Колко струва един банан?
Изкуството е постоянно, животът е къс, а съществуването на плодовете е най-кратко. Малко произведения са предизвиквали повече подхилквания, смешки и селфита от един банан, залепен с тиксо за стената, който се трансформира в гвоздея на миналогодишното ревю " Арт Базел ", а от предишния месец е част от сбирката на музей " Гугенхайм " в Ню Йорк. Инсталацията си завоюва освен медийно внимание и накара доста критици да я разясняват със сериозността и вниманието, които оказват на Рембранд, само че цената й удари 120 хиляди $.
През август английският художник Деймиън Хърст сподели, че по този начин копнеел да има " Комикът " на италианския художник Маурицио Кателан, че предложил на италианеца да замени творбата за която желае негова творба. " Комикът " за жалост по този начин и не стига до Деймиън Хърст, само че още веднъж повдигна въпроса какво съставлява това произведение - дали е просто банан, дали е изкуство, или пък е знак на странните търсения на артпазара.
Въпреки че още през ХХ век светът е приел концепцията за предмети от всекидневието ни, показани като изкуство, творбата на Кателан насочва фокуса върху баснословната цена, която достига един банан и парче тиксо. Скулптурата бе изплатена от колекционерите Били и Беатрикс Кокс и Сара Анделман, а по-късно е препродадена на " Гугенхайм ". Само за времетраенето на " Арт Базел " бананът е трябвало да бъде подменян няколко пъти поради късия си живот.
Дори когато грузинският художник Давид Датуна се доближава необезпокоявано до творбата за 120 хиляди $,
отлепя я от стената и я изяжда,
от " Арт Базел " просто подменят изядения банан с различен - и цената отново си остава същата, 120 хиляди $. Били и Беатрикс Кокс и Сара Анделман обаче не получават истинския банан, а документ, който потвърждава, че са си дали парите за нещо достоверно - нещо, което могат да възпроизведат, когато изискат. В документа има указания по какъв начин би трябвало да стане това, на каква височина от пода би трябвало да залепят банана, че би трябвало да го подменят с нов на всеки 10 дни и тъй наречените
Ако всеки може да залепи каквото и да било на стената - каквито образци в историята на изкуството има доста - какъв е смисълът от документ, предоставящ на притежателя му законното право да прави същото?
Нека съпоставим " Комикът " с друго произведение - " Странен плод " на Зоуи Леонард (1992-1997). Това е огромна апаратура на обелки от плодове, деликатно зашити една за друга от художника. Произведението е създадено по време на рецесията с ХИВ и действа като обреден акт на печал и възпоменание за жертвите на заболяването. След като първо работи в тясно съдействие със експерт по консервиране, който създава способ за прекъсване на разпадането на материала в избран миг, Леонард взема решение, че е по-скоро в сходство с концепцията на творбата ѝ то постепенно да се трансформира в прахуляк. За разлика от случая с " Комикът ", подмяната на плодовите кори в нейния случай не е била алтернатива, защото характерният акт на зашиване е основен за смисъла на творбата. Материалното проявяване на обектите на Леонард не е устойчиво - времето минава и те се трансформират - само че е от решаващо значение точно тъкмо тези останки от плод да претърпят тази промяна.
Концептуалните художници през 60-те години на предишния век настояват, че идентичността на творбата
не се открива във физическото му проявяване, а в концепцията
на художника. Тази концепция може, само че не е наложително, да одобри обективна форма. Ако закупите една от светещите произведения на Дан Флавин и флуоресцентната крушка стартира да трепти, можете да я замените с нова, само че концепцията на творбата няма да се промени. Следвайки тази логичност, материалният обект е демонстрация на концепция - а именно концепцията се купува и продава на пазара на изкуството. Когато обектът е възпроизводим или невеществен, документът за достоверност подсигурява идентичността му като произведение на изкуството. " Комикът " не зависи от съответен банан, всеки банан може да се употребява, без да трансформира смисъла на творбата.
Това обаче е доста по-различно от това да се каже, че всеки банан, залепен с парче тиксо, е произведение на Маурицио Кателан.
Въпреки че цената от 120 хиляди $ за " Комика " е относително умерена за стандартите на актуалното изкуство, това явно е голяма надценка за самия акт на съчетание на два доста евтини и елементарно налични материала. След появяването му на " Арт Базел " и медийния интерес към него, творбата беше неведнъж и с подигравка копирано в обществените мрежи - с разнообразни предмети като сандал, сандвич, дезодорант и така нататък, залепени с тиксо и с сложена под тях алегорична цена. Това накара доста компании да се разпалват против начинанието, наричайки го " евтина реклама " на продуктите им; други пък се възползваха от него.
Заглавието на творбата на Кателан загатва, че той е наясно с комедийния
парадокс на оценката, която му дава пазарът
Освен това методът, по който е залепен бананът, припомня стилизирано усмихнато лице, а банановата кора, както знаем, взе участие в най-популярните комедийни скечове.
" Комикът " в действителност не е първият път, в който Кателан взима на мушка пазара, артдилърите и тяхното място в тази система. През 1995 година той кара дилъра си Емануел Перотин, на чийто щанд по време на " Арт Базел " е показан " Комикът ", да се облече като гигантско розово зайче във формата на пенис по време на галерия в Париж. Това произведение беше наречено Errotin le vrai lapin (Истинският заек Еротин). Като накара Перотин да носи безразсъден и позорен костюм, до момента в който извършва ежедневната си работа като притежател на изложба, спектакълът, който в действителност е въплъщение на пазара на изкуството, се наби на очи.
" Комикът " не е единственото сред произведенията на Кателан, което притегли вниманието към " Гугенхайм " през последните години. През 2016 година художникът конфигурира творбата " Америка " в една от тоалетните на музея. Тоалетната паница от 18-каратово злато е въплъщение на непотребния разкош, в който тънат американските богаташи; парче сатирично изкуство, което подканва хората фактически да го употребяват. Разбира се, не остава неусетно въздействието върху него от именитата " тоалетна " творба на Марсел Дюшан ( " Фонтанът ", 1917 г.).
Когато президентът Тръмп изиска да закупи Ван Гог от " Гугенхайм ", вместо това му беше препоръчана " Америка ". Той обаче отхвърли да купи творбата. След това творбата беше взета от двореца Бленъм в Оксфорд през 2019 година, във връзка на което изкуствоведът Джонатан Джоунс разяснява: " Какво е възприятието да уринираш върху злато? Подобно на това да правиш същото върху порцелан. Но тук, измежду всички фотоси на младия Уинстън (в Бленъм е роден Уинстън Чърчил, бел. ред.), също по този начин се усеща като изхождане върху английската история ". Скоро по-късно творбата е откраднато. Местонахождението му остава незнайно и до през днешния ден, само че се счита, че Кателан самичък е провел обира.
Критикът Джейсън Фараго споделя, че италианецът
Кателан се разграничава от Банкси
по това, че взе участие в икономическите, обществените и дискурсивни системи, които структурират по какъв начин виждаме света и какво ценим. Банкси, чиято народност и идентичност остава забулена в загадка, пък се пробва да ни внуши, че аукционните къщи, музеите, галериите и артдилърите се пробват да ни излъгват. Уличният артист подкрепя изказванието си, продавайки на търг своя творба, която се самоунищожава секунди, откакто е продадена. Точно поради това доста хора от артсредите считат, че Кателан е същият " шегобиец " и е инсценирал кражбата на " Америка " - сякаш му е належащо да прави такива неща, с цел да блесне.
Кателан насочва своите рецензии, оставайки в света на изкуството, вместо да плюе от цинична отдалеченост, упорства Фараго. Зрителят не би трябвало да усеща, че не схваща от изкуство, в случай че намира " Комикът " за глупава творба. Глупостта и чувството, че културата, която в миналото е насърчавала възвишената хубост, в този момент си разрешава единствено глупави смешки, са запазената марка на Кателан.
Може би най-важният предходник на банана е прословутата еднодневна апаратура " Перфектен ден “ (1999), в която Кателан употребява тиксо, с цел да закрепи артдилъра си Масимо Де Карло към бяла стена. " Комикът " би трябвало да се преглежда в подтекста на тази по-ранна работа, която слага самия пазар на изкуството на стената - да виси и хората да му се радват или да го подминават. Въпросите, които Кателан повдига с инсталациите си, са уместни, само че частично остават без отговор: би трябвало ли да одобряваме " Комикът " на съществено или като някаква плоска смешка? И в случай че е смешка, кой взе участие в нея и на кого - или на какво - се подиграва?
През август английският художник Деймиън Хърст сподели, че по този начин копнеел да има " Комикът " на италианския художник Маурицио Кателан, че предложил на италианеца да замени творбата за която желае негова творба. " Комикът " за жалост по този начин и не стига до Деймиън Хърст, само че още веднъж повдигна въпроса какво съставлява това произведение - дали е просто банан, дали е изкуство, или пък е знак на странните търсения на артпазара.
Въпреки че още през ХХ век светът е приел концепцията за предмети от всекидневието ни, показани като изкуство, творбата на Кателан насочва фокуса върху баснословната цена, която достига един банан и парче тиксо. Скулптурата бе изплатена от колекционерите Били и Беатрикс Кокс и Сара Анделман, а по-късно е препродадена на " Гугенхайм ". Само за времетраенето на " Арт Базел " бананът е трябвало да бъде подменян няколко пъти поради късия си живот.
Дори когато грузинският художник Давид Датуна се доближава необезпокоявано до творбата за 120 хиляди $,
отлепя я от стената и я изяжда,
от " Арт Базел " просто подменят изядения банан с различен - и цената отново си остава същата, 120 хиляди $. Били и Беатрикс Кокс и Сара Анделман обаче не получават истинския банан, а документ, който потвърждава, че са си дали парите за нещо достоверно - нещо, което могат да възпроизведат, когато изискат. В документа има указания по какъв начин би трябвало да стане това, на каква височина от пода би трябвало да залепят банана, че би трябвало да го подменят с нов на всеки 10 дни и тъй наречените
Ако всеки може да залепи каквото и да било на стената - каквито образци в историята на изкуството има доста - какъв е смисълът от документ, предоставящ на притежателя му законното право да прави същото?
Нека съпоставим " Комикът " с друго произведение - " Странен плод " на Зоуи Леонард (1992-1997). Това е огромна апаратура на обелки от плодове, деликатно зашити една за друга от художника. Произведението е създадено по време на рецесията с ХИВ и действа като обреден акт на печал и възпоменание за жертвите на заболяването. След като първо работи в тясно съдействие със експерт по консервиране, който създава способ за прекъсване на разпадането на материала в избран миг, Леонард взема решение, че е по-скоро в сходство с концепцията на творбата ѝ то постепенно да се трансформира в прахуляк. За разлика от случая с " Комикът ", подмяната на плодовите кори в нейния случай не е била алтернатива, защото характерният акт на зашиване е основен за смисъла на творбата. Материалното проявяване на обектите на Леонард не е устойчиво - времето минава и те се трансформират - само че е от решаващо значение точно тъкмо тези останки от плод да претърпят тази промяна.
Концептуалните художници през 60-те години на предишния век настояват, че идентичността на творбата
не се открива във физическото му проявяване, а в концепцията
на художника. Тази концепция може, само че не е наложително, да одобри обективна форма. Ако закупите една от светещите произведения на Дан Флавин и флуоресцентната крушка стартира да трепти, можете да я замените с нова, само че концепцията на творбата няма да се промени. Следвайки тази логичност, материалният обект е демонстрация на концепция - а именно концепцията се купува и продава на пазара на изкуството. Когато обектът е възпроизводим или невеществен, документът за достоверност подсигурява идентичността му като произведение на изкуството. " Комикът " не зависи от съответен банан, всеки банан може да се употребява, без да трансформира смисъла на творбата.
Това обаче е доста по-различно от това да се каже, че всеки банан, залепен с парче тиксо, е произведение на Маурицио Кателан.
Въпреки че цената от 120 хиляди $ за " Комика " е относително умерена за стандартите на актуалното изкуство, това явно е голяма надценка за самия акт на съчетание на два доста евтини и елементарно налични материала. След появяването му на " Арт Базел " и медийния интерес към него, творбата беше неведнъж и с подигравка копирано в обществените мрежи - с разнообразни предмети като сандал, сандвич, дезодорант и така нататък, залепени с тиксо и с сложена под тях алегорична цена. Това накара доста компании да се разпалват против начинанието, наричайки го " евтина реклама " на продуктите им; други пък се възползваха от него.
Заглавието на творбата на Кателан загатва, че той е наясно с комедийния
парадокс на оценката, която му дава пазарът
Освен това методът, по който е залепен бананът, припомня стилизирано усмихнато лице, а банановата кора, както знаем, взе участие в най-популярните комедийни скечове.
" Комикът " в действителност не е първият път, в който Кателан взима на мушка пазара, артдилърите и тяхното място в тази система. През 1995 година той кара дилъра си Емануел Перотин, на чийто щанд по време на " Арт Базел " е показан " Комикът ", да се облече като гигантско розово зайче във формата на пенис по време на галерия в Париж. Това произведение беше наречено Errotin le vrai lapin (Истинският заек Еротин). Като накара Перотин да носи безразсъден и позорен костюм, до момента в който извършва ежедневната си работа като притежател на изложба, спектакълът, който в действителност е въплъщение на пазара на изкуството, се наби на очи.
" Комикът " не е единственото сред произведенията на Кателан, което притегли вниманието към " Гугенхайм " през последните години. През 2016 година художникът конфигурира творбата " Америка " в една от тоалетните на музея. Тоалетната паница от 18-каратово злато е въплъщение на непотребния разкош, в който тънат американските богаташи; парче сатирично изкуство, което подканва хората фактически да го употребяват. Разбира се, не остава неусетно въздействието върху него от именитата " тоалетна " творба на Марсел Дюшан ( " Фонтанът ", 1917 г.).
Когато президентът Тръмп изиска да закупи Ван Гог от " Гугенхайм ", вместо това му беше препоръчана " Америка ". Той обаче отхвърли да купи творбата. След това творбата беше взета от двореца Бленъм в Оксфорд през 2019 година, във връзка на което изкуствоведът Джонатан Джоунс разяснява: " Какво е възприятието да уринираш върху злато? Подобно на това да правиш същото върху порцелан. Но тук, измежду всички фотоси на младия Уинстън (в Бленъм е роден Уинстън Чърчил, бел. ред.), също по този начин се усеща като изхождане върху английската история ". Скоро по-късно творбата е откраднато. Местонахождението му остава незнайно и до през днешния ден, само че се счита, че Кателан самичък е провел обира.
Критикът Джейсън Фараго споделя, че италианецът
Кателан се разграничава от Банкси
по това, че взе участие в икономическите, обществените и дискурсивни системи, които структурират по какъв начин виждаме света и какво ценим. Банкси, чиято народност и идентичност остава забулена в загадка, пък се пробва да ни внуши, че аукционните къщи, музеите, галериите и артдилърите се пробват да ни излъгват. Уличният артист подкрепя изказванието си, продавайки на търг своя творба, която се самоунищожава секунди, откакто е продадена. Точно поради това доста хора от артсредите считат, че Кателан е същият " шегобиец " и е инсценирал кражбата на " Америка " - сякаш му е належащо да прави такива неща, с цел да блесне.
Кателан насочва своите рецензии, оставайки в света на изкуството, вместо да плюе от цинична отдалеченост, упорства Фараго. Зрителят не би трябвало да усеща, че не схваща от изкуство, в случай че намира " Комикът " за глупава творба. Глупостта и чувството, че културата, която в миналото е насърчавала възвишената хубост, в този момент си разрешава единствено глупави смешки, са запазената марка на Кателан.
Може би най-важният предходник на банана е прословутата еднодневна апаратура " Перфектен ден “ (1999), в която Кателан употребява тиксо, с цел да закрепи артдилъра си Масимо Де Карло към бяла стена. " Комикът " би трябвало да се преглежда в подтекста на тази по-ранна работа, която слага самия пазар на изкуството на стената - да виси и хората да му се радват или да го подминават. Въпросите, които Кателан повдига с инсталациите си, са уместни, само че частично остават без отговор: би трябвало ли да одобряваме " Комикът " на съществено или като някаква плоска смешка? И в случай че е смешка, кой взе участие в нея и на кого - или на какво - се подиграва?
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ