Професор Т. с роман за Коледа
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
НОЩТА, В КОЯТО СРЕЩНАХ ДЯДО КОЛЕДА
от Бен Милър
Добре пристигнали в света на коледните чудеса с тази увлекателна история!
Очаквайте на 8 октомври!
За създателя
Бен Милър е създател на бестселъри, прочут артист и режисьор, сега по Стар Крайм се върти хитовия сериар „ Професор Т. “, в която Милър играе основна роля.
Участвал е още в хитовите сериали „ Смърт в парадайса “ по BBC и „ Бриджъртън “ по Netflix, във филмите за Джони Инглиш и Падингтън. В момента в България излъчват сериала „ Професор Т “, където той играе основната роля.
На българските читатели Бен Милър е прочут като създател на „ Денят, в който пропаднах в приказка “ и „ Нощта, в която заседнахме в приказка “.
Сега „ Хермес “ показва новата му книга „ Нощта, в която срещнах Дядо Коледа “.
За книгата
Джаксън знае всичко за летящите северни елени, за елфите и работилницата на Северния полюс, за магията, която разрешава на Дядо Коледа да разнася дарове по целия свят единствено за една нощ. Само че има едно нещо, което момчето не знае: по какъв начин Дядо Коледа се е трансформирал в Дядо Коледа.
Всичко се трансформира в една коледна нощ, когато Джаксън издебва Дядо Коледа да влиза у тях през комина и се среща с него. Добродушният дъртак даже се съгласява да му опише своята невероятна история. Тя стартира на фона на магически снежен пейзаж, където злобният сребролюбец – елфът Торвил, е на път да открие същинското значение на Коледа.
Е, това може би не е разказът, който Джаксън е очаквал да чуе, само че въпреки всичко хубавите приказки постоянно са цялостни освен с чудеса, само че и с изненади!
Откъс
Първа глава
Когато бях дребен, един другар ми сподели нещо доста неуместно. Рече, че Дядо Коледа не съществувал.
– Тогава от кое място идват всичките дарове? – попитах го. Той не можа да отговори.
– Не знам – отвърна. – Просто кака по този начин ми сподели.
– Кой се спуска по комина и яде коледните сладки и изпива брендито? – продължих. – Кой кара шейната?
Приятелят ми помълча малко.
– Знаеш ли какво? – съобщи най-после. – Прав си. Дори не знам за какво го споделих. Искаш ли да играем на топчета?
През онази нощ ми беше мъчно да заспя. Бях победил в разногласието, само че приятелят ми бе посял зрънцето на подозрението в мозъка ми. А какво в случай че Дядо Коледа в действителност не съществува?
С приближаването на Коледа започнах да си задавам всевъзможни притеснителни въпроси: кой е Дядо Коледа в последна сметка? Защо носи дарове? Как ги доставя всичките единствено за една нощ? Как е почнало всичко?
Реших, че има единствено един метод да схвана истината. Трябваше да се изправя лице в лице с Дядо Коледа.
Естествено, на никого не разкрих проекта си. Родителите ми щяха да опитат да ме спрат, а близначките щяха да изискат да се причислят, въпреки и да бяха прекомерно дребни. Операцията беше сериозна и не можех да пожертвам нещо да се провали.
Най-сетне пристигна Бъдни вечер и родителите ми пристигнаха да ме целунат за лека нощ.
– Знаеш ли какъв ден е на следващия ден? – попита майка ми с блеснали очи.
– Сряда ли е? – престорих се на безразличен.
Тя погледна татко ми, а той единствено сви плещи.
– Да, дребничък – отвърна ми тя в опит да поддържа напрежението. – Сряда е. Но също така е и Коледа.
– О – възкликнах. – Не ме е грижа изключително за Коледа.
– Така ли? – намеси се татко ми. И двамата изглеждаха разочаровани и за един къс момент ми стана жалост, че ги прехвърлям по този начин.
– Е, несъмнено е хубаво – рекох, – в случай че човек обича дарове, сладки, бонбони и такива неща, само че аз избирам да вземам решение задания по математика и да чувам класическа музика. – А след това се престорих, че се прозявам необятно, и затворих очи.
– Щом това те радва, дребничък – сподели майка ми, леко разтревожена. Целунаха ме за лека нощ, изгасиха лампата и слязоха долу.
Аз лежах в мрака, заслушан със затворени очи. Чувах сестрите ми в тяхната стая малко по-надолу по коридора по какъв начин бърборят на специфичния си фиктивен език, който единствено те си схващат. Обикновено, когато ги чуех да приказват по този начин, се усещах малко непотребен, само че не и довечера, тъй като знаех, че ще направя нещо изключително особено.
В последна сметка сестрите ми притихнаха и цялата къща сякаш внезапно стана тъмна и дълбока. Долавях тихото бърборене на родителите ми изпод, само че скоро и то заглъхна, а след това стъпалата изскърцаха, до момента в който се качваха нагоре към спалнята си.
Знаех, че може да надзърнат в стаята ми, по тази причина се престорих на надълбоко задремал.
– Лека нощ, човече – прошепна татко ми, като деликатно върна главата ми на възглавницата и ме зави, с цел да ми е топло. После надуших и парфюма на майка ми, която ме целуна. Вратата се затвори и аз ги чух да прекосяват коридора към тяхната стая.
Полежах имобилен, заслушан в мрака. Сякаш след безпределно дълго време взех решение, че към този момент е безвредно да поотворя едно око. Часовникът до леглото ми сочеше дванайсет без петнайсет. Никога до тогава не бях стоял безсънен до толкоз късно и се зачудих за момент дали когато удари среднощ, няма да се трансформира в камък като някое дете от приказка.
Дръпнах завивките, залюлях крайници на килима и отидох на пръсти до прозореца. Первазът начело беше покрит със сняг. Луната беше тънка, само че ярка, а една лисица си проправи път през бялата морава в двора на съседите. Отгоре синкавочерното небе бе обсипано със звезди и облаци на дребни валма. Нищо не помръдваше. Нямаше падащи звезди, нито спътници, нито дори някоя пърпореща планета. И никаква шейна, теглена от елени.
Мушнах се назад в леглото, използвах и двете възглавници, дружно с подложката на стола, с цел да си направя нещо като престол на леглото, тъй че да седна и да виждам ясното небе. Каквото и да станеше, не имах намерение да задрямвам. Щях да изчакам идването на Дядо Коледа.
п редставя
НОЩТА, В КОЯТО СРЕЩНАХ ДЯДО КОЛЕДА
от Бен Милър
Добре пристигнали в света на коледните чудеса с тази увлекателна история!
Очаквайте на 8 октомври!
За създателя
Бен Милър е създател на бестселъри, прочут артист и режисьор, сега по Стар Крайм се върти хитовия сериар „ Професор Т. “, в която Милър играе основна роля.
Участвал е още в хитовите сериали „ Смърт в парадайса “ по BBC и „ Бриджъртън “ по Netflix, във филмите за Джони Инглиш и Падингтън. В момента в България излъчват сериала „ Професор Т “, където той играе основната роля.
На българските читатели Бен Милър е прочут като създател на „ Денят, в който пропаднах в приказка “ и „ Нощта, в която заседнахме в приказка “.
Сега „ Хермес “ показва новата му книга „ Нощта, в която срещнах Дядо Коледа “.
За книгата
Джаксън знае всичко за летящите северни елени, за елфите и работилницата на Северния полюс, за магията, която разрешава на Дядо Коледа да разнася дарове по целия свят единствено за една нощ. Само че има едно нещо, което момчето не знае: по какъв начин Дядо Коледа се е трансформирал в Дядо Коледа.
Всичко се трансформира в една коледна нощ, когато Джаксън издебва Дядо Коледа да влиза у тях през комина и се среща с него. Добродушният дъртак даже се съгласява да му опише своята невероятна история. Тя стартира на фона на магически снежен пейзаж, където злобният сребролюбец – елфът Торвил, е на път да открие същинското значение на Коледа.
Е, това може би не е разказът, който Джаксън е очаквал да чуе, само че въпреки всичко хубавите приказки постоянно са цялостни освен с чудеса, само че и с изненади!
Откъс
Първа глава
Когато бях дребен, един другар ми сподели нещо доста неуместно. Рече, че Дядо Коледа не съществувал.
– Тогава от кое място идват всичките дарове? – попитах го. Той не можа да отговори.
– Не знам – отвърна. – Просто кака по този начин ми сподели.
– Кой се спуска по комина и яде коледните сладки и изпива брендито? – продължих. – Кой кара шейната?
Приятелят ми помълча малко.
– Знаеш ли какво? – съобщи най-после. – Прав си. Дори не знам за какво го споделих. Искаш ли да играем на топчета?
През онази нощ ми беше мъчно да заспя. Бях победил в разногласието, само че приятелят ми бе посял зрънцето на подозрението в мозъка ми. А какво в случай че Дядо Коледа в действителност не съществува?
С приближаването на Коледа започнах да си задавам всевъзможни притеснителни въпроси: кой е Дядо Коледа в последна сметка? Защо носи дарове? Как ги доставя всичките единствено за една нощ? Как е почнало всичко?
Реших, че има единствено един метод да схвана истината. Трябваше да се изправя лице в лице с Дядо Коледа.
Естествено, на никого не разкрих проекта си. Родителите ми щяха да опитат да ме спрат, а близначките щяха да изискат да се причислят, въпреки и да бяха прекомерно дребни. Операцията беше сериозна и не можех да пожертвам нещо да се провали.
Най-сетне пристигна Бъдни вечер и родителите ми пристигнаха да ме целунат за лека нощ.
– Знаеш ли какъв ден е на следващия ден? – попита майка ми с блеснали очи.
– Сряда ли е? – престорих се на безразличен.
Тя погледна татко ми, а той единствено сви плещи.
– Да, дребничък – отвърна ми тя в опит да поддържа напрежението. – Сряда е. Но също така е и Коледа.
– О – възкликнах. – Не ме е грижа изключително за Коледа.
– Така ли? – намеси се татко ми. И двамата изглеждаха разочаровани и за един къс момент ми стана жалост, че ги прехвърлям по този начин.
– Е, несъмнено е хубаво – рекох, – в случай че човек обича дарове, сладки, бонбони и такива неща, само че аз избирам да вземам решение задания по математика и да чувам класическа музика. – А след това се престорих, че се прозявам необятно, и затворих очи.
– Щом това те радва, дребничък – сподели майка ми, леко разтревожена. Целунаха ме за лека нощ, изгасиха лампата и слязоха долу.
Аз лежах в мрака, заслушан със затворени очи. Чувах сестрите ми в тяхната стая малко по-надолу по коридора по какъв начин бърборят на специфичния си фиктивен език, който единствено те си схващат. Обикновено, когато ги чуех да приказват по този начин, се усещах малко непотребен, само че не и довечера, тъй като знаех, че ще направя нещо изключително особено.
В последна сметка сестрите ми притихнаха и цялата къща сякаш внезапно стана тъмна и дълбока. Долавях тихото бърборене на родителите ми изпод, само че скоро и то заглъхна, а след това стъпалата изскърцаха, до момента в който се качваха нагоре към спалнята си.
Знаех, че може да надзърнат в стаята ми, по тази причина се престорих на надълбоко задремал.
– Лека нощ, човече – прошепна татко ми, като деликатно върна главата ми на възглавницата и ме зави, с цел да ми е топло. После надуших и парфюма на майка ми, която ме целуна. Вратата се затвори и аз ги чух да прекосяват коридора към тяхната стая.
Полежах имобилен, заслушан в мрака. Сякаш след безпределно дълго време взех решение, че към този момент е безвредно да поотворя едно око. Часовникът до леглото ми сочеше дванайсет без петнайсет. Никога до тогава не бях стоял безсънен до толкоз късно и се зачудих за момент дали когато удари среднощ, няма да се трансформира в камък като някое дете от приказка.
Дръпнах завивките, залюлях крайници на килима и отидох на пръсти до прозореца. Первазът начело беше покрит със сняг. Луната беше тънка, само че ярка, а една лисица си проправи път през бялата морава в двора на съседите. Отгоре синкавочерното небе бе обсипано със звезди и облаци на дребни валма. Нищо не помръдваше. Нямаше падащи звезди, нито спътници, нито дори някоя пърпореща планета. И никаква шейна, теглена от елени.
Мушнах се назад в леглото, използвах и двете възглавници, дружно с подложката на стола, с цел да си направя нещо като престол на леглото, тъй че да седна и да виждам ясното небе. Каквото и да станеше, не имах намерение да задрямвам. Щях да изчакам идването на Дядо Коледа.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ