Избрах си достоен финал на юбилейния 20-и кино фестивал –

Избрах си заслужен край на юбилейния 20-и кино фестивал – документален филм за Алекзандър Макуин, вглеждащ се в последните му две сбирки, които са безусловно олицетворение на артистичния талант във всяко едно отношение – като концепция, осъществяване и резултат.

" Наследството на Алекзандър Макуин " наблюдава от близко двете му последни сбирки дамска мода, една мъжка и незавършените модели, които бяха показани броени дни след гибелта му. Разнищени до последната детайлност, на моменти ненужно спекулативно, моделите от " Рогът на изобилието " и " Платоновата Атлантида " са показани от близко и задоволително дълго, с цел да разкрият неговия талант и без думи. Измислени и основани в границите на една календарна година (2009 година, предшестваща гибелта му), тези две сбирки са толкоз разнообразни и даже противоречащи си една на друга, колкото са двете по отношение на съвсем всички негови предходни творения. " Рогът на изобилието " с пресилените пепити, черни птици, големи фльонги, феноменални кройки, шумолящи тафтени поли и фамозните червени устни, дело на Питър Филипс, е може би най-любимата ми сбирка на Макуин. Митът за Атлантида с неговите жени-амфибии, обути с паметните обувки " Армадило " и облечени в рокли, ушити от плат, който употребява претекстове от сателитни фотоси на океаните, е като горчиво и ужасно знамение за едно бъдеще на земята, към което праволинейно вървим.

Потресаващо красиви и настоящи, облеклата на Макуин през днешния ден наподобяват също толкоз впечатляващи, колкото са били и сега на основаването им. Филмът приключва с първата сбирка на Сара Бъртън за стилната къща - нещата й са надарени и хубави, просто хубави.

Днес, когато модата все по-често бива наричана дело на стилисти, а не на дизайнери и революционери, за Макуин към този момент просто няма място. И в случай че филмът услужливо припомня, че историята на фешън къща " Макуин " продължава, то епохата на модата на Макуин, уви, е свършила дефинитивно.