Показват съкровищата от Велики Преслав по случай 150-годишнината на БАН
Изложбата „ До портите на княжеския двор. Съкровища от Велики Преслав “ бе публично открита във връзка 150-годишния празник на Българска академия на науките. На тържеството участваха вицепрезидентът Илияна Йотова, заместник-министърът на културата Румен Димитров, заместник-кметът по културата доцент доктор Тодор Чобанов, ръководителят на Българска академия на науките учен Юлиан Ревалски, шефът на Националния археологически институт доцент доктор Христо Попов, шефът на Aрхеологическия резерват с музей „ Велики Преслав “ Пламен Славов. Сред гостите бяха още шефът на Националния исторически музей доцент доктор Бони Петрунова и един от най-известните ни археолози, посветили живота си на изследването Велики Преслав, проф. Маргарита Ваклинова.
Организатор е Националният археологически институт с музей (НАИМ) - в партньорство с Археологическия музей „ Велики Преслав “ и Националния исторически музей, с поддръжката на Министерството на културата и Българска академия на науките.
При откриването заместник-министърът Румен Димитров поздрави всички археолози и музейни експерти, с помощта на които съкровището на Велики Преслав изживява същинско Възраждане.
Припомняме, че известното Преславско богатство е намерено преди 41 години в местността Кастана, северозападно от така наречен външен град на Велики Преслав - втората столица (след Плиска) на Първата българска страна. Става дума за над 180 златни и позлатени декорации: златна диадема, колиета, медальони, обици, копчета, пръстени и плочки от 14- и 22-каратово злато. За обработката им са били употребявани клетъчен гланц, перли, аквамарин, планински кристал и други скъпоценни камъни. Част от накитите са направени в Преслав, други - в Константинопол (през Х в.), а трети - датирани към III-VII в.) - са с неразбираем генезис.
Учените считат, че съкровището е обвързвано със сватбата на българския цар Петър І с византийската принцеса Мария, внучка на император Роман І Лакапин. Брачният съюз е подписан през 927 година. Според проучванията бижутата от Преславското богатство не могат да принадлежат на никого другиго с изключение на на цар Петър I и фамилията му. Данните от изследванията, както и съществуването монети от византийските императори Константин VІІ и Роман II (945-959 г.), дават съображение укриването на съкровището да се отнесе след средата на Х век и да се свърже с опустошаването на Преслав от Киевския княз Светослав през 969 година и завладяването на града от византийския император Йоан Цимисхи - през 971 година.
Освен Преславското богатство посетителите на изложбата ще могат да видят и друго богатство от по-късен интервал - XIII век. То е намерено отново в Преслав, само че няколко години по-рано - през 1972-а, и то в каменен тайник посред Дворцовия комплекс на втората българска столица.
Други изложени артефакти са преславска рисувана белоглинена керамика, печати на владетели и висши админи. Рисуваните керамични плочки дават нагледна визия по какъв начин са изглеждали преславските дворци и църкви. В изложбата могат да бъдат видени и надписи върху камък и керамика на български, гръцки и латински – трите съществени езика, на които се е пишело и говорело във Велики Преслав, столицата на българския Златен век.
Припомняме, че през 2018 година Националният археологически институт разгласи изложбата „ Le Tresor de Preslav. Reflet d’un age d’or du Moyen Age bulgare” („ Преславското богатство. Отражение на един Златен век в средновековна България “), открита в музея „ Лувър “ в Париж, за своето най-значимо научно-приложно достижение за годината.
В нея също бяха показани експонати от трите български музея – Археологическият музей „ Велики Преслав “, Националният археологически институт с музей към Българска академия на науките и Националният исторически музей.
През последните две години съкровището от Велики Преслав е подложено на съществено техническо и софтуерно изследване, на разчистване и реконсервация - дейности, финансирани в границите на интернационален теоретичен план, в който вземат участие Националния археологически институт, Археологическия музей „ Велики Преслав “ и Римско-германския централен музей в Майнц.
Изложбата е отворена до 26 януари 2020 година.
Организатор е Националният археологически институт с музей (НАИМ) - в партньорство с Археологическия музей „ Велики Преслав “ и Националния исторически музей, с поддръжката на Министерството на културата и Българска академия на науките.
При откриването заместник-министърът Румен Димитров поздрави всички археолози и музейни експерти, с помощта на които съкровището на Велики Преслав изживява същинско Възраждане.
Припомняме, че известното Преславско богатство е намерено преди 41 години в местността Кастана, северозападно от така наречен външен град на Велики Преслав - втората столица (след Плиска) на Първата българска страна. Става дума за над 180 златни и позлатени декорации: златна диадема, колиета, медальони, обици, копчета, пръстени и плочки от 14- и 22-каратово злато. За обработката им са били употребявани клетъчен гланц, перли, аквамарин, планински кристал и други скъпоценни камъни. Част от накитите са направени в Преслав, други - в Константинопол (през Х в.), а трети - датирани към III-VII в.) - са с неразбираем генезис.
Учените считат, че съкровището е обвързвано със сватбата на българския цар Петър І с византийската принцеса Мария, внучка на император Роман І Лакапин. Брачният съюз е подписан през 927 година. Според проучванията бижутата от Преславското богатство не могат да принадлежат на никого другиго с изключение на на цар Петър I и фамилията му. Данните от изследванията, както и съществуването монети от византийските императори Константин VІІ и Роман II (945-959 г.), дават съображение укриването на съкровището да се отнесе след средата на Х век и да се свърже с опустошаването на Преслав от Киевския княз Светослав през 969 година и завладяването на града от византийския император Йоан Цимисхи - през 971 година.
Освен Преславското богатство посетителите на изложбата ще могат да видят и друго богатство от по-късен интервал - XIII век. То е намерено отново в Преслав, само че няколко години по-рано - през 1972-а, и то в каменен тайник посред Дворцовия комплекс на втората българска столица.
Други изложени артефакти са преславска рисувана белоглинена керамика, печати на владетели и висши админи. Рисуваните керамични плочки дават нагледна визия по какъв начин са изглеждали преславските дворци и църкви. В изложбата могат да бъдат видени и надписи върху камък и керамика на български, гръцки и латински – трите съществени езика, на които се е пишело и говорело във Велики Преслав, столицата на българския Златен век.
Припомняме, че през 2018 година Националният археологически институт разгласи изложбата „ Le Tresor de Preslav. Reflet d’un age d’or du Moyen Age bulgare” („ Преславското богатство. Отражение на един Златен век в средновековна България “), открита в музея „ Лувър “ в Париж, за своето най-значимо научно-приложно достижение за годината.
В нея също бяха показани експонати от трите български музея – Археологическият музей „ Велики Преслав “, Националният археологически институт с музей към Българска академия на науките и Националният исторически музей.
През последните две години съкровището от Велики Преслав е подложено на съществено техническо и софтуерно изследване, на разчистване и реконсервация - дейности, финансирани в границите на интернационален теоретичен план, в който вземат участие Националния археологически институт, Археологическия музей „ Велики Преслав “ и Римско-германския централен музей в Майнц.
Изложбата е отворена до 26 януари 2020 година.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ