Вместо оръжие показваме на Украйна димки
Изгонените през март от България 10 съветски дипломати би трябвало да са ни доста признателни, че в точния момент бяха оповестени за персони нон грата, тъй като другояче можеше да бъдат уволнени от началниците си в Москва за несправяне с работата. Подозрението, че са се занимавали с несвойствени задания (на недипломатичен език - с шпионаж), им даде шанс да оцелеят в дипломацията. Ще се повъртят из кабинетите в съветското външно министерство - и отново ще заминат някъде.
Но в случай че бяха останали в София още месец, щяха да се сблъскат с българската загадка, която надали биха разгадали:
Дава или отхвърля България военна помощ на Украйна?
За нейното разшифроване у нас дойде на извънредно дълго посещаване украинският министър на външните работи Дмитро Кулеба, който в изискванията на война би трябвало да си има премного друга работа. Той не можеше да повярва, че в настъпилия съдбоносен миг за оцеляване на неговата страна една другарска страна е способна да шикалкави така нахално на високо ниво, единствено и единствено да го отпрати с празни ръце. Колкото пъти опита да надникне в българския боеприпас, с цел да открие потребно за украинската войска тежко оръжие, попадаше все на димки.
След среща с колежката му Теодора Генчовска се сътвори усещане, че е пристигнал у нас на протоколна аудиенция, едвам си побъбрят за това-онова и да благодари, че се държим възпитано с украинските бежанци. Генчовска сподели, че не е чувала нищо за каквато и да е военна помощ, само че позволи, че може да е станало дума на четири очи при премиера Кирил Петков, където обаче тя не е участвала, тъй като нейните очи щели да бъдат вповече.
Допълнителна мъгла пусна самият министър председател посредством известие на държавния пресцентър, съгласно който " България е измежду най-приятелските и мощно подкрепящи Украйна страни ". Преди това Кулеба получи информация, съгласно която българската помощ възлиза на едвам 1,5 млн. евро, а Генчовска подсети и за скромните 185 000 евро, откъснали се от касата на нейното министерство. В тези паметни суми евентуално се вписват и прословутите 2000 каски и 2000 бронежилетки за мирното население, които съгласно новата военна мода би трябвало да му служат за шапки и връхни облекла. " Вашата помощ е значима за нас, само че защо са ни каски и бронежилетки, в случай че нямаме оръжие, с което да се отбраняваме? ", зачуди се Кулеба.
Затова се обърна " като към боен " към президента Румен Радев с вярата, че той ще му каже нещо по-съдържателно за предстоящата военна помощ. Там обаче се получи. Радев прикани да се постави бърз завършек на " братоубийствената война сред два приятелски славянски народа ", а Кулеба отвърна: " Ако приказваме за приятелски нации, то е несъмнено като Каин и Авел. " След като диалогът потръгна зле, нямаше по какъв начин да навлезе в смислена военна конкретика и Кулеба трябваше да потърси депутатите, с цел да разбере
в действителност ли всички са се наговорили да го будалкат
В парламента обаче попадна в капан, тъй като националните избраници му изиграха обичания си театър " Не ни гледай какво вършим, а слушай какво ти приказваме ". Комисията по външна политика изля потоп от съчувствени думи към Украйна, до момента в който най-после непретенциозно се скупчи към концепцията да се отпусне " техническа помощ ", само че без военно предопределение. Сякаш България се върна към концепцията за " банно-перален комплекс ", с който се яви при започване на натовската задача в Афганистан. Започна пране на съвести съгласно ориентацията им на изток или на запад, което сложи на тестване ръководещата коалиция.
Премиерът Кирил Петков самичък се сапуниса, с цел да заеме допустимо най-хлъзгава: " По тематиката за изпращане на военно-техническа помощ за Украйна, от една страна имаме Българска социалистическа партия, за които пращането на такава помощ е алена линия, която не могат да си разрешат да прекрачат. От другата страна, имаме Демократична България с алената линия, че България е изправена пред исторически миг и би трябвало непосредствено да изпраща въоръжение в Украйна. Къде сме ние?, запита той и самичък си отговори: " В сегашния миг " Продължаваме промяната " ще води дейна политика за разговор сред Българска социалистическа партия и Демократична България, с цел да се обединим към единна позиция. Защото съединението прави силата, а не разделянето. "
Празнословието има свойството да се показва за мъдрост.
До този миг Кулеба демонстрираше впечатляващо самообладание, само че най-после изрече горчиви думи: " Искам да кажа на всеки, който се чуди дали да помогне на Украйна - тези, които не ни оказват помощ през днешния ден, оказват помощ на Русия ".
За да разбулим енигмата кой на кого оказва помощ, би трябвало да използваме като ключ неговата фраза, само че в обратна посока. Да забележим
кой оказва помощ на Русия
Най-пламенният ѝ бранител в Народното събрание е водачът на " Възраждане " Костадин Костадинов. Той на журналисти голяма държавна загадка: " България изнася големи количества оръжие за Украйна през медиатори ". Тайната е толкоз строга, че украинският външен министър не бе чувал нищо сходно и продължаваше да разнася лист с молба за военна помощ. Даже се зарече да остане в България, до момента в който не получи явен отговор на настояванията си.
Изглежда, че в последния миг нещо бе стигнало до ушите на лидерката на Българска социалистическа партия и министърка на стопанската система и промишлеността Корнелия Нинова (друга другарка на Путинова Русия), тъй като в деня на идването на Кулеба тя уволни изпълнителния шеф на оръжейната комерсиална компания " Кинтекс ", заради " редица нарушавания и очевиден спор на ползи ". Не се наложи да бъде питана кое какво значи, защото сама изясни: " Ние сме за мира и ще го дублирам до дъно, тъй като имам вяра, че е неуместно да раздаваш муниции, а да се биеш в гърдите за миротворец. "
Тук към този момент идва ред да се разкрие българската загадка, с цел да не се мъчат непознатите дипломати (и шпиони). Когато с апел за мир отказваш помощ на изнемогваща жертва на експанзия, просто ѝ казваш: " Мир на праха ти ".
Но в случай че бяха останали в София още месец, щяха да се сблъскат с българската загадка, която надали биха разгадали:
Дава или отхвърля България военна помощ на Украйна?
За нейното разшифроване у нас дойде на извънредно дълго посещаване украинският министър на външните работи Дмитро Кулеба, който в изискванията на война би трябвало да си има премного друга работа. Той не можеше да повярва, че в настъпилия съдбоносен миг за оцеляване на неговата страна една другарска страна е способна да шикалкави така нахално на високо ниво, единствено и единствено да го отпрати с празни ръце. Колкото пъти опита да надникне в българския боеприпас, с цел да открие потребно за украинската войска тежко оръжие, попадаше все на димки.
След среща с колежката му Теодора Генчовска се сътвори усещане, че е пристигнал у нас на протоколна аудиенция, едвам си побъбрят за това-онова и да благодари, че се държим възпитано с украинските бежанци. Генчовска сподели, че не е чувала нищо за каквато и да е военна помощ, само че позволи, че може да е станало дума на четири очи при премиера Кирил Петков, където обаче тя не е участвала, тъй като нейните очи щели да бъдат вповече.
Допълнителна мъгла пусна самият министър председател посредством известие на държавния пресцентър, съгласно който " България е измежду най-приятелските и мощно подкрепящи Украйна страни ". Преди това Кулеба получи информация, съгласно която българската помощ възлиза на едвам 1,5 млн. евро, а Генчовска подсети и за скромните 185 000 евро, откъснали се от касата на нейното министерство. В тези паметни суми евентуално се вписват и прословутите 2000 каски и 2000 бронежилетки за мирното население, които съгласно новата военна мода би трябвало да му служат за шапки и връхни облекла. " Вашата помощ е значима за нас, само че защо са ни каски и бронежилетки, в случай че нямаме оръжие, с което да се отбраняваме? ", зачуди се Кулеба.
Затова се обърна " като към боен " към президента Румен Радев с вярата, че той ще му каже нещо по-съдържателно за предстоящата военна помощ. Там обаче се получи. Радев прикани да се постави бърз завършек на " братоубийствената война сред два приятелски славянски народа ", а Кулеба отвърна: " Ако приказваме за приятелски нации, то е несъмнено като Каин и Авел. " След като диалогът потръгна зле, нямаше по какъв начин да навлезе в смислена военна конкретика и Кулеба трябваше да потърси депутатите, с цел да разбере
в действителност ли всички са се наговорили да го будалкат
В парламента обаче попадна в капан, тъй като националните избраници му изиграха обичания си театър " Не ни гледай какво вършим, а слушай какво ти приказваме ". Комисията по външна политика изля потоп от съчувствени думи към Украйна, до момента в който най-после непретенциозно се скупчи към концепцията да се отпусне " техническа помощ ", само че без военно предопределение. Сякаш България се върна към концепцията за " банно-перален комплекс ", с който се яви при започване на натовската задача в Афганистан. Започна пране на съвести съгласно ориентацията им на изток или на запад, което сложи на тестване ръководещата коалиция.
Премиерът Кирил Петков самичък се сапуниса, с цел да заеме допустимо най-хлъзгава: " По тематиката за изпращане на военно-техническа помощ за Украйна, от една страна имаме Българска социалистическа партия, за които пращането на такава помощ е алена линия, която не могат да си разрешат да прекрачат. От другата страна, имаме Демократична България с алената линия, че България е изправена пред исторически миг и би трябвало непосредствено да изпраща въоръжение в Украйна. Къде сме ние?, запита той и самичък си отговори: " В сегашния миг " Продължаваме промяната " ще води дейна политика за разговор сред Българска социалистическа партия и Демократична България, с цел да се обединим към единна позиция. Защото съединението прави силата, а не разделянето. "
Празнословието има свойството да се показва за мъдрост.
До този миг Кулеба демонстрираше впечатляващо самообладание, само че най-после изрече горчиви думи: " Искам да кажа на всеки, който се чуди дали да помогне на Украйна - тези, които не ни оказват помощ през днешния ден, оказват помощ на Русия ".
За да разбулим енигмата кой на кого оказва помощ, би трябвало да използваме като ключ неговата фраза, само че в обратна посока. Да забележим
кой оказва помощ на Русия
Най-пламенният ѝ бранител в Народното събрание е водачът на " Възраждане " Костадин Костадинов. Той на журналисти голяма държавна загадка: " България изнася големи количества оръжие за Украйна през медиатори ". Тайната е толкоз строга, че украинският външен министър не бе чувал нищо сходно и продължаваше да разнася лист с молба за военна помощ. Даже се зарече да остане в България, до момента в който не получи явен отговор на настояванията си.
Изглежда, че в последния миг нещо бе стигнало до ушите на лидерката на Българска социалистическа партия и министърка на стопанската система и промишлеността Корнелия Нинова (друга другарка на Путинова Русия), тъй като в деня на идването на Кулеба тя уволни изпълнителния шеф на оръжейната комерсиална компания " Кинтекс ", заради " редица нарушавания и очевиден спор на ползи ". Не се наложи да бъде питана кое какво значи, защото сама изясни: " Ние сме за мира и ще го дублирам до дъно, тъй като имам вяра, че е неуместно да раздаваш муниции, а да се биеш в гърдите за миротворец. "
Тук към този момент идва ред да се разкрие българската загадка, с цел да не се мъчат непознатите дипломати (и шпиони). Когато с апел за мир отказваш помощ на изнемогваща жертва на експанзия, просто ѝ казваш: " Мир на праха ти ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ