Нова книга от Петя Александрова
Издателска къща „ ХЕРМЕС “ ООД
София, ЖК „ Дружба 1 “, бул. „ Искърско шосе “ 19, Книжна борса „ Болид “, етаж 3
Тел.: 02/978 66 44 e-mail: desislava @hermesbooks.com
Моб.: 0899/00 19 77 www. ikhermes.bg
Факс: 02/978 66 44
п редставя
ЛЮБОВНИ ДРАСКОТИНИ
от
Петя Александрова
размер: 152 стр.
цена 14,95 лева
ISBN 978-954-26-2167-6
Дръзки, закачливи, проницателни разкази.
Петя Александрова в нова светлина.
Очаквайте „ Любовни драскотини “ на 23 май!
За създателя
Петя Александрова е позната на българския четец със своите стихосбирки и книги с любопитни истории от нашето минало, както и с множеството сборници с детски приказки и стихове. Носител е на Наградата на Министерство на образованието и науката „ Петко Р. Славейков “ за изцяло детско творчество, Националната премия „ Константин Константинов “ за принос в детското книгоиздаване и на доста други. Нейни творби са включени в учебните читанки, а стиховете й са преведени на британски, полски, румънски, съветски, словашки и турски език. „ Любовни драскотини “ е първият й алманах с разкази.
За книгата
В този алманах ще откриете женски, къси хумористични разкази с непредвиден край и любовно-еротично обръщение. На ръба на приличието и положителния звук в действителността и в литературата, те основават усещане за лековато, фейлетонно отношение към живота, само че това е единствено на пръв взор. Зад фигурите на обичайните персонажи съпруг/съпруга, любовник/любовница, зад просторечния език и тротоарния диалект, зад присмехулния взор към брака, любовта, секса, верността и ревността прозират сензитивност, деликатност и обичливост. С духовитост и незлоблива задявка, Петя Александрова развенчава мита за беззащитната госпожица и чаровния принц, с цел да построи една нова, по-човечна визия за връзките сред мъжа и дамата, за които търсенето на обич и наслаждение е неизменима част от всекидневието.
Откъс
Не и този мъж
Тъкмо бях излязла от супера и полекичка се движех по заснежената пътека към спирката, когато зърнах – в пролуката сред раменете и главите на бързащите минувачи – една доста позната тъмнокоса глава. Младият мъж се беше спрял, беше поставил сред краката си двете торби с покупки и си слагаше шапката, като подръпваше ту единия, ту другия край, с цел да е сигурен, че дребната спортна емблема е тъкмо начело, в средата. Спуснах се с всичка мощ към него, без да му мисля, че ще се подхлъзна и ще падна, че ще си счупя крайници като предходната година. Не можех да допускам, че е той. Извиках му: „ Иване, Иване… “. Той беше тръгнал към този момент, само че се обърна, затърси ме с взор. Като ме видя, като че ли смръщи неблагоприятно вежди. Спрях се запъхтяна до него, едвам поемах дъх… Нито ми подаде ръка, нито ме прегърна, може би просто нямаше опция, нали носеше две торби с покупки.
– Ама ти по кое време се върна, в този момент ли? – попитах неуместно. Беше ясно, че не се връща в този момент от летището. Беше тръгнал за една научна конференция в Лондон преди 10 дни и аз бях сигурна, че още е там, тъй като другояче щеше да се обади…
– Не, върнах се вчера… Не, оня ден беше…
– Ама за какво не ми звънна, по този начин се притеснявах – времето е неприятно, летищата в цяла Европа са затворени, малкия екран все разправя какъв е смут, виелици, вятър… А ти с изключение на оня есемес след идването ти там, нищо не ми писа повече… А моите писма получаваше ли ги?
– Амиии… Бях доста ангажиран, доста задължения имах, нямаше време за нищо… Да, да, писмата ти ги получих всичките. Ама като се върнах, толкоз изтощен бях, че легнах незабавно и спах непрестанно дванайсет часа. А след това трябваше да регистрирам командировката, да напазарувам, че всичко у дома беше свършило…
Гледах го, вдигнала глава, гълтах го с очи. Толкова е хубав, само че за какво по този начин сбръчква досадено чело и гледа встрани, за какво мрънка под носа си и като че ли се чуди какво да ми каже… Последните му думи стигат със забавяне до слуха ми и разтварям уста, с цел да попитам: „ А тази твоята жена у дома какво прави по през целия ден, че не излезе да пазари, ами отново ти би трябвало да тичаш преди работа или след работа, както винаги… “. Но виждам, че в отвореното му начело яке се ветрее някакъв тъничък памучен парцал, и го запитвам, сякаш апропо:
– Какво е това на врата ти? Нали ти подарих за Нова година подобен прекрасен червен шал, мекичък, вълнен… Нали ми сподели, че доста го харесваш и единствено него ще носиш, къде е?
Той се пробва да се засмее, само че нещо не му се получава:
– Амиии… Да, нося го, но Кети май го харесва повече и си го приватизира, извинявай… Ох, би трябвало да потеглям към този момент, че закъснявам, паркирал съм колата зад оня ъгъл… Чао, ще се чуем скоро, доста се веселя, че се видяхме.
Седя и го виждам, до момента в който се скрива зад ъгъла. Висок, атлетичен, с дълги спортни крайници, обути в съвременни боти, с маркови дънки. От очите ми първо протича една напълно дребничка сълзичка, а след това към този момент не мога да ги спра и те рукват като полудели, сълза след сълза… Подсмърчам, избърсвам се с ръкавиците, квича като коте… Какво му пречеше да ме вземе в колата си, едвам заедно съм с тези изтрити изпод остарели ботуши, а и моята торба също е тежка. Какво му струваше, така и така минава край нас. И щяхме да си поприказваме още малко, да го запитвам дали още го боли оня зъб, дали му покачиха заплатата, както бяха му дали обещание, взема ли си постоянно хапчетата с магнезий… Щели сме да се чуем скоро, по кое време ли ще е… Сигурно отново аз ще би трябвало да му звънна след няколко дни, да му припомня. Божичко, за какво по този начин грубо боли, за какво? Настойчива болежка ме прорязва отляво и не стопира. Защо бе, за какво по този начин боли? Толкова добър опит имам с мъжете, толкоз ми е елементарно към този момент да загърбя някого, когато чувствам, че в действителност не го е грижа за мен… Да, само че не и този, само че не и този мъж. Не и моя единствен наследник.
София, ЖК „ Дружба 1 “, бул. „ Искърско шосе “ 19, Книжна борса „ Болид “, етаж 3
Тел.: 02/978 66 44 e-mail: desislava @hermesbooks.com
Моб.: 0899/00 19 77 www. ikhermes.bg
Факс: 02/978 66 44
п редставя
ЛЮБОВНИ ДРАСКОТИНИ
от
Петя Александрова
размер: 152 стр.
цена 14,95 лева
ISBN 978-954-26-2167-6
Дръзки, закачливи, проницателни разкази.
Петя Александрова в нова светлина.
Очаквайте „ Любовни драскотини “ на 23 май!
За създателя
Петя Александрова е позната на българския четец със своите стихосбирки и книги с любопитни истории от нашето минало, както и с множеството сборници с детски приказки и стихове. Носител е на Наградата на Министерство на образованието и науката „ Петко Р. Славейков “ за изцяло детско творчество, Националната премия „ Константин Константинов “ за принос в детското книгоиздаване и на доста други. Нейни творби са включени в учебните читанки, а стиховете й са преведени на британски, полски, румънски, съветски, словашки и турски език. „ Любовни драскотини “ е първият й алманах с разкази.
За книгата
В този алманах ще откриете женски, къси хумористични разкази с непредвиден край и любовно-еротично обръщение. На ръба на приличието и положителния звук в действителността и в литературата, те основават усещане за лековато, фейлетонно отношение към живота, само че това е единствено на пръв взор. Зад фигурите на обичайните персонажи съпруг/съпруга, любовник/любовница, зад просторечния език и тротоарния диалект, зад присмехулния взор към брака, любовта, секса, верността и ревността прозират сензитивност, деликатност и обичливост. С духовитост и незлоблива задявка, Петя Александрова развенчава мита за беззащитната госпожица и чаровния принц, с цел да построи една нова, по-човечна визия за връзките сред мъжа и дамата, за които търсенето на обич и наслаждение е неизменима част от всекидневието.
Откъс
Не и този мъж
Тъкмо бях излязла от супера и полекичка се движех по заснежената пътека към спирката, когато зърнах – в пролуката сред раменете и главите на бързащите минувачи – една доста позната тъмнокоса глава. Младият мъж се беше спрял, беше поставил сред краката си двете торби с покупки и си слагаше шапката, като подръпваше ту единия, ту другия край, с цел да е сигурен, че дребната спортна емблема е тъкмо начело, в средата. Спуснах се с всичка мощ към него, без да му мисля, че ще се подхлъзна и ще падна, че ще си счупя крайници като предходната година. Не можех да допускам, че е той. Извиках му: „ Иване, Иване… “. Той беше тръгнал към този момент, само че се обърна, затърси ме с взор. Като ме видя, като че ли смръщи неблагоприятно вежди. Спрях се запъхтяна до него, едвам поемах дъх… Нито ми подаде ръка, нито ме прегърна, може би просто нямаше опция, нали носеше две торби с покупки.
– Ама ти по кое време се върна, в този момент ли? – попитах неуместно. Беше ясно, че не се връща в този момент от летището. Беше тръгнал за една научна конференция в Лондон преди 10 дни и аз бях сигурна, че още е там, тъй като другояче щеше да се обади…
– Не, върнах се вчера… Не, оня ден беше…
– Ама за какво не ми звънна, по този начин се притеснявах – времето е неприятно, летищата в цяла Европа са затворени, малкия екран все разправя какъв е смут, виелици, вятър… А ти с изключение на оня есемес след идването ти там, нищо не ми писа повече… А моите писма получаваше ли ги?
– Амиии… Бях доста ангажиран, доста задължения имах, нямаше време за нищо… Да, да, писмата ти ги получих всичките. Ама като се върнах, толкоз изтощен бях, че легнах незабавно и спах непрестанно дванайсет часа. А след това трябваше да регистрирам командировката, да напазарувам, че всичко у дома беше свършило…
Гледах го, вдигнала глава, гълтах го с очи. Толкова е хубав, само че за какво по този начин сбръчква досадено чело и гледа встрани, за какво мрънка под носа си и като че ли се чуди какво да ми каже… Последните му думи стигат със забавяне до слуха ми и разтварям уста, с цел да попитам: „ А тази твоята жена у дома какво прави по през целия ден, че не излезе да пазари, ами отново ти би трябвало да тичаш преди работа или след работа, както винаги… “. Но виждам, че в отвореното му начело яке се ветрее някакъв тъничък памучен парцал, и го запитвам, сякаш апропо:
– Какво е това на врата ти? Нали ти подарих за Нова година подобен прекрасен червен шал, мекичък, вълнен… Нали ми сподели, че доста го харесваш и единствено него ще носиш, къде е?
Той се пробва да се засмее, само че нещо не му се получава:
– Амиии… Да, нося го, но Кети май го харесва повече и си го приватизира, извинявай… Ох, би трябвало да потеглям към този момент, че закъснявам, паркирал съм колата зад оня ъгъл… Чао, ще се чуем скоро, доста се веселя, че се видяхме.
Седя и го виждам, до момента в който се скрива зад ъгъла. Висок, атлетичен, с дълги спортни крайници, обути в съвременни боти, с маркови дънки. От очите ми първо протича една напълно дребничка сълзичка, а след това към този момент не мога да ги спра и те рукват като полудели, сълза след сълза… Подсмърчам, избърсвам се с ръкавиците, квича като коте… Какво му пречеше да ме вземе в колата си, едвам заедно съм с тези изтрити изпод остарели ботуши, а и моята торба също е тежка. Какво му струваше, така и така минава край нас. И щяхме да си поприказваме още малко, да го запитвам дали още го боли оня зъб, дали му покачиха заплатата, както бяха му дали обещание, взема ли си постоянно хапчетата с магнезий… Щели сме да се чуем скоро, по кое време ли ще е… Сигурно отново аз ще би трябвало да му звънна след няколко дни, да му припомня. Божичко, за какво по този начин грубо боли, за какво? Настойчива болежка ме прорязва отляво и не стопира. Защо бе, за какво по този начин боли? Толкова добър опит имам с мъжете, толкоз ми е елементарно към този момент да загърбя някого, когато чувствам, че в действителност не го е грижа за мен… Да, само че не и този, само че не и този мъж. Не и моя единствен наследник.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ