Изборът на датата не е приеман еднозначно в обществото, тъй

Изборът на датата не е одобряван еднопосочно в обществото, защото българско присъединяване при подписването на Санстефанския кротичък контракт няма

Вече 32 години означаваме Трети март като народен празник. Изборът на датата не е одобряван еднопосочно в обществото, защото българско присъединяване при подписването на Санстефанския кротичък контракт няма. Денят на Съединението, на Независимостта, на Търновската конституция или 24 май са посочени като по-добрият избор. срещна няколко гледни точки в диалог за смисъла на датата и историята като артефакт.

" Трети март съгласно мен е един доста прочут ден за Република България. Ние младите сме удовлетворени от това, че имало революционери, които са се борили за страната. Има по-малки, които не схващат това, още повече, че в учебно заведение се приказва, че има турско наличие, а не иго ", разяснява Емили Джантова - първокурсник в СУ " Св. Климент Охридски ".

Фактите оттатък страстта. Контекстът, който разрешаваме да се изплъзне.

" Трети март е едно неразбирателство. Празнуваме това, че две империи са си подписали един кратковременен кротичък контракт. Празнуваме възкачването на престола на Александър Втори ", счита проф. Ивайло Дичев - културен антрополог.

Разговор за митовете, които сами описваме и лекотата, с която имаме вяра в тях и неумението да очертаем себе си като участници в това, което ни се случва.

" Националният празник възпитава нашето самочувствие, нас самите и ни показва пред света. Изключително срамно е ние да честваме нещо, в което нямаме роля и което само внушава нашите стремежи за териториални някакви придобивки. Трябва една нация да почита себе си, би трябвало да изберем подобен ден за народен празник, който да укрепва нашата религия в нашите лични сили. В това, че ние можем нещо да създадем, че нещо сме създали за себе си ", разяснява проф. Ивайло Дичев.

" Прави усещане, че доста хора са дезориентирани на тази дата, това би трябвало да бъде един вътрешен диалог на българите със самите тях, с изключение на развяването на флагове, което на тази дата е целесъобразно, би трябвало да има дълъг размисъл за това къде е България. Не може националната история да бъде татуировка по гърбовете или ръцете на някакви хора ", разяснява Тони Николов - мъдрец.

Въпросът за свободата и до каква степен уютно се усещаме с тази отговорност.

" Проблемът на днешното българско потомство, на всички нас е, че ние сякаш не знаем какво желаеме да вършим със своята независимост. Някакви хора с лека ръка желаят да я харижат на други империи, да се прекланят пред други флагове. Когато не разбираш свободата си, я губиш ", сподели още Тони Николов.

" Ако питате хората ще ви кажат, че не сме свободни, ние сме още веднъж плебеи, това чувство за независимост къде е, не знам. Аз мисля, че доста хора не схващат какво значи да си свободен и не го ценят ", съобщи проф. Ивайло Дичев.

Емили Джантова - първокурсник: Вие сега чувствате ли се свободен?

Проф. Ивайло Дичев: Да, несъмнено.

Емили Джантова: Чувствате ли се самостоятелен?

Проф. Ивайло Дичев: Да.

Емили Джантова: Тогава за какво казвате, че българите сме все недоволни?

Проф. Ивайло Дичев: Българите като споделих имах поради този националистически вид хора, които фантазират за предишното, които непрестанно си мислят какво можеше да стане, аз го назовавам Санстефанския синдром.

Разговор за смисъла и нас. Всъщност съумяха ли да те убедят най-малко малко неговите думи?

" Това е ден, който аз персонално чествам, уважавам. Не, не съумяха да трансформират мнението ми ", съобщи Емили Джантова.