Това е много повече от червило, това е средство за съпротива
Издателят, журналист, политик и доброволец за Украйна Манол Пейков даде възхитителен урок по човещина по коледните празници. Тетяна Станиева от Украйна показа в обществените мрежи за приказната история на едно червило, което тя е изгубила, само че е било скъпо за нея. Наглед нищо и никаква джунджурия, само че когато същото червило със същия цвят и същата марка идват при нея под формата на подарък и то по време на война, това е цяло коледно знамение!
Ето и историята, разказана от нея, а " Момичетата от града " я препубликуваме без редакция, а да не се загуби хубостта на историята:
Хващам се за тези дребни ръкотворни чудеса, с цел да не спирам да имам вяра. И ги споделям с вас.
Представете си: Светлана Павлова от България го е намерила, купила го е и го е изпратила в Пловдив, тъй че посредством Манол Пейков, който транспортира генератори за Украйна, да стигне до мен.
Точно в стремежи от мен червен цвят (нюанс на цветето Фуксия) от марката " Живанши " – същото като това, което изгубих на път за Полша дружно с цялата си чанта с козметика, а сетне не съумях да открия в нито един магазин в Украйна.
Манол го е пратил в Болград, а от Болград го препратили с рейс до моето село на 31-и декември, таман в точния момент за посрещането на Новата година. Точно каквато е била и волята на благодетелката – да се порадвам на новогодишните празненства и на този подарък и за момент да не помни войната.
Това е доста повече от едно червило. Това е средство за опозиция и психотерапия по едно и също време.
Този жест беше безпределно значим за мен точно в този момент. Защото точно по този начин наподобява за мен мирният живот. И тъй като той ми оказва помощ да не не помня, че съм жена.
Нека си напомним, че през Втората Световна война аленото червило се трансформира в знак на патриотизма, а алените устни са знак на успеха и оптимизма. В допълнение на това след началото на войната, когато мъжете отпътуват за фронта, доста дами се захващат с обичайно мъжки специалности – и червилото им оказва помощ да поддържат своя дух и персонално достолепие. Във Англия Уинстън Чърчил и неговото държавно управление упорстват червилото да се продава на свободния пазар, а не да се дава против купони.
В сложни времена красотата
Ето и историята, разказана от нея, а " Момичетата от града " я препубликуваме без редакция, а да не се загуби хубостта на историята:
Хващам се за тези дребни ръкотворни чудеса, с цел да не спирам да имам вяра. И ги споделям с вас.
Представете си: Светлана Павлова от България го е намерила, купила го е и го е изпратила в Пловдив, тъй че посредством Манол Пейков, който транспортира генератори за Украйна, да стигне до мен.
Точно в стремежи от мен червен цвят (нюанс на цветето Фуксия) от марката " Живанши " – същото като това, което изгубих на път за Полша дружно с цялата си чанта с козметика, а сетне не съумях да открия в нито един магазин в Украйна.
Манол го е пратил в Болград, а от Болград го препратили с рейс до моето село на 31-и декември, таман в точния момент за посрещането на Новата година. Точно каквато е била и волята на благодетелката – да се порадвам на новогодишните празненства и на този подарък и за момент да не помни войната.
Това е доста повече от едно червило. Това е средство за опозиция и психотерапия по едно и също време.
Този жест беше безпределно значим за мен точно в този момент. Защото точно по този начин наподобява за мен мирният живот. И тъй като той ми оказва помощ да не не помня, че съм жена.
Нека си напомним, че през Втората Световна война аленото червило се трансформира в знак на патриотизма, а алените устни са знак на успеха и оптимизма. В допълнение на това след началото на войната, когато мъжете отпътуват за фронта, доста дами се захващат с обичайно мъжки специалности – и червилото им оказва помощ да поддържат своя дух и персонално достолепие. Във Англия Уинстън Чърчил и неговото държавно управление упорстват червилото да се продава на свободния пазар, а не да се дава против купони.
В сложни времена красотата
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ