Издателска къща „ ХЕРМЕС “ п редставя ОБСЕБЕНИ В СМЪРТТА от Нора Робъртс размер 416 стр.
цена 19,95 лева
ISBN 978-954-26-2176-8
Превод Мария Демирева
Нова книга от поредицата „ В гибелта “ Очаквайте на 8 ноември!
Понякога границата сред любовта и омразата е прекомерно тънка, а времето не е на страната на лейтенант Ив Далас За книгата Лейтенант Ив Далас е привикнала да се намира под светлината на прожекторите. Публичните случаи, които проверява, и бракът й с милиардера Рурк постоянно са привличали медийното внимание и са пораждали злословия. Сега обаче тя се трансформира в обект на предпочитание, което граничи с фикс идея.
С партньорката й Пийбоди са извикани на следващото място на престъпление в Ню Йорк. Жертвата е известната адвокатка Лианор Бастуик, с която Ив е влизала в множествено яростни разногласия. Убиецът е оставил персонално обръщение до лейтенант Далас, изписано с кръвта на Лианор. Той има вяра, че сред тях съществува специфична връзка и не би се поколебал да убива поради нея.
Ив е принудена да се впусне в рискова психическа игра, чийто
залог са човешки животи. В началото – на нейните врагове, по-късно – на най-близките й другари, а най-после – и нейният личен.
За създателя
Нора Робъртс е родена в Силвър Спринг, щата Мериленд, и е най-малкото от пет деца. Посещава католическо учебно заведение и се омъжва на деветнайсет години за ученическата си обич. Двамата се откриват в Мериленд в къща, която авторката населява и до през днешния ден.
След раждането на синовете си остава у дома и се захваща с най-различни неща, до момента в който не открива призванието си – писането на дамски романи. След няколко преработки и отводи се появява първата й книга, издадена от Силует през 1981 година.
През 2007 година списание „ Таймс “ дефинира Нора Робъртс като една от стоте най-влиятелни персони в света. През последните 30 години приблизително на всяка минута се продават към 27 книги на Нора Робъртс. Романите й се разгласяват в над 34 страни. Facebook страницата й има над 590 000 почитатели.
Сред най-популярните й поредици са „ В гибелта “, „ Хотелът “, „ Сватбена организация “, „ Сърцето на дракона “ и други
Откъс
Да умъртвявам, се оказа по-лесно, в сравнение с допусках, и доста по-полезно. Най-сетне чувствам, че съм направил нещо значимо – нещо, което заслужава същинско внимание. Цял живот съм се старал да давам всичко от себе си, само че никой не оценяваше напъните ми, никой не виждаше същинската ми същина.
Мога да кажа обективно и почтено, че в това мое ново и значимо начинание аз се оправих чудесно и дейно от начало до край.
Нужни ми бяха седмици наред, даже месеци, с цел да възнамерявам, да направя асортимент и да обмисля даже и най-малките детайлности, само че от самото начало бях припрян и даже се ядосвах на самия себе си.
Имаше мигове, в които изпитвах подозрения, едвам не изгубвах храброст и централизация. Лесно е човек да се обезсърчи, в случай че никой не цени уменията и напъните му.
Но в този момент виждам, че цялото това време – може би подготовката лиши години наред, си е коствало.
Вложеното време не е изгубено, тъй като цялата подготовка и обмисляне ще послужат на тези, които ще дойдат след мен.
Защото през тези седмици аз следих задачата, изучих всекидневието й, поставих старания да проникна в постройката доста преди довечера, вложих във допустимо най-хубавата екипировка, часове наред повтарях всяка обособена стъпка и най-сетне съумях.
Стрелката на моята везна към този момент сочи салдото. Може да се каже, че това е първият ми принос в чест на моя другар и сътрудник.
Онази безчувствена русокоска заслужаваше да почине.
Шекспир не беше ли споделил, че всички юристи би трябвало да бъдат избити? Трябва да ревизира. Във всеки случай аз към този момент се погрижих за един от тях и тя повече няма да завоюва нито цент от отрепките, които представляваше пред съда. Но най-важното е, че тя в никакъв случай повече няма да наскърбява и унижава индивида, на който се удивлявам най-вече на този свят – индивида, който заслужаваше нейното УВАЖЕНИЕ!
За мен е чест, че изиграх основна роля в наказването на злото, във въздаването на правдивост на дамата, която не може да раздаде правдивост поради рестриктивните мерки, налагани от специалността й.
Аз ще отмъстя вместо нея, аз ще я защитя.
Съвсем скоро тя ще разбере, че има един човек, който я пази и прави нужното. Щом види известието ми, тя ще знае, че зад нея стои някой, който я схваща, възхищава й се и я почита повече от всеки различен. Нещо, което никой не е правил за мен. Нашата връзка е толкоз мощна и дълбока, че аз постоянно чета мислите й. Чудя се дали тя може да чете моите.
Понякога късно нощем чувствам, че тя е с мен, до мен. В противоположен случай по какъв начин бих могъл да знам от кое място да стартира, по какъв начин да постъпя?
Милея за нашата духовна непосредственост. Тя е дълбока и мощна, по-стара от времето. В своята същина ние сме еднакъв човек, двете страни на една монета.
Онова, което ни свързва, е гибелта.
Сега към този момент аз съумях да се потвърдя. Има още доста за извършване, тъй като описът е дълъг. Но довечера аз ще си разреша да излея възприятията си, да се отдам на подобаващ празник. Утре ще продължа да въздавам правдивост.
Някой ден, в подобаващия миг, ние ще се срещнем и тогава тя ще разбере, че аз съм нейният най-верен другар.
Това ще бъде най-щастливият ден в моя живот.
В едно студено, ясно утро на отиващата си 2060 година лейтенант Ив Далас стоеше в луксозна спалня, чиито стени бяха боядисани в ярколилави и металическосиви нюанси, примесени на места със зелено. Навън някаква безумна реклама съобщаваше за РАЗБИВАЩИ СЛЕДКОЛЕДНИ НАМАЛЕНИЯ, а уличните търговци предлагаха подправени дизайнерски ръчни комуникатори и крадени дамски чанти на тълпите от туристи, които се стичаха в града за празниците.
Навън животът продължаваше. А в елегантната и изпъстрена с цветове стилна спалня беше спрял.
По средата на перваза на необятния прозорец имаше подложка с висока ваза, само че големият букет от бели лилии и лилави рози не можеше да скрие миризмата на гибелта. Сладникавият мирис на цветята се усещаше настрана от този на гибелта.
Върху необятно легло, на което можеха да се поберат шестима, лежеше тялото на жена, тогавашна хубавица. Безупречният й жанр се виждаше даже и в този миг – тя беше облечена със сребристи панталони и светлолилава копринена блуза и имаше съвършен тъмнолилав маникюр и педикюр.
Миглите й тежаха от черната серпантина, а очите й се взираха в тавана. В тях като че ли се четеше леко удивление.
На врата й зееше тъничък, бездънен прорез, който стигаше чак до костта. Бликналата от този противен прорез кръв беше изпоцапала меката сива постеля и светлорусата коса.
Върху лъскавото нощно шкафче до леглото имаше бистър поднос, а в него лежеше отрязаният й език.
Но най-поразителното, най-малко за Ив, беше посланието, написано над таблата на леглото с черни печатни букви на сив декор:
ЗА ЛЕЙТЕНАНТ ИВ ДАЛАС,
С ОГРОМНО ВЪЗХИЩЕНИЕ И РАЗБИРАНЕ.
НЕЙНИЯТ ЖИВОТ БЕШЕ ЛЪЖА; СМЪРТТА Й Е НАШАТА ИСТИНА.
ТЯ НЕ ПОКАЗВАШЕ УВАЖЕНИЕ КЪМ Върховен административен съд, ЗЛОСЛОВЕШЕ Пожарна охрана ВАШ АДРЕС,
ТЪРСЕШЕ ПЕЧАЛБА, КАТО съдебна експертиза ОПИТВАШЕ ДА ПОДРОНИ ВАШАТА РАБОТА.
ЗА МЕН БЕ УДОВОЛСТВИЕ И ЧЕСТ ДА УРАВНОВЕСЯ ВЕЗНИТЕ.
СПРАВЕДЛИВОСТТА ВЪЗТЪРЖЕСТВУВА.
ВАШ ИСТИНСКИ И ВЕРЕН ПРИЯТЕЛ
Партньорката на Ив, детектив Пийбоди, въздъхна надълбоко.
– По дяволите, Далас.
Ив не отговори. Вместо това се обърна към служителя на реда, който стоеше на прага на спалнята.
– Кой е намерил тялото?
– Асистентът й. Снощи жертвата не е отишла на уговорена вечеря, тази заран не се е появила на работа, където е имала среща. Затова асистентът й, Сесил Хавершам, е пристигнал да ревизира какво става. Не отговаряла на позвъняванията, не отворила вратата. Той знае кода и паролата за достъп – изясни, че полива цветята й и прави други неща, когато тя отсъства. Влязъл в жилището към 9:15 часа, чул работещия в спалнята тв приемник и разкрил тялото. В 9:19 часа е постъпил сигнал на незабавния телефон деветстотин и единадесет, тъй че времето съответствува.
– Къде е той?
– В жилището има обособена столова. В момента е там.
– Нека остане там. Искам записите от външните и вътрешните охранителни камери на постройката. Можете да започнете огледа на мястото на престъплението. Първо се заемете с този етаж.
– Слушам.
Полицаят уточни с глава надписа на стената и попита:
– Познавате ли жертвата?
– Имала съм контакти с нея – отвърна Ив и се обърна на другата страна, с цел да избегне още въпроси.
Двете с Пийбоди се бяха запечатали още на влизане в жилището. Ив бе присъединила диктофона, преди да влезе в стаята. За момент застина до натрупа: висока, слаба жена с къса, разрошена коса, с издължени кафяви очи, които гледаха безстрастно, и изпито лице.
Да, намерения си Ив, с жертвата в действителност се бяха срещали няколко пъти и Ив не изпитваше никакви благосклонности към нея. Но по всичко личеше, че през последните дни на годината двете с Пийбоди щяха да посветят времето си на в миналото могъщата адвокатка, която, най-малко съгласно Ив, беше същинска пепелянка.
– Пийбоди, дано установим самоличността й. Трябва да съблюдаваме прецизно процедурата.
Пийбоди кимна, съблече розовото си кожено яке – коледен подарък от Ив – и деликатно го остави встрани. След това извади скенера за отпечатъци от принадлежностите за оглед. Без да смъква розовата раирана шапка с помпон от тъмната си коса, тя пристъпи към тялото.
– Самоличността на жертвата е открита – Лианор Бастуик, записана на този адрес.
– Причината за гибелта е явна. Удушена е, най-вероятно с железно въже, само че медицинският специалист ще удостовери. Час на гибелта?
Пийбоди още веднъж бръкна в принадлежностите за оглед. Доловила неизказаната заповед на Ив, тя извади различен измервателен апарат и продиктува:
– Час на гибелта: осемнадесет и тридесет и три.
– Не са открити следи от битка, няма забележими рани от самозащита, нито пък други пострадвания. На пръв взор не се виждат следи от влизане с щурм. Жертвата е облечена, в близост е цялостно с скъпи движимости, които елементарно биха могли да се изнесат от жилището. Няма данни за полово посягане или обир. По всичко проличава, че става въпрос за ликвидиране.
Пийбоди подвигна взор към посланието на стената.
– Очевидно.
– Да. Записите от охранителните камери може да покажат нещо друго, само че наподобява, че жертвата е отворила вратата – познавала е индивида или най-малко по този начин си е мислила. Убиецът незабавно я е съборил на земята и я е обезвредил – медицинският специалист би трябвало да търси признаци за интоксикация, да огледа тялото за следи от електрошок или игли от спринцовки – или може би я е блъснал в спалнята. В такива жилища нормално звукоизолацията е отлична, тъй че може да е викала за помощ, само че надали някой я е чул. Прозорците са компактно закрити.
– По китките и глезените няма следи от връзване.
Ив се приближи до тялото, огледа главата, повдигна я, с цел да ревизира тила.
– Няма пострадвания от удар с тъп предмет.
Извади микроочилата си и огледа по-внимателно.
– Ожулване, лека травма. Може би е паднала обратно и си е блъснала главата. Била е обездвижена, упоена или нападната с електрошоково оръжие, когато е отворила вратата или откакто килърът е влезнал вътре, ако го е познавала. Донесъл я е в спалнята или я е принудил да влезе. Чаршафите не са разхвърляни, възглавниците са подредени зад нея.
Ив повдигна едната ръка и огледа пръстите, ноктите и под тях.
– Чисти са, няма никакви следи – нищо, което да сочи, че е одраскала килъра. Когато те душат, ти наложително се съпротивляваш, стига да можеш. Очевидно тя не е могла.
Без да смъква микроочилата, Ив се наведе над кристалния поднос и огледа езика.
– Отрязан е точно, няма разкъсвания и пострадвания. Сигурно е употребявано фино острие. Може би скалпел. Без език не можеш да приказваш глупости… – сподели тя на себе си. – Не можеш да защитаваш нарушители, в случай че не можеш да приказваш. Това е по-скоро допълнение, символ… жест.
– За теб.
Ив прегледа деликатно посланието и се постара да прогони тази налудничава мисъл.
– Да, по този начин наподобява. Работих с нея по случая на Джес Бароу преди две години и малко по-рано, когато убиха колегата й. Не беше по никакъв начин елементарно, само че тя просто си вършеше работата – по този начин, както смяташе, че би трябвало.
Ив се отдалечи от натрупа и влезе в просторната и чудесно оборудвана гримьорна.
– Избрала си е тоалет. Черна рокля, съвременни обувки, долни дрехи и бижута в звук. Всичко наподобява доста добре. Нищо не е допряно. Приготвила се е за срещата на вечеря.
Оттам Ив влезе в изисканата съществена баня, издържана в бяло и сребристо. На дългия бял рафт стоеше квадратна стъклена ваза с лилави цветя – явно това е бил обичаният цвят на жертвата.
– Хавлии на сушилника, халат на окачалка до душа, чаша вино и някакво мазило за лице на рафта.
– Това е маска.
– Не виждам никаква маска.
– Маска за лице – посочи Пийбоди и потупа бузите си за повече изясненост. – Много качествена марка. Тъй като няма нищо друго, може би се е канила да си направи маска и да изпие чаша вино, до момента в който чака да подейства, а по-късно да си вземе душ. Но вместо това някой е позвънил и тя е отворила вратата.
– Добре. Приготвя се за срещата – ще проверим домашния й компютър за информация. Иска да бъде чиста и блестяща, само че някой позвънява на вратата.
Ив излезе от банята и продължи да приказва:
– Тук не е пипано нищо. Телевизорът в спалнята работи – за компания или развлечение, до момента в който се подготвя за вечеря. Тя е в банята или гардеробната, когато чува звънеца.
– Охраната на входа – уточни Пийбоди. – Как са пуснали килъра да влезе в постройката?
– Записите от охранителните камери би трябвало да отговорят на този въпрос. Успял е да влезе в постройката. Тя отваря вратата.
Ив си показа сцената: Бастуик, облечена с шикозните си домашни облекла, отива до входната врата. Първо през шпионката ли поглежда? Или на монитора?
Защо да имаш добра охранителна система, в случай че не я използваш? Използвала я е, заключи Ив. Не е чувствала опасност. И е отворила вратата.
– Той я поваля – продължи тя. – Влачи я или я носи.
– Или пък тя не се е противила? – допусна Пийбоди. – Може да са били любовници.
– Има среща. Няма време за секс. Не е облечена предизвикателно, не се е разкрасила. Може да е приложил мощ, само че няма следи. Всичко е на мястото си, нищо не е разместено.
Ив се върна назад при тялото и огледа стъпалата на Бастуик, обути в сребристи пантофи.
– Няма драскотини по петите. Не е влачена.
– Значи, я е пренесъл? – Със свити устни и намръщено лице, Пийбоди мери дистанцията от всекидневната до спалнята. – Пренесъл я е на ръце чак дотук. Защо?
– Да, за какво? Няма следи от полово принуждение. Може да я е преоблякъл по-късно, но… Морис ще ни каже. Убиецът я поставя на леглото. Няма следи, които да сочат, че е запушил устата й, само че медицинският специалист ще удостовери. Убива я, до момента в който е в безсъзнание. Действа бързо – отрязва езика й, с цел да потвърди тезата си, написва посланието, с което желае да ми покаже, че ми е направил услуга, и напуща жилището. Първо ще приказваме с асистента й, по-късно ще прегледаме записите от охранителните камери. Искам да огледаме всичко, преди да извикаме криминалистите.
