Изгреви за изкрещяване, изгреви за изживяване
Изгревите не ги очаквам. Те идват сами и това е обезпечено. Както е обезпечено и че все ще се откри кой да ви поправи, че не се споделя " гледах изгрева ", а " изгледах изгрева ".
Аз пък от време на време даже съм го изяждала. Крещяла съм против него. Изкрещявала съм го. Преживявала съм го. Жонглирала съм с изгреви.
29 юни 2022 | Крум Зарков от Българска социалистическа партия гласоподава срещу връщането на хартиените бюлетини на идващите общи избори. Той не поддържа...
Когато вървях и морето беше част от роклята ми, тържественият детайл. Коленете ми сочеха юг. За косата компаси нямаше. Смях се на глас. Гледах го този изгрев по какъв начин се облещва против мен и се отскубва от морето като с зов. Спирах, взирах се в слънцето, все едно е действително и още повече се смеех с глас.
Когато бях измежду пясъците, чашите и хората. И бях измежду въглените и измежду падащи звезди. Въртяха се към мене имена без дати. Изгревът и той се завъртя - като пумпал измежду утринните висини, прескочи няколко такта, прескочих нечии крайници. От другата страна на Земята настъпи мрачевина. Превъзмогнахме я.
Когато се смесваха думите в прибоя, а всички говорехме друг език. Жестове като свещи горяха, всяко кимане беше Буквар. Превеждахме срещите в морзова писменост. Вълните ни подсказваха. Чертаехме карти с пръчки по пясъка и се опитвахме да произнасяме. Чужди имена, нашите лични - езиците се размиваха под натиска на спонтанността.
Когато бях сама и гледах на небето като на непозната риза. Не желаех нищо повече от това. Да поемам дъх, да издишвам и слънцето да пристигна на среща с нощта. Така става, когато си пуснеш душата на воля.
Имам още обичани изгреви. Някои различен даже. Имам и обичани залези, само че след всеки един от тях е настъпвал новият ден, а с него и новият изгрев. И това се е харесало на група романтици, които преди 40 години повърхностно са сложили основите на днешното празнуване на първия юлски изгрев.
Не поради парчето на Uriah Heep, а поради свободата като първа персонална полезност. И въпреки всичко песента не е неприятна. Нека си я напомним преди да замръкнем за последно през юни:
There I was on a July morning
Looking for love
With the strength of a new day dawning
And the beautiful sun
At the sound of the first bird singing
I was leaving for home
With the storm and the night behind me
Аз пък от време на време даже съм го изяждала. Крещяла съм против него. Изкрещявала съм го. Преживявала съм го. Жонглирала съм с изгреви.
29 юни 2022 | Крум Зарков от Българска социалистическа партия гласоподава срещу връщането на хартиените бюлетини на идващите общи избори. Той не поддържа... Когато вървях и морето беше част от роклята ми, тържественият детайл. Коленете ми сочеха юг. За косата компаси нямаше. Смях се на глас. Гледах го този изгрев по какъв начин се облещва против мен и се отскубва от морето като с зов. Спирах, взирах се в слънцето, все едно е действително и още повече се смеех с глас.
Когато бях измежду пясъците, чашите и хората. И бях измежду въглените и измежду падащи звезди. Въртяха се към мене имена без дати. Изгревът и той се завъртя - като пумпал измежду утринните висини, прескочи няколко такта, прескочих нечии крайници. От другата страна на Земята настъпи мрачевина. Превъзмогнахме я.
Когато се смесваха думите в прибоя, а всички говорехме друг език. Жестове като свещи горяха, всяко кимане беше Буквар. Превеждахме срещите в морзова писменост. Вълните ни подсказваха. Чертаехме карти с пръчки по пясъка и се опитвахме да произнасяме. Чужди имена, нашите лични - езиците се размиваха под натиска на спонтанността.
Когато бях сама и гледах на небето като на непозната риза. Не желаех нищо повече от това. Да поемам дъх, да издишвам и слънцето да пристигна на среща с нощта. Така става, когато си пуснеш душата на воля.
Имам още обичани изгреви. Някои различен даже. Имам и обичани залези, само че след всеки един от тях е настъпвал новият ден, а с него и новият изгрев. И това се е харесало на група романтици, които преди 40 години повърхностно са сложили основите на днешното празнуване на първия юлски изгрев.
Не поради парчето на Uriah Heep, а поради свободата като първа персонална полезност. И въпреки всичко песента не е неприятна. Нека си я напомним преди да замръкнем за последно през юни:
There I was on a July morning
Looking for love
With the strength of a new day dawning
And the beautiful sun
At the sound of the first bird singing
I was leaving for home
With the storm and the night behind me
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ