Изкуственият интелект може да бъде добър почти за всичко, каза

Изкуственият разсъдък може да бъде добър съвсем за всичко, сподели пред Българска телеграфна агенция Нобеловият лауреат Майкъл Левит. Роденият в Южна Африка биофизик, който преподава структурна биология в университета Станфорд в Съединени американски щати от 1987 година, е отличен с Нобелова премия за химия през 2013 година дружно с Мартин Карплъс и Ариех Уоршел за създаването на огромни модели за комплицирани химични системи. Той бе измежду 38-те лауреати на най-престижния приз в естествените науки, които участвата в 72-ото издание на Срещата на НОбелови лауреати с млади учени в Линдау, Германия, от 25 до 30 юни.

Проф.Левит изнесе лекция за въздействието на триадата биологичен разсъдък, човешки разсъдък и машинен разсъдък върху нововъведенията в науката и технологиите и взе участие в спор за ролята на изкуствения разсъдък в медицината. Изказванията му в интерес на изкуствения разсъдък (ИИ) контрастираха на фона на умерените позиции на сътрудниците му Нобелови лауреати. Проф. Левит обаче не се опасява от ИИ.
„ Броят на хората, които изпитват боязън от ИИ, спадна доста. В началото много хора се опасяваха. Но в действителност постоянно има боязън, на всички места - че постройка може да падне или да се разбие аероплан. Моето схващане постоянно е било, че би трябвало да опитам, да видя нещата и да преценява. Смятам, че хората ще бъдат доста по-умни с изкуствения разсъдък, а той ще бъде по-добър с хората, по тази причина не виждам причина да има конкуренция ", сподели проф. Левит в изявление за Българска телеграфна агенция по време на форума в Линдау.

Той няма изрично мнение за това дали би трябвало да бъде контролирано приложението на ИИ. „ Може би би трябвало да има регулация. Ако някъде интернет е контролиран, то е в Китай. Но ние не утвърждаваме това ", отговори той на въпроса дали би трябвало се сложат ограничавания и наставления за потреблението на ИИ.

„ Мисля, че с новите технологии има проблеми, да вземем за пример с интернет, когато се употребяват персоналните данни на хората. ChatGPD се оправя доста добре с писането, тъй че евентуално може да се употребява, с цел да написа хиляди нежелани известия по имейл, само че аз по този начин или другояче получавам много нежелани електронни известия и това не ме тревожи. Казват, че ИИ може да се меси в изборите, само че не е нужно някой толкоз интелигентен да написа известия, с цел да въздейства. Но доста по-важно е, че ИИ може да направи всички по-умни. И това е хубаво. А пък в случай че не желаеме да бъдем подмамени, можем да попитаме дали да отворим имейл от чужд ", сподели проф. Левит.

Той поучава хората да задават въпроси на ИИ, да играят с него. „ Може да попитате каква прическа да си извършите и отговорът може да не е доста персонален, тъй като въпреки всичко ChatGPТ не знае в какво положение е косата ви сега, само че отговорът сигурно ще ви накара да се замислите. А това е доста хубаво ", добави той.

Според него ИИ към момента не може да се меси в живота на хората и на въпроса по какъв начин може да се противодейства на това, той отговори, че евентуално в бъдеще машинният разсъдък би могъл да въздейства, само че евентуално някой човек ще стои зад това.

„ В моята работа употребявам непрекъснато компютри. Всички ние в този момент считаме, че книгите са нещо положително, само че когато стартира отпечатването на книги, те са били забранявани, спирани ", сподели проф. Левит. Той загатна намесата на интернет в изборите в Съединени американски щати или някои други страни, само че „ вредата от дезинформацията не е като от Втората международна война да вземем за пример ".

„ Имаме доста проблеми, създавани от хора. ИИ има капацитет да ни направи по-добри хора. Facebook няма капацитет да ни направи по-добри хора, а ИИ може да бъде добър за съвсем всичко. Затова си коства да поемем риска. Ние непрекъснато рискуваме ", сподели пред Българска телеграфна агенция Нобеловият лауреат Майкъл Левит.