На масата на главния готвач
Изгледах на един мирис шестте епизода на “Cheff’s Table ” ( “Масата на основния готвач ”) на Netflix. А след това едвам дочаках идващия ден, с цел да ги виждам още веднъж. Създател на тази документална поредност е Дейвид Гелб (продуцент, режисьор и автор), който познавах към този момент от “Jiro Dreams Of Sushi ” (2012) – документалния филм за Жиро Оно, суши майстора със статут онлайн национално богатство на Япония (за който сме писали вече тук).
В “Cheff’s Table ” Дейвид Гелб намира шест от най-хубавите заведения за хранене в света сега, и във всеки епизод насочва камерата към основния готвач (и собственик) на ресторанта, разказвайки историята на неговите житейски търсения и философия. Всички епизоди са със спираща дъха музика и сценография (епизодът в Патагония за мен е шедьовър на равнището на кино лентата за Жиро Оно).
Всички тези готвачи са разнообразни, по никакъв начин не е наложително да харесваме това което вършат, само че значителното е друго – една и съща скица с общочовешко значение се повтаря шест пъти. Ключът за триумфа в нито един миг не е заявен, само че е явен. Дълги интервали на учене и търсене на себе си, превъзмогване и разкъсване със зависимостта от непознатите упования, строшаване на нормите, намиране на религия в себе си, намиране на връзката с корените, раждане на характерност, показване на новата артистичната позиция непременно. И малко шанс.Забележително е, че най-хубавите заведения за хранене в света не се намират в центъра на Париж или Лондон, и в това има метафизичен смисъл. Точно както и при Жиро Оно, който прави най-хубавото суши на планетата в подлеза на спирка на токийското метро, и тук местоположението на ресторанта не играе никаква роля за триумфа му. Формата не е значима, а наличието. От най-далечното кътче на Патагония до това място в Швеция, където шест месеца през годината не пораства нищичко, или до оня адрес в Лос Анджелис, който би трябвало да подминеш четири пъти, до момента в който схванеш, че ресторантът се намира на ъгъла – тези заведения за хранене се оказват там, където индивидът е свободен, където има връзка със земята и корените си, където се е завърнал, където може да се отдели от шума на упованията и да откри идеала си.
Ето и основните герои в шестте епизода от поредицата:
Първи епизод: Масимо Ботура (Модена, Италия)Втори епизод: Дан Барбър (Ню Йорк, САЩ)Трети епизод: Франсис Малман (Патагония, Аржентина)Четвърти епизод: Ники Накаяма (Лос Анджелис, САЩ)Пети епизод: Бен Шеври (Мелбърн, Австралия)Шести епизод: Магнус Нилсен (Ярпен, Швеция)
В ресторантьорството “масата на основния готвач ” е място в самата кухня – маса, която може да се резервира за ВИП посетители и на която основният готвач сервира тематични, подбрани, дегустационни блюда по собствен избор.
В “Cheff’s Table ” Дейвид Гелб намира шест от най-хубавите заведения за хранене в света сега, и във всеки епизод насочва камерата към основния готвач (и собственик) на ресторанта, разказвайки историята на неговите житейски търсения и философия. Всички епизоди са със спираща дъха музика и сценография (епизодът в Патагония за мен е шедьовър на равнището на кино лентата за Жиро Оно).
Всички тези готвачи са разнообразни, по никакъв начин не е наложително да харесваме това което вършат, само че значителното е друго – една и съща скица с общочовешко значение се повтаря шест пъти. Ключът за триумфа в нито един миг не е заявен, само че е явен. Дълги интервали на учене и търсене на себе си, превъзмогване и разкъсване със зависимостта от непознатите упования, строшаване на нормите, намиране на религия в себе си, намиране на връзката с корените, раждане на характерност, показване на новата артистичната позиция непременно. И малко шанс.Забележително е, че най-хубавите заведения за хранене в света не се намират в центъра на Париж или Лондон, и в това има метафизичен смисъл. Точно както и при Жиро Оно, който прави най-хубавото суши на планетата в подлеза на спирка на токийското метро, и тук местоположението на ресторанта не играе никаква роля за триумфа му. Формата не е значима, а наличието. От най-далечното кътче на Патагония до това място в Швеция, където шест месеца през годината не пораства нищичко, или до оня адрес в Лос Анджелис, който би трябвало да подминеш четири пъти, до момента в който схванеш, че ресторантът се намира на ъгъла – тези заведения за хранене се оказват там, където индивидът е свободен, където има връзка със земята и корените си, където се е завърнал, където може да се отдели от шума на упованията и да откри идеала си.
Ето и основните герои в шестте епизода от поредицата:
Първи епизод: Масимо Ботура (Модена, Италия)Втори епизод: Дан Барбър (Ню Йорк, САЩ)Трети епизод: Франсис Малман (Патагония, Аржентина)Четвърти епизод: Ники Накаяма (Лос Анджелис, САЩ)Пети епизод: Бен Шеври (Мелбърн, Австралия)Шести епизод: Магнус Нилсен (Ярпен, Швеция)
В ресторантьорството “масата на основния готвач ” е място в самата кухня – маса, която може да се резервира за ВИП посетители и на която основният готвач сервира тематични, подбрани, дегустационни блюда по собствен избор.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ




