Изложбата на Станислав Божанков За корените - живопис, графика, колажи,

Изложбата на Станислав Божанков " За корените " - живопис, графика, колажи, ще бъде открита с вернисаж на 23 май от 18 до 20 ч. в зала " Пиргова кула " в Кюстендил.
Станислав Божанков
Станислав Божанков е роден през 1966 година в Кюстендил. Завършва графика в Академията за изящни изкуства " Ян Матейко " в Краков, Полша, в студиото на проф. Анджей Пийч. Работи в региона на живописта, рисунката и графиката. Участва в към 400 изложения (биеналета, триеналета, кураторски планове и др.) у нас и по света. Има 27 интернационалните и национални награди.
Станислав Божанков показва концепцията на своята галерия, която може да бъде прегледана до 30 август:
" За корените - като опит за локализация, търсене на еднаквост и себеразбиране. Те в реалност са както начало, по този начин и край. По средата събираме познания, проучваме правила, цели, формулираме положително и зло. Крайно, нетрайно, безрезултатно... И по човешки неверно...
Пирговата кула в Кюстендил
За корените - праистория, древност, ортодоксия... Мистерии на гласове и заклинания, самобитни " портретувани " фосили, архетипни сърца и първоначални палитри, пещерни метафори на щастието, предлагащи една съзнателна и съзидателна рефлексия за Времето и неговата дефинитивна и Крайна Безкрайност. И още - вятърът в тревите, възбудата във въздуха, цъфтежът и пчелите, прищявките на бурята в летния следобяд... Сред личните си следи и с пулса на ядрото, вибрациите на частиците, неповторими, само че и същите. Отпреди доста милиарди години. Непознаваемата физика на Порядъка в материята, нейните положения в тишината на сътворението и разпада. Състояния квантово-духовни по същина и генезис и непроницаемо неразбираеми по смисъл човешки. Материята като конструкция, живееща сама в себе си, в някаква своя неназоваема централизация и горест. Жизненопотребна атмосфера и наличие в опит за себеоткриване към един предисторически извор, от който постоянно се пие... Дори не знаейки за това...
За Корените - не толкоз в смисъл на личностна или културна традиция, а по-скоро като чувство за съобщност с Хармонията, съобщност със самия себе си, с предчувствията и хипотезите си - преживявани или не, разпознавани или не, въобразявани или не, само че постоянно вдъхновяващи... Дори не знаейки за това...
За Корените - в опит за основаване (и може би с надежда) на новите упования в световните интуиции на индивида (за човека), превърнати в универсално разбираеми знаци, знаци и кодове. Един (надявам се) откровен и същински път в проучване на глобалнoто посредством локалното. " >