Избяга розовият кон. Търкулна се сълза по хълма. Небето жадно я изпи, въздъхна

Избяга розовият кон.

Търкулна се сълза по хълма.

Небето жадно я изпи,

въздъхна и обратно се върна.

Тревогата ми зазвъня,

когато се прибирах у дома

и знаех, че след тежък ден

не можеш да не ме прегърнеш.

Цигарата ми примижа

като светулка в тъмнината

и чувах тътен на коне

все по-дълбоко подземен.

Узря следващата звезда

и падна някъде сънлива.

Дочувах шепот на жена,

която към този момент си отива.

Надвих и този път страха,

само че мускулите ме боляха.

Потърсих розовия кон,

картината ми на стената.

От непокорния табун

не бе останал дори помен…

Избягал беше моят кон.

Прозорецът ми бе отворен.