Октоподът Солаков в цепнатините на Двореца
Изложбата „ 25 години и пет тематики по-късно “ - ретроспектива на Института за модерно изкуство - София (ИСИ), предлага остарели, нови и специално създадени работи на всички свои девет членове: от създателя (през 1995 г.) Лъчезар Бояджиев, до най-новия (от 2007 г.) Стефан Николаев.
В Двореца ще откриете изсушена тиква, обществена ангажираност, работещи и неработещи тв приемници, разнообразни съоръжения, фототапети, крадени движимости, риба-художник, текстове, мистификации и даже рисунки - което е малко извънредно за галерия на съвременно изкуство. Доминират забавните хрумвания, хуморът и „ драсканиците “, които са най-вече, стига да гледате деликатно.
Музеен тур с четирима от създателите на изложбата - Недко Солаков, Красимир Терзиев, Кирил Прашков и Правдолюб Иванов (който за жалост не дойдe) беше проведен на 31 октомври от НХГ. В рамките на към час тримата художници разказаха за своите работи, както за събитията и историите, свързани с тях и отговаряха на въпроси на публиката.
Националната изложба провежда и втори тур в изложбата на 21.11.2020 (събота) от 16.00 часа, в който ще се включат Мариела Гемишева, Лъчезар Бояджиев, Калин Серапионов и Иван Мудов. Подробности за билетите и предварителното записване можете да намерите на уеб страницата на галерията.
Рисунките и драсканиците на Недко Солаков са може би най-интересната част от изложбата. Серията „ Illusions “ се състои от 19 рисунки с текстове под тях, правени през 2014 година за Солунското биенале. Според създателя текстът не обяснява картинката, нито пък тя го илюстрира. Солаков споделя, че някои са направени за не повече от пет минути, до момента в който други са му отнели 2 седмици. За да им се насладите, трябва да знаете британски, а в случай че сте над 18 години е добре да си носите и лупа, за всеки случай.
Под рисунките, напряко на стената, е нарисуван малък черен октопод. „ Тук съм си разрешил тази рисунка — обясни Солаков. — Нали към момента минавам за октопода на българската модерна сцена. Това съм аз - куцащият октопод на съвременното българско визуално изкуство “.
„ Драсканиците “, както ги назовава създателят им, са най-новото произведение в изложбата. Солаков е рисувал обичаните си/ни черни човечета на място (те са cite specific арт) в последния ден преди откриването. Това са дребни образни истории, разказани в 3D пространството на галерията, съсредоточени най-вече върху касите на изчезналите порти в Двореца. Този път множеството от надписите са на български език. За шанс на художника дворцовата повърхност предлага задоволително пукнатини, цепнатини, разнородни неравности и сенки, от които да се възползват героите на историите му.
По отвесна сянка се катери емигрант; върху люспа багра се е настанил уединен цар; в долния завършек на дълга пролука се крие пикантна дворцова интрига; елементарен кабел прави забележка на различен - изписан с латински букви — да не се фука, че знае непознати езици; две дребни дупки си разменят обиди; ранен войник пълзи нагоре и оставя дълга кървава диря; показано е и нашето място, което е ниско долу под мазето на Долната земя… Тези истории са повече от 35, без сме сигурни, дали успяхме да открием всичките, само че търсенето им е много занимателно занятие. Най-интересната е скрита и не може да се види.
Като акценти в изложбата можем да отделим още няколко работи. Благодарение на Красимир Терзиев един неработещ към този момент тв приемник е получил нов и живот и облик. В „ Монумент на изтеклото време 5 “ 2020 година създателят е гравирал върху черния екран вечно лицата на хората, прекарали хиляди часове пред тв приемника - неговото семейство (гравюра върху ефирен екран, суха игла). Това е същата модна техника, с която се изработват фототереалистичните изображения на умрелите източноправославни в надгробните монументи.
Кирил Прашков демонстрира тиква под името „ Национален плод “ (серия National Style, 1992 година, сушена тиква, кит за дърво, акрил, хартия, восък, бодлива тел), „ Небе “ (1997 г.) от почистени пилета и „ Демокрация… “. Последното съставлява надпис, изработен от намачкани остарели вестници, който оповестява, че „ Демокрацията не е виагра “ на британски език.
Мариела Гемишева търси живописен път към себе си с „ Out Of Myself " . Авторката, определяща се като фешън дизайнер, който не се интересува от мода, се самоизследва от различни гледни точки.
Правдолюб Иванов взривява архаичния традиционен комфорт на един персийски килим с болезнено острите „ гневни “ детайли на строшеното стъкло. Това е неговият известен „ Двоен орнамент “. Инсталацията му „ Няма неразрешени мисли “ е образен парадокс, който отваря поле за тълкования - стандартна преграда, чийто електрически мотор задвижва не тази част, която фенът чака, тъй като тя в действителност е зазидана в стената.
Паметник на Ботев от Враца гостува в Швейцария, на монумент на локалния воин в град Коар, в работата на Стефан Николаев „ Паметник за монумент “, 2003 (фотография, пъстър тапет върху стена, 400 х 300 см, филм, 8:00 мин.). А „ Минук, рибата-художник “ на създателя, който живее и работи във Франция и България, е видео за една талантлива риба. С прелестното си плуване тя основава необикновено красиви цветни акварелни облаци, до момента в който се слива изцяло с работата си и изчезва изцяло.
Кутия с крадени движимости от разнообразни музеи и галерии е донесъл Иван Мудов. За да не се краде, тя е покрита със 100-килограмов стъклен капак, изработен особено, с цел да може да бъде показана в София. Отстрани има лист кой експонат на кого е принадлежал (ако го няма, значи е откраднат, предизвестява Мудов).
Лекарствата на Лъчезар Бояджиев оставихме за финал на този повърхностен преглед. Неговият обект/инсталация „ Смяна на караула “ прадсталява макет на болница „ Пирогов ”, изработен от празни кутийки от най-различни медикаменти, хранителни добавки и други субстанции, свързани с неговото тяло. Всички те са употребявани персонално от създателя в интервал от 2-3 години.
Това и всичко останало можете да видите в НХГ, филиал Двореца до 29 ноември.
Забележка: в изложбата не са употребявани антирефлексни стъкла. При рисунките на Недко Солаков това е проблем, тъй като посетителят вижда в тях, с изключение на нарисуваното от създателя, своето лично отражение, смесено с фрагменти от произведенията на Лъчезар Бояджиев на отсрещната стена.
В Двореца ще откриете изсушена тиква, обществена ангажираност, работещи и неработещи тв приемници, разнообразни съоръжения, фототапети, крадени движимости, риба-художник, текстове, мистификации и даже рисунки - което е малко извънредно за галерия на съвременно изкуство. Доминират забавните хрумвания, хуморът и „ драсканиците “, които са най-вече, стига да гледате деликатно.
Музеен тур с четирима от създателите на изложбата - Недко Солаков, Красимир Терзиев, Кирил Прашков и Правдолюб Иванов (който за жалост не дойдe) беше проведен на 31 октомври от НХГ. В рамките на към час тримата художници разказаха за своите работи, както за събитията и историите, свързани с тях и отговаряха на въпроси на публиката.
Националната изложба провежда и втори тур в изложбата на 21.11.2020 (събота) от 16.00 часа, в който ще се включат Мариела Гемишева, Лъчезар Бояджиев, Калин Серапионов и Иван Мудов. Подробности за билетите и предварителното записване можете да намерите на уеб страницата на галерията.
Рисунките и драсканиците на Недко Солаков са може би най-интересната част от изложбата. Серията „ Illusions “ се състои от 19 рисунки с текстове под тях, правени през 2014 година за Солунското биенале. Според създателя текстът не обяснява картинката, нито пък тя го илюстрира. Солаков споделя, че някои са направени за не повече от пет минути, до момента в който други са му отнели 2 седмици. За да им се насладите, трябва да знаете британски, а в случай че сте над 18 години е добре да си носите и лупа, за всеки случай.
Под рисунките, напряко на стената, е нарисуван малък черен октопод. „ Тук съм си разрешил тази рисунка — обясни Солаков. — Нали към момента минавам за октопода на българската модерна сцена. Това съм аз - куцащият октопод на съвременното българско визуално изкуство “.
„ Драсканиците “, както ги назовава създателят им, са най-новото произведение в изложбата. Солаков е рисувал обичаните си/ни черни човечета на място (те са cite specific арт) в последния ден преди откриването. Това са дребни образни истории, разказани в 3D пространството на галерията, съсредоточени най-вече върху касите на изчезналите порти в Двореца. Този път множеството от надписите са на български език. За шанс на художника дворцовата повърхност предлага задоволително пукнатини, цепнатини, разнородни неравности и сенки, от които да се възползват героите на историите му.
По отвесна сянка се катери емигрант; върху люспа багра се е настанил уединен цар; в долния завършек на дълга пролука се крие пикантна дворцова интрига; елементарен кабел прави забележка на различен - изписан с латински букви — да не се фука, че знае непознати езици; две дребни дупки си разменят обиди; ранен войник пълзи нагоре и оставя дълга кървава диря; показано е и нашето място, което е ниско долу под мазето на Долната земя… Тези истории са повече от 35, без сме сигурни, дали успяхме да открием всичките, само че търсенето им е много занимателно занятие. Най-интересната е скрита и не може да се види.
Като акценти в изложбата можем да отделим още няколко работи. Благодарение на Красимир Терзиев един неработещ към този момент тв приемник е получил нов и живот и облик. В „ Монумент на изтеклото време 5 “ 2020 година създателят е гравирал върху черния екран вечно лицата на хората, прекарали хиляди часове пред тв приемника - неговото семейство (гравюра върху ефирен екран, суха игла). Това е същата модна техника, с която се изработват фототереалистичните изображения на умрелите източноправославни в надгробните монументи.
Кирил Прашков демонстрира тиква под името „ Национален плод “ (серия National Style, 1992 година, сушена тиква, кит за дърво, акрил, хартия, восък, бодлива тел), „ Небе “ (1997 г.) от почистени пилета и „ Демокрация… “. Последното съставлява надпис, изработен от намачкани остарели вестници, който оповестява, че „ Демокрацията не е виагра “ на британски език.
Мариела Гемишева търси живописен път към себе си с „ Out Of Myself " . Авторката, определяща се като фешън дизайнер, който не се интересува от мода, се самоизследва от различни гледни точки.
Правдолюб Иванов взривява архаичния традиционен комфорт на един персийски килим с болезнено острите „ гневни “ детайли на строшеното стъкло. Това е неговият известен „ Двоен орнамент “. Инсталацията му „ Няма неразрешени мисли “ е образен парадокс, който отваря поле за тълкования - стандартна преграда, чийто електрически мотор задвижва не тази част, която фенът чака, тъй като тя в действителност е зазидана в стената.
Паметник на Ботев от Враца гостува в Швейцария, на монумент на локалния воин в град Коар, в работата на Стефан Николаев „ Паметник за монумент “, 2003 (фотография, пъстър тапет върху стена, 400 х 300 см, филм, 8:00 мин.). А „ Минук, рибата-художник “ на създателя, който живее и работи във Франция и България, е видео за една талантлива риба. С прелестното си плуване тя основава необикновено красиви цветни акварелни облаци, до момента в който се слива изцяло с работата си и изчезва изцяло.
Кутия с крадени движимости от разнообразни музеи и галерии е донесъл Иван Мудов. За да не се краде, тя е покрита със 100-килограмов стъклен капак, изработен особено, с цел да може да бъде показана в София. Отстрани има лист кой експонат на кого е принадлежал (ако го няма, значи е откраднат, предизвестява Мудов).
Лекарствата на Лъчезар Бояджиев оставихме за финал на този повърхностен преглед. Неговият обект/инсталация „ Смяна на караула “ прадсталява макет на болница „ Пирогов ”, изработен от празни кутийки от най-различни медикаменти, хранителни добавки и други субстанции, свързани с неговото тяло. Всички те са употребявани персонално от създателя в интервал от 2-3 години.
Това и всичко останало можете да видите в НХГ, филиал Двореца до 29 ноември.
Забележка: в изложбата не са употребявани антирефлексни стъкла. При рисунките на Недко Солаков това е проблем, тъй като посетителят вижда в тях, с изключение на нарисуваното от създателя, своето лично отражение, смесено с фрагменти от произведенията на Лъчезар Бояджиев на отсрещната стена.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ