От преброяването: Заетостта се концентрира в големите икономически центрове
Изчерпателните данни от Преброяване’21 разкриват редица забавни трендове, да вземем за пример ненадейно високата безработица в Североизточна България. Тази седмица оставаме в тематиката за пазара на труда, само че с фокус върху заетостта на общинско равнище. Повечето общини в страната като цяло реализират положителни резултати, макар сериозния удар, нанесен от Covid-19 и ограничаващите ограничения върху локалните трудови пазари на някои райони.
Това е следващият образец за данни и информация, която на общинско равнище получаваме само от преброяването. Докато на общинско равнище настоящите статистически наблюдения регистрират само броя на наетите в предприятията, то тук получаваме цялостната картина, която включва и самонаетите – с други думи, всички работещи в страната.
| Интерактивна версия на картата |
Очаквано, болшинството от работещите в актива възраст (от 15 до 64 г.) са струпани в огромните стопански центрове – в София към есента на 2021 година броят им е бил 629 хиляди, в Пловдив – 144 хиляди, във Варна - 143 хиляди, като това са единствените три общини, в които заетите надвишават 100 хиляди души. Челната десетка се добавя от Бургас, Стара Загора, Русе, Плевен, Сливен, Перник и Пазарджик, само че единствено първите три поддържат над 50 хиляди заети. Тъй като София (столица) е и област, това разрешава директно съпоставяне сред данните, събирани посредством Наблюдението на работната мощ, съгласно които броят на заетите в същата възрастова група е през 2021 година бил 657 хиляди – леко надценяване спрямо данните от преброяването, което може да бъде отдадено и на моментите на осъществяване на интервютата на извадковото проучване. Остават доста дребни и фрагментирани местни пазари на труда, като с под 1000 заети лица са 42 общини, с под 2 хиляди – цели 93.
| Интерактивна версия на картата |
Коефициентите на претовареност на общините в страната демонстрират доста огромни разлики сред локалните пазари на труда. Очаквано и тук водач е столицата със 75% претовареност измежду популацията на 15-64-годишна възраст, а измежду водещите пет общини се подреждат също Трявна, Костинброд, Сливница и Пирдоп. С доста висока претовареност са и Божурище, Елин пелин и Горна Малина в непосредствената индустриална външна страна на София, което за следващ път показва, че столицата и обвързваните с нея дребни общини образуват най-силния и динамичен пазар на труда в страната. Сред по-големите градски общини заетостта е 70% в Габрово и по 69% в Пловдив, Варна и Велико Търново, 68% в Русе и по 67% в Стара Загора, Бургас и Шумен. Най-общо имаме учредения да заключим, че пазарите на труда на огромните градове доближават до доста подобен резултат, макар другата конструкция на заетостта. При по-малките общини най-хубавите резултати се следят при тези с преобладаваща в локалната стопанска система преработваща индустрия, както и интегрирани с непосредствен огромен икономически център. Същевременно има 33 общини, в които заетостта е под 40% - съсредоточени най-много в Северозападна и Североизточна България, както и елементи от Родопите и Сливенско.
| Интерактивна версия на картата |
Обратната страна на заетостта е неактивността – броят и разпределението на хората в трудоспособна възраст които нито работят, нито интензивно търсят работа. В повече от половината общини делът на неактивните надвишава 1/3 от трудоспособните, а над 50% е той в 11 общини, най-голям – в Макреш (71%). Видими скупчвания на общини с висок дял на хората, изпаднали от пазара на труда има на няколко места в страната – към Ловеч, Кърджали, Разград, Шумен и Сливен. Обратно, зоните с невисок дял на неактивните са в периферията на София, към Габрово и Стара Загора, както и в смолянско. Като цяло огромните градове и регионалните центрове се показват по-добре, което се удостоверява и от забележителните разлики в резултатите на пазара на труда сред урбанизираните и селските региони.
| Интерактивна версия на картата |
Като безспорна стойност най-вече неактивни има в огромните градове – 179 хиляди души в столицата, по 54 хиляди във Варна и Пловдив и 35 хиляди в Бургас, само че това отразява най-много огромното концентриране на популацията в тях. Доколкото в групата на трудоспособните влиза популацията над 15 годишна възраст, забележителна част от него е на възраст, в която неактивността на пазара на труда е резултат от присъединяване в обучение - учебно или висше. Ако отчетем настрана учениците и студентите, това би понижило доста броя на неактивните в огромните градове, и изключително тези с университети.
Най-общо, разпределението на заетите в общините удостоверява досегашните заключения, че най-хубавите резултати на пазара на труда реализират огромните стопански центрове, които съчетават в себе си най-голямото разнообразие на работни места, както в другите типове услуги, по този начин и в промишлеността, само че и оферират най-хубавото обучение и професионална подготовка. Данните за неактивните пък дават значима тенденция за съсредоточаването на напъните и политиките по тяхното активиране, съобразявайки се с районните особености.
Източник: Института за пазарна стопанска система
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни. За вести, свързани с екологично, обществено и корпоративно ръководство (ESG), посетете профилирания уебсайт ESGnews.bg.
Запишете се за нашия бюлетинпазар на труда претовареност безработица стопански центрове национално броене преброяване ПоследниНай-четениПазар на труда 24 От преброяването: Заетостта се концентрира в огромните стопански центрове Личности 128 Мъск възвърне Twitter акаунта на Доналд Тръмп Компании 516 Българска платформа за къмпинг резервации стъпва в Гърция и Румъния Бюджет и финанси 216 Субсидиите за общинските компании нарастват четирикратно за 10 години Компании 16473 Exe Solar построява цех за 13 млн. лева в Ямбол Имоти 15280 След невъобразим растеж: Охлаждането на имотния пазар в България стартира Компании 14849 Европейски фешън колос навлиза на Балканите Лукс 12074 Pangeos – гиганският плаващ град за $8 милиарда Всички новиниОще от Пазар на трудаВиж всичкиСериозни проблеми с безработицата и на СевероизтокРусе е хазаин на Bulgaria Wants YouСигналите от пазара на труда не са позитивни 
Източник: economic.bg
Това е следващият образец за данни и информация, която на общинско равнище получаваме само от преброяването. Докато на общинско равнище настоящите статистически наблюдения регистрират само броя на наетите в предприятията, то тук получаваме цялостната картина, която включва и самонаетите – с други думи, всички работещи в страната.
| Интерактивна версия на картата |
Очаквано, болшинството от работещите в актива възраст (от 15 до 64 г.) са струпани в огромните стопански центрове – в София към есента на 2021 година броят им е бил 629 хиляди, в Пловдив – 144 хиляди, във Варна - 143 хиляди, като това са единствените три общини, в които заетите надвишават 100 хиляди души. Челната десетка се добавя от Бургас, Стара Загора, Русе, Плевен, Сливен, Перник и Пазарджик, само че единствено първите три поддържат над 50 хиляди заети. Тъй като София (столица) е и област, това разрешава директно съпоставяне сред данните, събирани посредством Наблюдението на работната мощ, съгласно които броят на заетите в същата възрастова група е през 2021 година бил 657 хиляди – леко надценяване спрямо данните от преброяването, което може да бъде отдадено и на моментите на осъществяване на интервютата на извадковото проучване. Остават доста дребни и фрагментирани местни пазари на труда, като с под 1000 заети лица са 42 общини, с под 2 хиляди – цели 93.
| Интерактивна версия на картата |
Коефициентите на претовареност на общините в страната демонстрират доста огромни разлики сред локалните пазари на труда. Очаквано и тук водач е столицата със 75% претовареност измежду популацията на 15-64-годишна възраст, а измежду водещите пет общини се подреждат също Трявна, Костинброд, Сливница и Пирдоп. С доста висока претовареност са и Божурище, Елин пелин и Горна Малина в непосредствената индустриална външна страна на София, което за следващ път показва, че столицата и обвързваните с нея дребни общини образуват най-силния и динамичен пазар на труда в страната. Сред по-големите градски общини заетостта е 70% в Габрово и по 69% в Пловдив, Варна и Велико Търново, 68% в Русе и по 67% в Стара Загора, Бургас и Шумен. Най-общо имаме учредения да заключим, че пазарите на труда на огромните градове доближават до доста подобен резултат, макар другата конструкция на заетостта. При по-малките общини най-хубавите резултати се следят при тези с преобладаваща в локалната стопанска система преработваща индустрия, както и интегрирани с непосредствен огромен икономически център. Същевременно има 33 общини, в които заетостта е под 40% - съсредоточени най-много в Северозападна и Североизточна България, както и елементи от Родопите и Сливенско.
| Интерактивна версия на картата |
Обратната страна на заетостта е неактивността – броят и разпределението на хората в трудоспособна възраст които нито работят, нито интензивно търсят работа. В повече от половината общини делът на неактивните надвишава 1/3 от трудоспособните, а над 50% е той в 11 общини, най-голям – в Макреш (71%). Видими скупчвания на общини с висок дял на хората, изпаднали от пазара на труда има на няколко места в страната – към Ловеч, Кърджали, Разград, Шумен и Сливен. Обратно, зоните с невисок дял на неактивните са в периферията на София, към Габрово и Стара Загора, както и в смолянско. Като цяло огромните градове и регионалните центрове се показват по-добре, което се удостоверява и от забележителните разлики в резултатите на пазара на труда сред урбанизираните и селските региони.
| Интерактивна версия на картата |
Като безспорна стойност най-вече неактивни има в огромните градове – 179 хиляди души в столицата, по 54 хиляди във Варна и Пловдив и 35 хиляди в Бургас, само че това отразява най-много огромното концентриране на популацията в тях. Доколкото в групата на трудоспособните влиза популацията над 15 годишна възраст, забележителна част от него е на възраст, в която неактивността на пазара на труда е резултат от присъединяване в обучение - учебно или висше. Ако отчетем настрана учениците и студентите, това би понижило доста броя на неактивните в огромните градове, и изключително тези с университети.
Най-общо, разпределението на заетите в общините удостоверява досегашните заключения, че най-хубавите резултати на пазара на труда реализират огромните стопански центрове, които съчетават в себе си най-голямото разнообразие на работни места, както в другите типове услуги, по този начин и в промишлеността, само че и оферират най-хубавото обучение и професионална подготовка. Данните за неактивните пък дават значима тенденция за съсредоточаването на напъните и политиките по тяхното активиране, съобразявайки се с районните особености.
Източник: Института за пазарна стопанска система
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни. За вести, свързани с екологично, обществено и корпоративно ръководство (ESG), посетете профилирания уебсайт ESGnews.bg.
Запишете се за нашия бюлетинпазар на труда претовареност безработица стопански центрове национално броене преброяване ПоследниНай-четениПазар на труда 24 От преброяването: Заетостта се концентрира в огромните стопански центрове Личности 128 Мъск възвърне Twitter акаунта на Доналд Тръмп Компании 516 Българска платформа за къмпинг резервации стъпва в Гърция и Румъния Бюджет и финанси 216 Субсидиите за общинските компании нарастват четирикратно за 10 години Компании 16473 Exe Solar построява цех за 13 млн. лева в Ямбол Имоти 15280 След невъобразим растеж: Охлаждането на имотния пазар в България стартира Компании 14849 Европейски фешън колос навлиза на Балканите Лукс 12074 Pangeos – гиганският плаващ град за $8 милиарда Всички новиниОще от Пазар на трудаВиж всичкиСериозни проблеми с безработицата и на СевероизтокРусе е хазаин на Bulgaria Wants YouСигналите от пазара на труда не са позитивни Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ