Мери Матюс и спасяването на македонските българи
Изложбата “Балканската история на една американка: Просвета, хуманизъм и избавление по време на войни, дневника и писма на Мери Матюс от колежа „ Маунт Холиуок “, демонстрира в 22 табла историята на протестанството в Европейска Турция и по-конкретно в град Битоля, съобщи кореспондент на БГНЕС.
„ Мери Матюс има не по-малко заслуги за разпространяването на знанието и протестанството по българските земи в границите на Османската империя от общоизвестната мис Елена Стоун “. Това сподели за БГНЕС Евгени Еков, съветник по архивистика на изложбата.
“Мис Мери Матюс е американка, която идва като доброволка за разпространение на протестанството в границите на Османската империя в края на 19 век и остава на територията на земите обитаеми с българи, по-точно в българския град Битоля, носещ тогава името Монастир, до 1920 година Тя съумява да сътвори един американски информативен център, всъщност това е учебно заведение за девойки в Монастир. Нейната цел е да го трансформира в център на знанието за цялата прилежаща територия “, описа историкът.
Мисионерската активност на Мери Матюс съответствува с тежки времена.
„ Тя съумява да запази своето гнездо на познание и прогрес по време на Балканските и Първата международна война, само че тя не съумява да се пребори с налагането на сърбизма, които не разрешават българския език във Вардарска Македония след повторната й окупация през 1918 година “, съобщи Еков.
Изправена пред алтернативата да продължи своята активност в едни нелеки условия в границите на Сръбско-хърватско-словенското кралство или да напусне, Мери Матюс в последна сметка взема решение да напусне. Това проличава от нейните писма.
Ралица Базайтова, потомка на част от избавените от мис Мери Матюс млади мъже и дами по време на Междусъюзническата и Първата международна война показа за БГНЕС, че попадайки в Битоля преди към 5 години е знаела доста малко. „ Знаех за Струмица, Радомир, градовете от които произлизат те, само че знаех, че в Битоля има нещо значимо. Знаех за хората от рода, само че не знаех какво тъкмо се е случило в Битоля, единствено бях наясно, че част от тези потомци се намират в Америка и, че те са избягали в доста тежки условия ”, сподели тя. „ Крачка по крачка заставайки пред една зазидана врата в Битоля, на която написа черква от времето на мис Стоун и по този начин малко по малко ми се разкри цялата тази история - непокътнатия списък, сканираните документи, към които прибавих и още фотоси от моята персонална сбирка и те започнаха да ми приказват още повече от преди ”, описа Ралица Базайтова.
Столичаните могат да прегледат изложбата в Столична библиотека „ American corner ”, а Евгени Еков сега е в договаряния с Македонската патриотична организация (МПО) “Пирин ” в Чикаго за проявление на изложбата и пред българската диаспора в града, която наброява над 250 000 души. /БГНЕС
