Бунтът в чакалнята. Свободата ще ни обедини
Изглеждаше, че сме прежалили България. Обезсърчени, угнетени под ненаситното туловище на властта, което нищо не може да отмести. Пропит от неистина, от измама и спекулация, българският въздух от години е сложен за поемане. Гърдите на поколенията от прехода са разтерзани като при ковид. Хляб и въздух – това е печалният български недостиг. И този неспособен, обезчестен въздух изгони децата ни, разпръсна ги по света. Питал съм патетично нееднократно: допустимо ли е през днешния ден, в случай че в България засвири тръба, да се притекат сънародниците от далечни крайбрежия, както през войните за национално обединяване българските емигранти от двете Америки са се стичали в Нови Орлеан, откъдето са тръгвали корабите за Европа – с цел да се бият и да умират под родните флагове. Толкова бях убеден, че суровите десетилетия са изстудили откъснатите от бащината земя сърца, че през днешния ден съм шокиран, само че и вдъхновен. Тук са децата, днешните бойци на свободата, а които не са тук, развяха знаме по света. Управниците от кой момент лаят, че няма обединител на нацията.
Е, в този момент има – свободата ще ни сплоти. Дори и като фантазия
Харесвам тези стачкуващи, които някои малките екрани почтено назовават „ навалица ”. Те стачкуват някак ведро, оптимистично, духът им се предава и на нас, „ локалните ”. Гневът не е най-горещото възприятие в този митинг. Вкусили действителна народна власт по необятния свят, те имат вяра, че националният глас има тежест и техните несъгласия ще трансформират страната. Защото по този начин е рационално. Защото по този начин е почтено. Дори като не съм сигурен, че тъкмо този път вярата им ще бъде доказана, знам, че тя, в случай че не обнови страната, ще обнови народа. Ние самите, голямото количество на площада, като че ли забравяме непоправимостта на провалите от прехода. На границата на новия век един от най-възторжените демократи от моя кръг, демократ по рождение, художникът Светлозар Писаров ми довери: „ Нищо не се получи, тъй като в България е унищожена масата на честните хора. Без почтени хора никакви промени не могат да се случат. ” Две десетилетия настойчиво изтъквам тези думи. Истината в тях не гасне. След целенасоченото изкривяване, уединяване и безусловно изчегъртване на честните жители от българския живот, през днешния ден площадът пробва да събере и уплътни техните редици. Те ще са нужни за смяната, на която страната се надява.
Когато великият български музикант Васко Абаджиев бил малко момче, той изпитвал мощна физическа болежка от всеки подправен звук, прозвучал наоколо. България има потребност от такива хора, с нетърпимост към фалша, хора, които ги боли от лъжата и демагогията към нас. Разпознавам на площада доста такива българи. Въпросът е какви ще бъдем и откакто митингът се разпусне. Независимо по какъв начин ще приключи.
А има доста работа, може би за десетилетия. Нищо няма да завърши с едни оставки. Държавата е изтърбушена от вътрешната страна, ограбена, обърната в кюлчета и пачки. Дори Европа, за другите настойник и покровител, при нас е в ролята на унищожител на стопанската система. Навсякъде държавните управления покрадват, само че се борят за развиване на производството, за нови мощности, за действително правораздаване, за обучение и за отбрана на труда. Това в последна сметка усилва постъпленията в хазната, а оттова – и престъпния къс на ръководещите. Тук това бе съдбовно занемарено – стигат им и готовите европейски пари. Вместо рационална грижа за националното стопанство – най-обикновен хайдутлук. И непознато за европейската общественост закъснение в напредъка и виталното ниво. За културното ще си мълча – ще ми припишат спор на ползи.
В България не работят най-обикновените закони на публичното развиване
За честния асортимент, в който даровитите и работливите изпреварват, вървят напред. Тук номенклатурата се образува по генезис и посредством най-банална шуробаджанащина, партийната принадлежност заменя потребните качества, инкубаторът за калинки запушва всички прилични позиции. Това лишава страната от надарени и високообразовани фрагменти, от каквито тя наложително се нуждае, а младежите – от обективен късмет в живота, от пълноценна реализация на техните просветителни усърдия. Днес те не са подготвени да простят това.
За да не се притесним, че в България освобождението постоянно идва от чужбина, дано се вгледаме деликатно: хиляди млади дами и господа от нашите университети, от тукашните „ заводи и канцеларии ” вървят с връстниците си от странство. Те имат един образ, една и съща цел. Разпиляла децата си през граници и дистанции, страната е съумяла да отгледа единно в своя ентусиазъм потомство – да се посвети на нейната орис.
Занемарената и обгърната в несправедливост страна през днешния ден е несполучлива във всяко отношение, изпаднала според от външни сили, послушна и подвластна на всевъзможни внушения и непознати ползи. Недодяланото, самохвално европейско председателство не може да изкупи измяната, което ни бе сторено посредством контракта със Северна Македония. Авторите му се отхвърлиха от концепциите и саможертвата на предците, чиито потомци са през днешния ден на площада. Техният завет, осмян от злощастната днешна дипломация, е скъпо завещание на младите и на възрастните българи, нравствена вътрешност на цялостното българско съзнание. Един автограф, един реверанс и... няма го предишното, няма го дълга. Впрочем, в тази тъкмо страна към нашата история се държат по този начин, както северномакедонците се отнасят към нея: бришат, зачертават, преправят. И заличават за потомците нещо, което е от поколенията с кръв и дело сътворено.
Питам се би трябвало ли да се пишат тези редове. Нали знаете за оня, дето разлепвал празни листа по стените. Позиви, обяснил. А те го попитали: за какво на тях нищо не написа?
Какво да написа – кипнал индивидът – то и по този начин всичко е ясно!
Всичко е ясно. Ясно е, че няма никакъв късмет страната, в която по върховете на властта седят един наказан за клюка (лъжа) министър председател и една... политичка, която не знае столицата на Китай. Къде ще я заведат такива кърмчии нашата закъсала страна! Безкултурието и лъжата са национална покруса в годините на това ръководство. А когато нацията потърси сметка, първото им решение е да докарат рейсове с подкрепление. Пак добре, тъй като предходен път докараха свине.
Всичко е ясно. Демокрацията в България ще би трябвало да се преоснове. Да се скъса негодната чернова и да се написа отначало. Ако още малко закъснеем, ще би трябвало да се преоснове и страната.
Площадът ще даде сърцето си на демокрацията и на родината. Каквото и да се случи, хубаво и гордо е да има човек подобен площад в живота си. Дано не им опишат майките за своите площади, за горчивите елегии на своята младост. Няма го Радой, да им напомни, по обичая си, стихотворението на Далчев за снега:
„...жестоки ще го стъпкат със обувките си
стражарите и проститутките... ”
Подобно предизвестие витае и през днешния ден над митинга. Но мислите ли, че снегът, когато пада, не знае своята орис?
А другояче какво? Отново ще ни баламосват с... чакалнята. С чакалнята на еврозоната, за която би трябвало да сме им признателни до гроб. Но те не знаят, че ние от дълго време сме в чакалнята. Ние откога-откога в чакалня си живеем. Чакаме да се разкарат...
21 юли 2020
Е, в този момент има – свободата ще ни сплоти. Дори и като фантазия
Харесвам тези стачкуващи, които някои малките екрани почтено назовават „ навалица ”. Те стачкуват някак ведро, оптимистично, духът им се предава и на нас, „ локалните ”. Гневът не е най-горещото възприятие в този митинг. Вкусили действителна народна власт по необятния свят, те имат вяра, че националният глас има тежест и техните несъгласия ще трансформират страната. Защото по този начин е рационално. Защото по този начин е почтено. Дори като не съм сигурен, че тъкмо този път вярата им ще бъде доказана, знам, че тя, в случай че не обнови страната, ще обнови народа. Ние самите, голямото количество на площада, като че ли забравяме непоправимостта на провалите от прехода. На границата на новия век един от най-възторжените демократи от моя кръг, демократ по рождение, художникът Светлозар Писаров ми довери: „ Нищо не се получи, тъй като в България е унищожена масата на честните хора. Без почтени хора никакви промени не могат да се случат. ” Две десетилетия настойчиво изтъквам тези думи. Истината в тях не гасне. След целенасоченото изкривяване, уединяване и безусловно изчегъртване на честните жители от българския живот, през днешния ден площадът пробва да събере и уплътни техните редици. Те ще са нужни за смяната, на която страната се надява.
Когато великият български музикант Васко Абаджиев бил малко момче, той изпитвал мощна физическа болежка от всеки подправен звук, прозвучал наоколо. България има потребност от такива хора, с нетърпимост към фалша, хора, които ги боли от лъжата и демагогията към нас. Разпознавам на площада доста такива българи. Въпросът е какви ще бъдем и откакто митингът се разпусне. Независимо по какъв начин ще приключи.
А има доста работа, може би за десетилетия. Нищо няма да завърши с едни оставки. Държавата е изтърбушена от вътрешната страна, ограбена, обърната в кюлчета и пачки. Дори Европа, за другите настойник и покровител, при нас е в ролята на унищожител на стопанската система. Навсякъде държавните управления покрадват, само че се борят за развиване на производството, за нови мощности, за действително правораздаване, за обучение и за отбрана на труда. Това в последна сметка усилва постъпленията в хазната, а оттова – и престъпния къс на ръководещите. Тук това бе съдбовно занемарено – стигат им и готовите европейски пари. Вместо рационална грижа за националното стопанство – най-обикновен хайдутлук. И непознато за европейската общественост закъснение в напредъка и виталното ниво. За културното ще си мълча – ще ми припишат спор на ползи.
В България не работят най-обикновените закони на публичното развиване
За честния асортимент, в който даровитите и работливите изпреварват, вървят напред. Тук номенклатурата се образува по генезис и посредством най-банална шуробаджанащина, партийната принадлежност заменя потребните качества, инкубаторът за калинки запушва всички прилични позиции. Това лишава страната от надарени и високообразовани фрагменти, от каквито тя наложително се нуждае, а младежите – от обективен късмет в живота, от пълноценна реализация на техните просветителни усърдия. Днес те не са подготвени да простят това.
За да не се притесним, че в България освобождението постоянно идва от чужбина, дано се вгледаме деликатно: хиляди млади дами и господа от нашите университети, от тукашните „ заводи и канцеларии ” вървят с връстниците си от странство. Те имат един образ, една и съща цел. Разпиляла децата си през граници и дистанции, страната е съумяла да отгледа единно в своя ентусиазъм потомство – да се посвети на нейната орис.
Занемарената и обгърната в несправедливост страна през днешния ден е несполучлива във всяко отношение, изпаднала според от външни сили, послушна и подвластна на всевъзможни внушения и непознати ползи. Недодяланото, самохвално европейско председателство не може да изкупи измяната, което ни бе сторено посредством контракта със Северна Македония. Авторите му се отхвърлиха от концепциите и саможертвата на предците, чиито потомци са през днешния ден на площада. Техният завет, осмян от злощастната днешна дипломация, е скъпо завещание на младите и на възрастните българи, нравствена вътрешност на цялостното българско съзнание. Един автограф, един реверанс и... няма го предишното, няма го дълга. Впрочем, в тази тъкмо страна към нашата история се държат по този начин, както северномакедонците се отнасят към нея: бришат, зачертават, преправят. И заличават за потомците нещо, което е от поколенията с кръв и дело сътворено.
Питам се би трябвало ли да се пишат тези редове. Нали знаете за оня, дето разлепвал празни листа по стените. Позиви, обяснил. А те го попитали: за какво на тях нищо не написа?
Какво да написа – кипнал индивидът – то и по този начин всичко е ясно!
Всичко е ясно. Ясно е, че няма никакъв късмет страната, в която по върховете на властта седят един наказан за клюка (лъжа) министър председател и една... политичка, която не знае столицата на Китай. Къде ще я заведат такива кърмчии нашата закъсала страна! Безкултурието и лъжата са национална покруса в годините на това ръководство. А когато нацията потърси сметка, първото им решение е да докарат рейсове с подкрепление. Пак добре, тъй като предходен път докараха свине.
Всичко е ясно. Демокрацията в България ще би трябвало да се преоснове. Да се скъса негодната чернова и да се написа отначало. Ако още малко закъснеем, ще би трябвало да се преоснове и страната.
Площадът ще даде сърцето си на демокрацията и на родината. Каквото и да се случи, хубаво и гордо е да има човек подобен площад в живота си. Дано не им опишат майките за своите площади, за горчивите елегии на своята младост. Няма го Радой, да им напомни, по обичая си, стихотворението на Далчев за снега:
„...жестоки ще го стъпкат със обувките си
стражарите и проститутките... ”
Подобно предизвестие витае и през днешния ден над митинга. Но мислите ли, че снегът, когато пада, не знае своята орис?
А другояче какво? Отново ще ни баламосват с... чакалнята. С чакалнята на еврозоната, за която би трябвало да сме им признателни до гроб. Но те не знаят, че ние от дълго време сме в чакалнята. Ние откога-откога в чакалня си живеем. Чакаме да се разкарат...
21 юли 2020
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ