заведение до евакуацията му от Крим. Участва в Първата европейска война в пехотните елементи на Руската войска с чин подофицер и в Гражданската война в Русия под Батанск покрай Ростов на Дон, в огромните сражения при Каховска. През есента на 1920 година след разгрома на Бялата войска от болшевиките в Крим, дружно с брат му Андрей са евакуирани с кораба „ Лазарев “ на остров Лемнос, където остават 9 месеца. В 1921 година идват с транспортен съд в Бургас с военния състав на Атаманското учебно заведение. След разтурването на съветските военни учебни заведения в България, Григорий Лебский работи тежък физически труд на разнообразни градежи и в земеделието, с цел да се изхранва. Във Варна се заселва дружно с брат си през 1927 година, а пет години по-късно оглавява Варненския отдел на емигрантската организация „ Младороси “.
От 1928 до 1944 е художник-декоратор в частни работилници, изработвали известните стоманени легла с рисувани табли. В свободното си време рисува пейзажи най-вече крайбрежни и морски, копия на картини на известни художници от разнообразни международни музеи и ги изпраща за продажба в София на Надежда Клочкова. Рисува кавалетна живопис и миниатюри, които жена му продава. Става член на Дружеството на Варненските художници и след войната до 1952 година взе участие в общите художествени изложения, непосредствен е с интернирания във Варна художник акварелист Константин Щъркелов и с известния български маринист Георги Велчев.
Във Варненския трагичен спектакъл Григорий Лебский влиза първо като художник по костюмите през 1947 - 1952 година, а след това по декорите от 1953 до 1957 година Веднага по-късно е назначен за художник в Народната опера във Варна, където остава до пенсионирането си през 1965 година
Изкуството на Григорий Лебский показва кураторът на изложбата, изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева, шеф на ГХГ „ Борис Георгиев “ – Варна:
„ Името на Григорий Лебский не попада след известните имена на художниците маринисти в Русия и в България. Остава обвързвано с историята на художниците на Варненския трагичен спектакъл и с няколко негови участия в изложения на Дружеството на художниците във Варна. Пет десетилетия след неговата кончина името му потъва в давност, само че не и изкуството му. Кой е Григорий Лебский и за какво, когато приживе не е направил нито една независима галерия, изкуството му е оживяло, в случай че не в цялост, то най-малко в онази си част, която е купувана от варненци и в този момент е събрана от няколко частни сбирки на колекционери, същински привлечени от гения му, от Галерия „ Кавалет “ и от Галерия Антиквариат „ Ели-Арт “ - Варна. Това са 58 живописни творби – морски пейзажи и миниатюри, копия на световноизвестни художници като Иван Айвазовски, Архип Куинджи, Николай Каразин, Жан-Батист Грьоз, Джошуа Рейнолдс и други Безспорно неговият гений е въплътен в камерни и дребни марини, с крайбрежия, огрени от лунна светлина, огряни от изгреви и залези, със страховито издигнати морски талази в безбрежните дълбини и още тихата естествена хубост на прохладните съветски горски пейзажи с брези и чисти поточета.
Възпитаник и почитател на съветската художествена школа на маринистите, образувана с изкуството на Иван Айвазовски, Григорий Лебский не получава нито признанието, нито поддръжката за своето изкуство като белоимигрант в България. Той е надалеч от реализма на Александър Мутафов, надалеч от стила на неговите връстници от школата на варненските маринисти през 50-те и 60-те години на XX в. и техните характерни пластични и естетически открития. Морските му пейзажи имат стилови и естетически сходства обратно във времето на романтизма. Те не са съотносими с пленерната живопис на марините, изпълнени с импресионистичния дух на Марио Жеков, или с постимпресионизма на Георги Велчев, Милен Сакъзов и Георги Урумов-Калиакра, надалеч са и от експресионизма на Христо Каварналиев. В картините на Лебский звучи романтиката на необятните морски простори, в които вилнеещите сили на природата и индивида се сливат в противоборство и естетика. Независимо че отразяват цветността на пленера, играта на светлината във водната материя и придвижването на въздуха, те са по-близки с марините от музейните мостри на холандската живопис от ХVII в. и с изкуството на съветския романтизъм и натурализъм от ХIХ в. Повече от половин век е минал, откакто романтизма в съветската пейзажна живопис се е сменил с други нови посоки, естетически и идейно свързани с политическата система на новия социалистически натурализъм. Но Григорий Лебский се отстранява от художествените процеси и идеологическите пристрастия към наличие и мода. Той остава завързан към едно изкуство, което има повече музеен темперамент - съветските и европейските майстори на живописта. Това е изкуството, което му импонира и построява неговия живописен фасон, тъй като живописта му, типично по съветски, е изпълнена с поетично неспокойствие и бездънен лиризъм.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
26 април 2021, 17:00. ДА „ Архиви “ – София
Организатори: Градска художествена изложба „ Борис Георгиев “ – Варна, Драматичен спектакъл „ Стоян Бъчваров “ при ТМПЦ – Варна
100-годишнината на Варненския спектакъл и 100 години от Бялата емиграция в България извадиха от давност белогвардееца Григорий Лебский, художник на театъра и операта в града през 50-те и 60-те години на ХХ век. В чест на вековния празник на Драматичен спектакъл „ Стоян Бъчваров “ – Варна, ТМПЦ – Варна, и Градската художествена изложба „ Борис Георгиев “ – Варна, сплотиха старания за образуване на галерия, която връща към артистичната сцена един пропуснат художник. Изложбата живопис „ Григорий Маркович Лебский – забравеният художник на театъра и операта във Варна “ се реализира със съдействието на Централен държавен списък в София, Регионален държавен списък - Варна, изложба „ Кавалет “, изложба Антиквариат „ Ели-Арт “ и частни колекционери. Куратор на плана е изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева, фотограф - Александър Николов, реставратор – Константин Угринов.
Кой е Григорий Лебский?
Той е художник, посветил повече от две десетилетия в живота си на театъра и операта в морския град, като рисува декори за постановки и прави театрални костюми. Неговата орис е комплицирана, като на всеки белогвардейски офицер, емигрирал от Съветска Русия
след разгрома на Бялата войска. Роден е на 30 ноември 1898 година в Ростов на Дон в фамилията на богат съветски помешчик. От ранна възраст демонстрация заложба да рисува и е изпратен да учи за сценичен художник в Одеското художествено учебно заведение. След довеждане докрай на образованието си, дружно с по-големия си брат Андрей, също художник (р. 1895г.), влизат в състава на Донската войска, ВСЮР и Руската войска като юнкери от Атаманското военно учебно заведение до евакуацията му от Крим. Участва в Първата европейска война в пехотните елементи на Руската войска с чин подофицер и в Гражданската война в Русия под Батанск покрай Ростов на Дон, в огромните сражения при Каховска. През есента на 1920 година след разгрома на Бялата войска от болшевиките в Крим, дружно с брат му Андрей са евакуирани с кораба „ Лазарев “ на остров Лемнос, където остават 9 месеца. В 1921 година идват с транспортен съд в Бургас с военния състав на Атаманското учебно заведение. След разтурването на съветските военни учебни заведения в България, Григорий Лебский работи тежък физически труд на разнообразни градежи и в земеделието, с цел да се изхранва. Във Варна се заселва дружно с брат си през 1927 година, а пет години по-късно оглавява Варненския отдел на емигрантската организация „ Младороси “.
От 1928 до 1944 е художник-декоратор в частни работилници, изработвали известните стоманени легла с рисувани табли. В свободното си време рисува пейзажи най-вече крайбрежни и морски, копия на картини на известни художници от разнообразни международни музеи и ги изпраща за продажба в София на Надежда Клочкова. Рисува кавалетна живопис и миниатюри, които жена му продава. Става член на Дружеството на Варненските художници и след войната до 1952 година взе участие в общите художествени изложения, непосредствен е с интернирания във Варна художник акварелист Константин Щъркелов и с известния български маринист Георги Велчев.
Във Варненския трагичен спектакъл Григорий Лебский влиза първо като художник по костюмите през 1947 - 1952 година, а след това по декорите от 1953 до 1957 година Веднага по-късно е назначен за художник в Народната опера във Варна, където остава до пенсионирането си през 1965 година
Изкуството на Григорий Лебский показва кураторът на изложбата, изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева, шеф на ГХГ „ Борис Георгиев “ – Варна:
„ Името на Григорий Лебский не попада след известните имена на художниците маринисти в Русия и в България. Остава обвързвано с историята на художниците на Варненския трагичен спектакъл и с няколко негови участия в изложения на Дружеството на художниците във Варна. Пет десетилетия след неговата кончина името му потъва в давност, само че не и изкуството му. Кой е Григорий Лебский и за какво, когато приживе не е направил нито една независима галерия, изкуството му е оживяло, в случай че не в цялост, то най-малко в онази си част, която е купувана от варненци и в този момент е събрана от няколко частни сбирки на колекционери, същински привлечени от гения му, от Галерия „ Кавалет “ и от Галерия Антиквариат „ Ели-Арт “ - Варна. Това са 58 живописни творби – морски пейзажи и миниатюри, копия на световноизвестни художници като Иван Айвазовски, Архип Куинджи, Николай Каразин, Жан-Батист Грьоз, Джошуа Рейнолдс и други Безспорно неговият гений е въплътен в камерни и дребни марини, с крайбрежия, огрени от лунна светлина, огряни от изгреви и залези, със страховито издигнати морски талази в безбрежните дълбини и още тихата естествена хубост на прохладните съветски горски пейзажи с брези и чисти поточета.
Възпитаник и почитател на съветската художествена школа на маринистите, образувана с изкуството на Иван Айвазовски, Григорий Лебский не получава нито признанието, нито поддръжката за своето изкуство като белоимигрант в България. Той е надалеч от реализма на Александър Мутафов, надалеч от стила на неговите връстници от школата на варненските маринисти през 50-те и 60-те години на XX в. и техните характерни пластични и естетически открития. Морските му пейзажи имат стилови и естетически сходства обратно във времето на романтизма. Те не са съотносими с пленерната живопис на марините, изпълнени с импресионистичния дух на Марио Жеков, или с постимпресионизма на Георги Велчев, Милен Сакъзов и Георги Урумов-Калиакра, надалеч са и от експресионизма на Христо Каварналиев. В картините на Лебский звучи романтиката на необятните морски простори, в които вилнеещите сили на природата и индивида се сливат в противоборство и естетика. Независимо че отразяват цветността на пленера, играта на светлината във водната материя и придвижването на въздуха, те са по-близки с марините от музейните мостри на холандската живопис от ХVII в. и с изкуството на съветския романтизъм и натурализъм от ХIХ в. Повече от половин век е минал, откакто романтизма в съветската пейзажна живопис се е сменил с други нови посоки, естетически и идейно свързани с политическата система на новия социалистически натурализъм. Но Григорий Лебский се отстранява от художествените процеси и идеологическите пристрастия към наличие и мода. Той остава завързан към едно изкуство, което има повече музеен темперамент - съветските и европейските майстори на живописта. Това е изкуството, което му импонира и построява неговия живописен фасон, тъй като живописта му, типично по съветски, е изпълнена с поетично неспокойствие и бездънен лиризъм.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ