Изабел Юпер и Жерар Депардийо играят малко или много себе

Изабел Юпер и Жерар Депардийо играят малко или доста себе си, със своите имена и специалност, двама поостарели артисти, които разделят общо минало и – съответно в този филм – и един наследник.

Синът им Майкъл е фотограф, зарязан от майка си като дете и от дълго време прекъснал връзките си с татко си. Когато Майкъл се самоубива и оставя като своя последна воля писмо до двамата си родители с молба да се съберат за финален път, възприятието им за виновност ги води доста повече от същинската тъга. Така, по волята на своя починал наследник, Жерар и Изабел би трябвало да прекарат дружно една седмица в Долината на гибелта в Калифорния и да се опитат да намерят там отговорите на въпроси, в които и двамата от дълго време не имат вяра. Двамата велики артисти в основните функции съвсем съумяват да спасят този леко еднообразен и неразбираем филм. Талантът им е толкоз голям, че има цели подиуми, в които наличието им е надалеч по-силно от нереалния и неоснователен сюжет. Разбира се, има и няколко занимателни срещи с американски туристи, които неясно разпознават Депардийо, без въобще да имат визия кой в действителност стои пред тях. В този смисъл търсенето в Долината на гибелта би могло да има и доста алегоричен смисъл, само че видяното не ме предизвика задоволително да го открия.

Все отново не скърбя, че гледах кино лентата, аз боготворя Изабел Юпер. Ако не сте от същия почитател клуб – може и да пропуснете.