Сензационното убийство, което завърши с присъда за грешния човек
Изглежда, че Ню Йорк си има собствен личен Джак Изкормвача. През април 1891 година свиреп осакатеното тяло на Кари Браун, бившa не изключително известна актриса, се появява в, както го назовава New York Times, „ бедна “ квартира с „ неприятна известност “. Славата, която й се изплъзва приживе, я намира в този момент – когато вестниците с неспокойствие сервират детайлни детайлности за нея, верни или не. Предполага се, че Браун в миналото е обичала да рецитира подиуми от „ Ромео и Жулиета “ върху масата в салон. Склонността й да цитира бардa, съчетана с нейната възраст – тя е на 60 – й печели прякора „ Старият Шекспир “.
Изглежда, че тя също е работила като продажница, което дружно с отвратителните елементи към кончината й – в това число издълбан в кожата й X – подхранва сравненията с изчезналия Джак, който стартира да тероризира Лондон 3 години по-рано и убива сред 5 и 12 дами. Джак Изкормвача е бил толкоз необятно прочут още тогава, че Томас Бърнс, шеф на детективите в полицейското ръководство в Ню Йорк, се хвали, че ще заловен лондонския сериен палач в границите на 36 часа. И хората му фактически арестуват обвинен в убийството на Браун за 32 часа – алжирски моряк на междинна възраст на име Амеер Бен Али.
Илюстрация на Джак Изкормвача
Внимателно следеният от медиите и обществото развой в Общия съд продължава една седмица. Доказателствата против Бен Али, прочут на доста кореспонденти с прякора Френчи, са тънки и спорни. Преди това той признава за кражба – откраднал е часовник – бил е задържан за скитане, и е бил отседнал в хотела, където Браун е била убита във въпросната нощ. Свидетелите споделят, че са видели диря от кръв, която води от хотелската стая на Браун до тази на Бен Али. Собствениците на хотела настояват, че Браун се е записала при мъж на към 30 години от задграничен генезис, само че пък също по този начин споделят и, че този мъж е бил светлокос и евентуално немец.
С течение на годините Бен Али апелира присъдата и подава молба за опрощение, само че без триумф и целият случай щеше да бъде пропуснат, в случай че не беше инатливия песимизъм на няколко мъже – по-специално на фотографа, репортера и обществен модернизатор Якоб Рийс.
Якоб Рийс
Известен с това, че в детайли разказва бедността на гетата на Ню Йорк в думи и облици, Рийс е считан за бунтовник поради състраданието и достолепието, които демонстрира на хората по тези места в книгата си от 1890 година „ Как живее другата половина “, през днешния ден приета за класика. Неговите ярки фотоси документират рисковите и влошаващи се изискванията на бедните имигрантски квартали. Рийс е осведомен с тези квартали освен от работата си като полицейски кореспондент за Tribune и Evening Sun, само че и от личния си опит при започване на 20-те години като датски преселник.
Рийс работи за Evening Sun през априлската нощ, когато Браун е убита и посещава мястото на закононарушението. Той не дава показания по делото, само че по-късно упорства, че централна част от доказателствата срещу Бен Али е подправена: „ Няма диря от кръв. “ В клетвена декларация, показана на съда през 1901 година, Рийс написа, че „ доколкото ми е известно и имам вяра, няма петна от кръв по пода или в и към стаята, заета от Френчи в нощта на убийството. “ Тези думи явно са потвърдени от Чарлз Едуард Ръсел, публицист, притежател на премията Пулицър, за New York Herald. В публикация от списание Detective от 1931 година той си спомня, че идва на мястото на убийството на Браун дружно с различен кореспондент, най-вероятно Рийс, и не вижда кръв сред пространствата, заети от Браун и Бен Али.
Други оправдателни доказателства се появяват едвам след процеса. Ръсел също напомня, че Хералд получава писмо от моряк, който споделя, че негов колега е бил на сушата в нощта на убийството и се е върнал на кораба с кървави облекла. Джордж Деймън, богат предприемач от Ню Йорк, написа в клетвена декларация от 1901 година, че един от прислужниците му изчезва в нощта на закононарушението и оставя след себе си кървави облекла и ключ от хотела, преди да избяга. Деймън обаче не се явява по време на процеса.
***
В годините след затварянето му в пандиза Синг Синг историите за Бен Али, които се появяват във вестниците, са най-вече удобни, съгласно Джордж Декле, някогашен прокурор от Флорида, който има книга за делото Бен Али. The Times, напомняйки на читателите през 1897 година, че доказателствата против Бен Али са косвени, написа, че френския дипломат и генералния консул приканват за освобождението на мъжа. В същото време Бен Али, напълно предстоящо пада духом, и през 1893 година е изместен в Ню-Йоркското заведение за луди нарушители в Матауан.
Накрая, през 1902 година губернаторът на Ню Йорк Бенджамин Одел-младши заменя присъдата на Али и затворникът е отведен в Ню Йорк. От там, твърди се, че се връща в Алжир или Франция. В документите на Одел той цитира твърденията на Рийс като повлияли на решението му.
Съвременните източници сочат и за други фактори в решението на губернатора. Даниел Читром, съавтор на книгата от 2008 година „ Преоткриване на Якоб Рийс “, счита, че декларацията на Деймън е била от първостепенно значение за Одел. От своя страна Декле акцентира въздействието на френските чиновници. Като цяло обаче учените споделят, че Рийс играе централна роля за връщането на свободата на Бен Али.
Снимка на Якоб
Чрез своите книги, публикации и лекции из цялата страна Рийс продължава да насочва вниманието към трайна беднотия, изключително измежду новите имигранти, и функциите, които държавното управление, религията и частната филантропия би трябвало да играят в промяната на тези условия. Рийс се застъпва за нови строителни правила, които засягат пожарната сигурност, санитарните условия и пренаселеността. Той оказа помощ и за основаването на публични паркове, предизвиква образованието в ранна детска възраст и работи със здравни чиновници, с цел да документира разпространяването на заболяванията.
