Изложба с версията на Мона Лиза“ от музея Прадо, открита

Изложба с версията на „ Мона Лиза “ от музея Прадо, открита тази седмица, хвърля нова светлина върху оригинала на Леонардо да Винчи. „ Леонардо и копието на „ Мона Лиза “, която ще остане изложена за публика в музея в Мадрид до 23 януари 2022 година, ще бъде първата експозиция посветена на тази картина. „ В някои връзки това копие дава по-добра визия за желанията на художника от оригинала в Лувъра в Париж ”, написа TheArtNewspaper.

По-малко въодушевен е експертът по Леонардо от Оксфордския университет Мартин Кемп. Ученият, който преди този момент е приписвал копието на един от двамата известни асистенти в ателието на ренесансовия занаятчия, казва, че „ дамата от Прадо предава чувство за очарователна тревога, а не духовното знание на леонардовата Лиза “.

До преди 10 години картината в Прадо се смяташе просто за едно от многочислените ранни копия на „ Мона Лиза “. След това реставраторите откриха, че черният ѝ декор е бил нанесен по-късно, а под него лежи пейзаж. Боята е отстранена и през 2012 година е оповестено вълнуващо изобретение: оригиналът на Лувъра и копието на Прадо имат сходни подрисунки. Това евентуално значи, че те са рисувани една до друга в ателието на Леонардо едновременно.

Някои елементи от композицията на копието са по-добре непокътнати, в сравнение с в оригинала. Те включват детайлите от облегалката на стола, воала по ръба на тъканта на гърдите на дамата и воала към лявата й ръка. Цветовете на копието от Прадо са доста по-ярки и евентуално се приближават до оригинала, защото картината на Лувъра е мощно скрита от обезцветен лак. Копието евентуално демонстрира и истинския тип на женските устни - с розовия нюанс, маркиран от ранния историк на изкуството Джорджо Вазари.

Ключов въпрос е датирането на Мона Лиза от Прадо.  Уебсайтът на галерията сега му дава същия необятен обсег като този на оригинала в Лувъра — от 1503 година чак до гибелта на Леонардо през 1519 година Изложбата обаче в този момент го датира малко в по-ограничен интервал от време - 1507-16 година

Сайтът на Prado към момента твърди, че неговото копие е от „ един от учениците на Леонардо, евентуално Андреа Салаи или Франческо Мелци “.  Салаи се причислява към ателието на Леонардо през 1490 година и може би е станал негов ухажор, а Мелци идва към 1506 година Но Кемп слага под въпрос тези приписвания: „ Една подписана и датирана картина на Салаи няма нищо общо с копието на Прадо, а с надежден пример за съпоставяне от работата на Мелци за жалост не разполагаме. “ Изглежда и Прадо в този момент клони към тази позиция, защото в оповестеното преди ден прессъобщение не се загатва нито един от тези двама възпитаници.

Но най-интересното е, че в този момент музеят в Мадрид приписва на същия неидентифициран създател и две други приключени копия по Леонардо.  Това са по този начин наречената " версия Ганай "  (1505-15) на Salvator Mundi, от парижката сбирка на маркиз де Ганай, и " Света Ана " в Музея Хамър, Лос Анджелис (1508-13).

Изложбата се занимава по-широко и с ролята на други копия, излезли от ателието на Леонардо приживе. Кураторите се съмняват, че нито една от главните версии на „ Мадоната с чекръка “ (1501-10) не е авторско произведение, само че са уверени, че са от ателието на Да Винчи. Версията Buccleuch е чартърен в Националната изложба на Шотландия, Единбург, а другата е в частна сбирка. Според уебсайта на галерията в Единбург обаче там към момента одобряват тяхна версия за оригинал на рененансовия занаятчия. Дебатите за приписването на Леонардо надалеч не са завършили.