Изкуственият разум е способен да твори, възпроизвеждайки стила на конкретен

Изкуственият разсъдък е кадърен да твори, възпроизвеждайки стила на съответен художник единствено за секунди (снимка: CC0 Public Domain)

Революциите в изкуството не са нищо ново, само че тази, съгласно някои, може да е „ терминална “. Намесата на изкуствения разсъдък към този момент прекатурва визиите за творчество – в музиката, в изобразителното изкуство.

„ Изкуството е мъртво, друже “, споделя Джейсън М. Алън пред New York Times. Алън е победител в състезанието на Панаира на изкуствата в щата Колорадо в категорията „ нови цифрови създатели “. Неговият шедьовър „ Théâtre D’Opera Spatial “ е нарисуван благодарение на Midjourney – система с изкуствен интелект, която разрешава изображенията да бъдат създавани посредством елементарното въвеждане на няколко текстови изречения – да вземем за пример „ астронавт, яздещ кон “.

Много художници са гневни, само че Алън не се трогва. „ Свършено е. AI победи. Хората изгубиха “, споделя той пред вестника. Алън може и да е спечелил едвам 300 $ премия, новината за творбата му обикаля света и това коства повече от която и да е парична премия.

Някои художници се боят, че новата порода AI генератор на изображения може да открадне работата им и да се възползва от годините, прекарани в учене на техния поминък. „ Това нещо желае да изземе нашите работни места. По създание това е анти-творец “, написа художникът Ар Джей Палмър, който рисува за филми и видеоигри, в обява в Twitter. Тя е събрала над 25 000 лайкове.

Ар Джей приказва и за това какъв брой добре творбите, основани от AI, имитират живите художници. В един случай, който създателят е изследвал, AI даже се опитал да възпроизведе автограф на художник. Резултатът от творчеството на AI системите е впечатляващ, само че те са построени върху работата на стотици хиляди създатели от плът и кръв – логаритмите са подготвени на база милиони изображения, основани от действителни художници.
още по темата
Stable Diffusion, неотдавна пуснат генератор на изображения с изкуствен интелект с отворен код, се учи от компресиран файл от „ 100 000 гигабайта изображения “, извлечени от интернет, споделя неговият създател Емад Мостаке. Той е компютърен откривател с опит в технологиите и финансите.

Мостаке преглежда Stable Diffusion като „ генеративна търсачка “. „ Докато търсенето на изображения в Гугъл ви демонстрира картини, които към този момент съществуват, Stable Diffusion ви демонстрира всичко, което можете да си визиите, “ споделя ученият.

Творците постоянно са се учили от другите – и са били повлиявани от тях. Но, съгласно Палмър, AI не просто намират ентусиазъм в работата на други художници. „ Това е директна кражба на тяхната същина “.

При това логаритмите са и доста ефикасни. AI може да възпроизведе нечии жанр за секунди. „ В момента, в случай че някой художник желае да копира моя жанр, може да прекара цяла седмица, пробвайки се да го възпроизведе “, споделя Палмър. „ Говорим за един човек, който прекарва една седмица, с цел да сътвори едно нещо. С тази машина можете да произвеждате стотици произведения в моя жанр всяка седмица “.

Но Мостаке не се тормози, че AI ще остави артистите без работа – съгласно него, планът е инструмент като софтуера за електронни таблици на Microsoft Excel, който „ не е оставил счетоводителите без работа “, макар големите си благоприятни условия.

За бъдещите художници той споделя, че не трябва да се боят от развиването на новия инструмент, а в противен случай – да се възползват от него, да търсят метод да вършат пари от него. „ Това е бранш, който ще се разраства доста. Правете пари от този бранш! Ако желаете да вършиме пари, ще бъде доста по-забавно “.

И да, към този момент има художници, които употребяват AI изкуство за ентусиазъм и за печелене на пари. OpenAI споделят, че тяхната DALL-E AI система се употребява от повече от 3000 актьори от повече от 118 страни. Има даже графични романи, направени благодарение на AI. Авторът на един подобен разказ назовава технологията „ помощник, който може да Ви развълнува и изненада в креативния развой “.

Отвъд гнева на някои художниците и ентусиазма на други, отчаянието и упоритостите за пари, има и други провокации: специалистите споделят, че правните провокации може да са сложни за справяне. Професор Лайънъл Бентли, шеф на Центъра за интелектуална благосъстоятелност и осведомително право в Кеймбриджкия университет, счита, че (поне в Обединеното кралство) „ потреблението на стила на някой различен [творец] не е нарушаване на авторските права “.

Ако има спор, живият художник „ ще би трябвало да покаже, че продукцията на AI е възпроизвела забележителна част от първичния му креативен израз в съответно произведение на изкуството, употребявано за образование на AI “. Но даже когато това е допустимо, какъв брой ли създатели ще имат средствата да водят такива правни борби?

Обществото за авторско право на дизайнерите и художниците (DACS), което събира заплащания от името на художници за потреблението на техните изображения, е разтревожено. Неговият началник Рийма Селхи счита, че препитанието на артистите е застрашено от новата наклонност.

DACS не е срещу потреблението на AI в изкуството, само че е значимо художниците, чиято работа се употребява от системите за AI изображения, с цел да вършат пари, да бъдат заслужено възнаградени и да имат надзор върху това по какъв начин се употребяват творбите им. Също по този начин е належащо да има гаранции, че художниците могат да откажат потреблението на техни творби в образованието на логаритмите и последващото творчество.

Тук се оформя още един огромен юридически възел. Художниците би трябвало да могат да предявят иск за нарушение на авторски права, в случай че обещано изображение е извадено от интернет, с цел да бъде употребявано за образование на AI. Но сходен иск е сложен за доказване и може елементарно да се провали.

Творците се тормозят още, че фирмите, разработващи системи с изкуствен интелект, имат големи финансови и софтуерни запаси и могат да злоупотребяват с тях.