Изказването на президента Румен Радев Румен Георгиев Радев е български

Изказването на президента Румен Радев Румен Георгиев Радев е български боен, генерал-майор от запаса. Бивш... към профила на взаимна конференция с македонския президент Георге Иванов в Скопие, че: „ За българската страна е значимо в бъдещото название на Република Македония да няма географски определители, които да може да бъдат интерпретирани като искания към Република България “ напълно разумно провокира гневни реакции както в Македония, по този начин и в Гърция!

Определяният като „ българофил “ някогашен министър председател на Македония Любчо Георгиевски съобщи: „ Този вид напън е непоследователен, тъй като се случва двайсет и пет години след началото на разногласието, тъкмо когато той наближава своето позволение. “ Димос Верикиос - вицепрезидент на гръцката телевизия Алфа, в 15-минутен разбор упрекна България в заговоp c Турция и други балкански страни, да провали договарянията за името с Македония. Какво цели Радев с тази си непремерена изява? Може би се надява да завоюва благосклонностите на най-примитивните български националисти, които не са надскочили времето на Тодор Живков (чиято тактика не надхвърляше защита от югославския македонизъм и не смееше даже да помечтае за реализация на националния блян, посредством създаване на неразрушими връзки със свободна и самостоятелна Македония). Не дръзвам да си помисля, че българският държавен глава извършва нечия поръчка и желае да забави приемането на Македония в НАТО.

Защото в случай че във фантазиите на съветския външен министър Лавров, приемането на която и да е източноевропейска страна, в това число Македония в Алианса, представлявало „ най-сериозното предизвикателство за общата европейска непоклатимост и сигурност “, то всеки български политик би трябвало да е уверен в противоположното. Незабавното приемане на Македония в НАТО съответствува напълно с нашия народен интерес. Каквито и да са били доводите му, с изявлението си президентът Радев добави лъжичка катран в кацата с мед, появила се ненадейно след подписването на Договора за добросъседство и другарство и след решението на Македонската православна черква да признае Българската православна черква за своя „ Църква – майка “.

Без подозрение всички македонци, в това число тези с българско съзнание ще се запитат: „ Каква е българската политика по отношение на нас? “
За страдание от началото на 20 век България постоянно е променяла позицията си във връзка с Македония и това нормално е водило до произшествия. До 1908 година позицията на България е ясна. Македония би трябвало първо да получи автономност в границите на Османската империя, с цел да се запази нейната териториална целокупност. (Същото е важало за Одринско). Едва по-късно може да се мисли за обединяване с Княжеството и за официална самостоятелност от султана.

Само че след Младотурската гражданска война излиза наяве, че този проект няма да сработи. Великите сили, прилежащите страни, а и новите управляващи в Цариград няма да позволен случилото се с Източна Румелия да се повтори. Българите схващат, че часовникът трака. Няма време. Ако Македония остане турска още едно десетилетие, може да има ориста, която тогава сполетява арменците, или в най-хубавия случай християнското население на Малоазийското крайбрежие.

Нужна е нова тактика. България да разгласи самостоятелност и дружно с другите балкански страни – да прогони Османската империя от сърцето на Балканите. Но тази тактика изисква жертва. Земите на запад от река Вардар би трябвало да бъдат изоставени на Сърбия и Гърция. Подобно решение се оказва невероятно по две аргументи: 1. Голяма част от българския политически и културен хайлайф произлиза от тези елементи на Македония. 2. По време на битките в границите на тактиката от преди 1908 година името „ Македония “ е сакрализирано.

Нейната делба се възприема като висшо изменничество, даже когато „ компенсацията “ е присъединението на градове като Одрин и Кавала, където има българи, само че те са малцинство. Как да изоставим Охрид? Резултатът е серия от войни, в които България изчерпва виталните си сили. Поражението на идеала подклажда нови разделения. Логично, част от българския народ упорства България в никакъв случай към този момент да не влиза във войни поради „ Македонските чукари “. В съшито време част от македонските българи стартират да демонстрират подготвеност да намерят "модус вивенди " с Югославия като се откажат българщината и одобряват формулата: „ македонците – нито сърби, нито българи “. Един талантлив човек – Кръсте Мисирков още през 1903 година е предположил, че в случай че македонците упорстват за автономност, само че не като българи, а като обособен народ, с обособен език.... може би биха имали късмет да я осъществят. Но както отбелязва македонският кино режисьор Дарко Митревски – тази концепция добива известност едвам след подялбата на географска Македония... И напълно естествено концепциите за духовно обособяване на македонците от българската етническа тъкан не разделят жителите на България от тези на Македония, а поделят общности, даже фамилии.

Политиката на България сред войните се лашка сред помиряване с Югославия (дезинтересиране от ориста на Македония) и подготвеност за основаване на самостоятелна Македония, която да включва и Пиринския край. Не бива да забравяме, че отводът от Македония доближава връхната си точка... на 1-ви март 1941 година, когато България се включва в Тристранния пакт, с ясното схващане, че Хитлер е заречен Солун на... Югославия! Дни по-късно в Белград е осъществен прелом и ненадейно Хитлер окупира Югославия и дава по-голямата част от Македония на България за „ администриране “. Тогава даже комунистите в Македония, водени от Методи Шаторов – Шарло одобряват (непризнатото от никого) обединяване с България. Но когато Хитлер атакува Съюз на съветските социалистически републики, комунистите показват, че същинската им татковина е Съветския съюз и стартират война против България. По решение на Москва македонските комунисти минават под командването на Тито, написа Faktor.bg.

До Втората международна война термините „ Македония “ и „ македонци “ се използват свободно единствено в България – където има македонски сдружения македонски кръчми, македонски футболни тимове и даже „ македонска парламентарна група “. В Гърция и Югославия името „ Македония “ и тремина "македонци " са неразрешени. След войната, по волята на спечелилите, България е принудена да съобщи на Югославия „ интелектуалната благосъстоятелност “ на понятиата Македония и македонци. Вече под „ македонци “ няма да се схваща част от българския народ. Македонците в Югославия са оповестени публично за един от югославските нации, а тези в България за „ малцинство “. В изолираната от българите Македония трансформацията проработва. В България тя се проваля. През 1964 година режимът в София анулира политиката на „ македонизация “ и е упрекнат от Скопие и Белград в „ проверка на един от резултатите на Втората международна война “. Може би с съображение, само че кой е споделил, че всички резултати от тази война са обективни?
По същото време, в Югославия федерализмът еволюира от фиктивен към същински. „ Социалистическа република Македония “ – образувана като инструмент за връщането на територията под властта на Белград стартира да се утвърждава като независим индивид. Но за разлика от други републики (сещам се за потушената от Тито „ Хърватска пролет “ от началото на 70-те години), режимът в Скопие показва преданост към Югославия и преглежда като собствен главен зложелател... България.
Като в огледален облик, режимът на Тодор Живков „ компенсира “ за своята смелост, с

цялостно раболепство към Москва

Тогава се приема предлагането за присъединение на България към Съюз на съветските социалистически републики! Но поради обстоятелството, че Москва желае да стопи ледовете с Белград, режимът в София, въпреки да изоставя „ македонизацията “, не си и помисля да отбрани правата на българите в Югославия.
Сред не малко българи битува визията, че в Македония към този момент е образувана нация, която е в съшитата си непоправимо анти-българска. Според това мислене, тази нация в никакъв случай няма да одобри историята каквато е била, тъй като ще се самообезмисли. Следователно националният интерес на България е да се брани от нейната агитация и да се стреми да не разреши да се развива и процъфтява. Кой не е чул огромни „ патриоти “ да споделят: „ Гърците са прави! Какви са тези македонци. Македонците признаят, че са българи! Иначе да умират. Да ги смачкат албанците... "

Изказвания, че имената Горна Македония и Северна Македония били неприемливи за България първи направи към този момент някогашният президент Георги Първанов Георги Седефчов Първанов е президент на България през интервала 2002-2011... към профила. Тогава съвсем никой не обърна внимание, само че настоящето включване на настоящ държавен глава в този хор няма по какъв начин да не е извънредно притеснително. Изказването на президента Радев, несъмнено не може да ангажира България. По конституция външната политика се организира от Министерския съвет. Но то е доста неприятен знак, изключително след ратификацията на Договора за съдействие, другарство и добросъседство.

Признали сме Република Македония още през 1992 година под нейното конституционно име. Отдавна трябваше да заявим, че сме срещу смяна на името на страната и че всички противоречиви проблеми би трябвало да се решат посредством подписването на контракти за добросъседство. Македония би трябвало ясно да се откаже от претенциите за континуитет с античното македонско царство и от опитите да изяснява, че българщината манифестирана през Средните епохи и Възраждането, „ в действителност не била част от българската история “.
Колкото до признаването на автокефалността на Македонската православна черква, БПЦ беше длъжна да работи доста по-решително и към този момент да прави съслужения със свещеници от МПЦ. Признавайки БПЦ за „ черква майка “ МПЦ призна, че Българската екзархия е била „ своя “ институция за предците на днешните македонци, и че силовото инкорпориране на македонските епархии в Сръбската православна черква след Първата международна война е било нечестиво и небогоугодно дело, което не е оставило никакви последствия.
Българската православна черква бе длъжна незабавно, без съмнение да поеме протегнатата ръка и да отслужи Света Евхаристия взаимно със свещеници от МПЦ.

От виновните български държавници се чака да преповторят, че нямаме НИКАКВИ искания към Македония. Никога няма да им споделяме какво да вършат, по какъв начин да се назовават, по какъв начин да назовават формалния си език и така нататък От друга страна би трябвало ясно да им демонстрираме, че сме подготвени да застанем в поддръжка на всяко тяхно изпитание да се еманципират всички политически, стопански и най-много културни и психически зависимости от изчезналата Югославия и от някои нейни към момента настоящи неразградени структури. Трябва да им покажем, че стоим твърдо зад тях - даже когато това е обвързвано с опасности! Никога не би трябвало да слагаме условия и да се опитваме да изтръгнем отстъпки от македонците. Можем и би трябвало да спечелим душите и сърцата им – даже на тези, които вследствие на дългогодишната изолираност са развили друга своя еднаквост. Никога не би трябвало да им споделяме, че "Македония е българска ", само че постоянно би трябвало да им демонстрираме, че "България е и тяхна "!

Македония е към този момент самостоятелна страна и трагичните събития от 1913 година няма по какъв начин да се повторят. Изградим ли стратегическо партньорство със Скопие и най-много с народа там, ще убедим сърбите, че опитът им да проникват по Вардарската котловина им е донесъл единствено премеждия. Само тогава ще може да преговаряме с Гърция като еднакъв с еднакъв, не като надвит с победител. Дали в нашия район ще се откри „ скандинавска “ непоклатимост и съдействие, или ще последва нова дестабилизация? Това зависи най-вече от дейностите на България! Разнобоя в нашата политика обслужва единствено тези сили, които желаят да подкопаят стабилността на Балканите, на Европейския съюз и които преглеждат НАТО като противник.