Димитри Стефанов показва земя на края на света
Изложбата " Вик " е персонален, необработен план, роман за прочувственото пътешестване на създателя в Исландия, една " земя на края на света ". Там, където човек се слива с природата. Там, където душата намира пристанище и оставаш безгласен пред величието на необятното. Заглавието " Вик " Дими Стефанов заимства от думата vik на старонорвежки или wiko от старогермански, което в превод значи дребен залив или вход към пристанище. Пристанището като знак на избавление в една сурова земя.
" Чаша исландско кафе е нещото, с което се събуждах всяка заран. Слънцето от време на време огряваше стаята ми, само че в множеството случаи не го правеше, поради тежките климатични условия. Беше някак безцветно. Черни облаци, разлети по небето, а вятърът се блъска в скалите толкоз мощно, като че ли водят борба. Дъждът се лееше с дни, а земята, покрита с тежък мъх, жадно пиеше от него. Едри капки падаха като парчета скали и се разбиваха в земята на тънък прахуляк... вода. Черна вода и небето, оглеждащо се в нея.
В тази пустиня, шумна, само че глуха, в този вцепенен от мраз ъгъл в нищото, понякога незабележима топла светлина мъждукаше в далечината. Жадувана топлота и мирис на изгорял самун с масло. Забравени от времето дребни къщи. Всяко кътче там разказваше история за живота, роман за обич и горест, за мрак и светлина, за слънце и дъжд, за пътешестване и дом, за природата и индивида.
В тази галерия оставям фрагментите да опишат това, което почувствах в необятните земи на Исландия. За мен " Вик " е внезапен и самоуверен завой от черно-бялата документална стилистика, в която работя. Цялата серия снимах в цвят без нито един черно-бял кадър.
Снимам с душа. Винаги съм бил покрай хората, чиято история описвам. В тази серия избутвам фокуса към връзката сред индивида и природата. Земята диша дружно с теб, чувстваш, че сте едно цяло. Черна земя, тъмнозелени поля, безчет водопади, облаци, мъгли и сковаващи ледове - една друга галактика. Просто отстъпваш крачка обратно и викът ти секва ", споделя Дими Стефанов.
Изложбата се открива през днешния ден, 9 януари, от 19 ч. в столичната изложба " Синтезис ", а на 16 януари от 19 ч. стартира срещата с създателя, научи ДУМА от Надежда Павлова.
Димитри Стефанов е роден в Плевен през 1987 година Живее в Испания в продължение на 13 години. През 2009 година приключва магистратура по документална снимка във фотографското учебно заведение EFTI в Мадрид, където получава премията за фотограф на годината и прави независима галерия " Not About Football ". Печели стипендия за семинара Gervasio Sanchez Albarracin, а работата му е оповестена в някои от водещите български и интернационалните списания. През 2010 година взе участие в Международните фотографски срещи в Пловдив, печели оценката " Млад фотограф на годината " от " БГ пресфото ". През 2011 година е финалист в POYi Emerging Vision Incentive. Същата година е определен за майсторския клас Photo Joop Swart, проведен от World Press Photo. През 2013 година е финалист за Pikto Award. През последните години работи по разнообразни късометражни филми и видеоклипове, сред които и клипът на българската певица Виктория, за " Евровизия 2020 " в Ротердам.
" Чаша исландско кафе е нещото, с което се събуждах всяка заран. Слънцето от време на време огряваше стаята ми, само че в множеството случаи не го правеше, поради тежките климатични условия. Беше някак безцветно. Черни облаци, разлети по небето, а вятърът се блъска в скалите толкоз мощно, като че ли водят борба. Дъждът се лееше с дни, а земята, покрита с тежък мъх, жадно пиеше от него. Едри капки падаха като парчета скали и се разбиваха в земята на тънък прахуляк... вода. Черна вода и небето, оглеждащо се в нея.
В тази пустиня, шумна, само че глуха, в този вцепенен от мраз ъгъл в нищото, понякога незабележима топла светлина мъждукаше в далечината. Жадувана топлота и мирис на изгорял самун с масло. Забравени от времето дребни къщи. Всяко кътче там разказваше история за живота, роман за обич и горест, за мрак и светлина, за слънце и дъжд, за пътешестване и дом, за природата и индивида.
В тази галерия оставям фрагментите да опишат това, което почувствах в необятните земи на Исландия. За мен " Вик " е внезапен и самоуверен завой от черно-бялата документална стилистика, в която работя. Цялата серия снимах в цвят без нито един черно-бял кадър.
Снимам с душа. Винаги съм бил покрай хората, чиято история описвам. В тази серия избутвам фокуса към връзката сред индивида и природата. Земята диша дружно с теб, чувстваш, че сте едно цяло. Черна земя, тъмнозелени поля, безчет водопади, облаци, мъгли и сковаващи ледове - една друга галактика. Просто отстъпваш крачка обратно и викът ти секва ", споделя Дими Стефанов.
Изложбата се открива през днешния ден, 9 януари, от 19 ч. в столичната изложба " Синтезис ", а на 16 януари от 19 ч. стартира срещата с създателя, научи ДУМА от Надежда Павлова.
Димитри Стефанов е роден в Плевен през 1987 година Живее в Испания в продължение на 13 години. През 2009 година приключва магистратура по документална снимка във фотографското учебно заведение EFTI в Мадрид, където получава премията за фотограф на годината и прави независима галерия " Not About Football ". Печели стипендия за семинара Gervasio Sanchez Albarracin, а работата му е оповестена в някои от водещите български и интернационалните списания. През 2010 година взе участие в Международните фотографски срещи в Пловдив, печели оценката " Млад фотограф на годината " от " БГ пресфото ". През 2011 година е финалист в POYi Emerging Vision Incentive. Същата година е определен за майсторския клас Photo Joop Swart, проведен от World Press Photo. През 2013 година е финалист за Pikto Award. През последните години работи по разнообразни късометражни филми и видеоклипове, сред които и клипът на българската певица Виктория, за " Евровизия 2020 " в Ротердам.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ