Изготвянето на комюникета от срещата на върха на НАТО обикновено

Изготвянето на официални съобщения от срещата на върха на НАТО нормално съставлява не толкоз драма, колкото повече тромава администрация.

Но тази седмица не беше по този начин. Срещата на върха на НАТО в Литва ще бъде запомнена както с обществените фойерверки във връзка стремежите на Украйна за участие в Алианса, по този начин и с резултатите, които включват пробив в участието на Швеция, най-подробните и постоянни проекти за защита след Студената война и невижданите задължения на Групата на седемте (G-7) за отбрана на Киев.

Нека стартираме с фойерверките, необикновени в Алианса, воден от консенсус, който цени благоприличието и дискретността, и да приключим с историческите резултати.

Напрежението стартира да нараства доста преди срещата на високо ниво измежду длъжностни лица от администрацията на Байдън и други съдружници в НАТО. На собствен ред Украйна лобираше извън с причини какъв брой надалеч може да стигне обвързването на Алианса във времето с покана и пътна карта за участие на Украйна.

За администрацията на Байдън беше въпрос на геополитическо здравомислие да се опълчи на всяка закрепена времева линия за покана от боязън, че това ще въвлече НАТО, а оттова и Съединени американски щати, в директен спор с Русия. С оглед на президентските избори в Съединени американски щати следващата година от една страна, а от друга предвид на нуклеарните качества на Владимир Путин, за какво да поемаме риск, изключително като се има поради, че пълноправното участие на Украйна по този начин или другояче нямаше да пристигна преди края на войната?

За по-нетърпеливите поддръжници на Украйна, изключително, които са географски по-близо до съветската опасност, беше въпрос на стратегически императив и морално обвързване да се изготвят послания, които дава повече изясненост по отношение на пътя и евентуалното време за покана за участие в НАТО, в сравнение с Вашингтон смята за задоволително. Няколко от тези поддръжници преди този момент са били окупирани и репресирани от Москва, тъй че те схващат цената на гаранциите за сигурност на НАТО.

Дори самото участие да не пристигна след известно време, те желаеха да показват оптималната обща идея за един народ, който по знамение и с голяма човешка цена се опълчва на войната и реваншистките упоритости на Русия.

Задкулисният конфликт се развихри, когато украинският президент Володимир Зеленски, явно прочел черновата на официалното съобщение от срещата на върха, което предстоеше да бъде оповестено, хвърли бомба в Туитър и в залата за договаряния. Това, против което той възрази, беше текстът в края на параграф 11, който гласи: „ Ние ще бъдем в положение да отправим покана към Украйна да се причисли към Алианса, когато съдружниците се съгласят и са изпълнени изискванията “.

Зеленски отвърна, преди черновата да бъде оповестена: „ Безпрецедентно и неуместно е, когато не е избрана нито времевата рамка, нито за поканата за участието на Украйна. Докато в това време се прибавят неразбираеми формулировки за „ условия “ даже по отношение на поканата на Украйна. Изглежда няма подготвеност нито да се предложения Украйна в НАТО, нито тя да стане член на Алианса. Това значи, че се оставя прозорец на опция да се пазари участието на Украйна в НАТО в договарянията с Русия. А за Русия това значи мотивация да продължи своя гнет. Несигурността е уязвимост. И ще обсъдя намерено това на срещата на върха “.

Не след дълго във Вилнюс се популяризира слух, че най-малко един съдружник е „ нарушил мълчанието “, което на езика на НАТО значи, че след завършването на официалното съобщение и преди то да бъде обществено публикувано, всеки съдружник може да се върне с несъгласие и възобновяване на договарянията.

Въпреки че не е ясно какво се е случило по-късно. Длъжностни лица, участващи в договарянията, описаха подиуми по време на срещата на върха, в която президентът на Съединени американски щати Джо Байдън и съветникът по националната сигурност Джейк Съливан стояха над документа и ръчно изготвяха промени. В последна сметка позицията на Съединени американски щати по отношение на украинското участие се оказа непоколебима, като даже се опълчи на опитите на най-малко още един съдружник да съобщи най-малкото, че НАТО има намерение да изследва способи да предложения Украйна в Алианса незабавно след 75-та юбилейна среща на върха във Вашингтон идващия юли.

Като се има поради всичко това, се получи доста едва одобрителна реакция, когато Байдън, в пламенната си тирада във Вилнюс, в която приветства „ несломимия “ украински народ, пропусна да спомене или насърчи техните желания за участие в НАТО. Дори откакто НАТО направи обществено официалното съобщение, напрежението към момента тлееше.

На обществения конгрес на НАТО (съпътстващо събитие за срещата на върха, на което Атлантическият съвет беше съдомакин), украинската антикорупционна активистка Дария Каленюк, провокативно попита Съливан по какъв начин да изясни на дребния си наследник, който спи в коридора им поради съветските въздушни набези, че Байдън не е подготвен да одобри Украйна в НАТО. Тя допусна, че това може да е „ тъй като той се опасява от Русия, опасява се Русия да загуби, опасява се, че Украйна ще завоюва “ или даже допусна, че „ има подмолни договаряния с Русия “, при които са употребявани очакванията на Украйна за НАТО като разменна монета.

Съливан беше сърдечен, само че корав с питащата, признавайки, че светът стои „ в благоговение “ от метода, по който украинците вършат жертви, когато към тях „ пъкълът вали от небето “. В същото време той скастри Каленюк, че прави „ клевети “, които са „ неоснователни и неоправдани “, и изиска тези клевети „ да бъдат оставени пред вратата, с цел да можем да приказваме между тях доброжелателно и добросъвестно “.

Освен това Съливан добави: „ Мисля, че американският народ в действителност заслужава известна признателност “ както държавното управление на Съединени американски щати, по този начин и останалия свят „ поради готовността им да се засилват “ и да обезпечат такава изобилна военна помощ на Украйна.

Британският министър на защитата Бен Уолъс засегна сходна тематика, като „ предизвести внимателно “, че Украйна би трябвало да изрази повече благодарност към своите поддръжници.

Когато бе запитан от кореспонденти за отговора му на Уолъс, Зеленски отговори: „ може да ми написа по какъв начин желае да му бъда признателен “.

Ако не бяха фойерверките, вниманието на света щеше да бъде ориентирано по-специално върху резултатите от срещата на върха.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган се отхвърли от възраженията си против участието на Швеция, отваряйки пътя за присъединението й към Алианса. Това оставя Путин изправен пред по-голям и по-единен НАТО, укрепителен защитата в балтийските страни и Далечния север.

Истински прогрес пристигна и от обещанието на страните от Г-7 (всички в НАТО като се изключи Япония), макар че то не е обвързващо, да дават на Украйна „ трайна “ поддръжка. Всяка страна ще я дефинира самостоятелно, в това число повече отбранително съоръжение, засилено шерване на разследваща информация и уголемение образование, което трагично понижава вероятността от подкопаване на решимостта

В официалното съобщение на срещата на върха на НАТО имаше доста повече за отбранителните проекти, засилените задължения за вложения в защитата и по-дълбоките световни партньорства, изключително с водачи от Австралия, Нова Зеландия, Япония и Южна Корея. Имаше и мощно обръщение към Китай и предизвестия да не дава смъртоносна поддръжка на своите съветски другари за войната им в Украйна.

До края на срещата на върха и до свикването на преименувания и възобновен Съвет НАТО-Украйна, пристрастеностите бяха успокоени и дипломацията се намеси по въпроса с Украйна, макар че известна злост евентуално ще се запази.

Зеленски се прибра вкъщи не с покана от НАТО, а със фотоси, сходни на фамилни, дружно с водачите на НАТО, както беше упоменато в моята колона „ Точки на инфлексия “ предходната седмица, и трагично друг звук от предходното му обръщение, което личеше от видеото, туитнато от него при завръщането му с влака вкъщи: „ Връщаме се вкъщи с добър резултат за нашата страна и, което е доста значимо, за нашите воини... За първи път от независимостта ние формирахме основа за сигурност за Украйна по пътя й към НАТО. Това са съответни гаранции за сигурност, доказани от седемте най-хубави демокрации в света. Никога до момента не сме имали такава основа за сигурност и това е равнището на Г-7… Много значимо е, че през тези два дни на Срещата на [НАТО] ние сложихме завършек на всевъзможни подозрения и неясноти дали Украйна ще бъде в НАТО. Ще стане! За първи път освен всички съдружници са съгласни с това, само че доста болшинство в алианса пламенно упорства за това “.

На заключителната сесия на Обществения конгрес на НАТО попитах литовския външен министър Габриелиус Ландсбергис по какъв начин историята ще запомни срещата на върха във Вилнюс. „ Стратегически ние спечелихме “, сподели той. „ Ние се ангажирахме с участието на Украйна в НАТО “. Ландсбергис сподели, че за разлика от уговорката от 2008 година на срещата на върха на НАТО в Букурещ, който нямаше следващи дейности, този път Алиансът и Украйна няма да губят нито един ден, заради неотложността, която войната на Путин сложи пред всички.

Срещата на върха във Вилнюс „ не е последната спирка “, сподели той. „ Трябва да я преглеждаме като мост. И идната спирка е Вашингтон. И по този начин, имаме цяла година. Много работа... Вашингтон в действителност може да бъде даже по-исторически от Вилнюс. /БГНЕС

---------

Фредерик Кемпе е президент и основен изпълнителен шеф на Атлантическия съвет.