Изабел Алиенде: Имаме много дълъг живот и след майчинството
Изабел Алиенде е измежду най-известните създатели в света – срещнахме ви с нея предишното лято, когато даде особено изявление за " Момичетата от града ". Родена е през 1942 година в Перу, където татко й е служил като чилийски посланик. Когато е на три, заживява в Сантяго, Чили, в дома на баба си и дядо си дружно с нейната майка и двамата й братя, откакто татко й изоставя фамилията. Описва се като „ феминистка още от детската градина “ , а на 6 е изключена от учебно заведение поради непокорство. Причината – Изабел вижда, че нейните братя се употребяват с привилегии, каквито тя няма единствено тъй като е момиче. Остава си все по този начин непокорна и до през днешния ден – на 74 години писателката подписа третия си брак с мъж, който преди малко бе срещнала. „ Нямам време за губене “, съобщи тя.
Бунтът против патриархата е нейният главен мотор в живота, а ориста й е не по-малко вълнуваща от тази на героите в нейните книги. В средата на 60-те години младата майка на две деца става журналистка в ново феминистко списание, оспорващо възгледите за всичко – от девствеността до аборта – в мощно религиозно и патриархално общество. Принудена е да не стъпва в Чили в продължение на десетилетие, откакто през 1973 година прелом, подсилен от Централно разузнавателно управление на САЩ, смъква държавното управление, управлявано от братовчед на татко й Салвадор Алиенде. Живее в заточение във Венецуела, а по-късно се мести да живее в Калифорния, където още веднъж работи като публицист.
Постигна огромен триумф още с първата си книга – „ Къщата на духовете “, в която споделя за четири генерации фамилни, обществени и политически разтърсвания в Чили. А през идващия месец ще излезе двайсет и петата й книга – „ Душата на жена “ , за която споделя, че не е нейната история, а историята на всички дами, които са създали живота й подобен, какъвто е сега.
„ В превод точното заглавие значи „ Жени на моята душа “, това може би разказва по-точно книгата “, споделя Алиенде в изявление за канадското списание Maclean's. „ В нея има доста подиуми от живота ми и доста дами, които ми помогнаха да стана това, което съм. Не бих могла да реализира нищо в живота си без тяхната огромна помощ “, разкрива още авторката. „ И тази помощ постоянно е идвала от дами, като се стартира от майка ми, моята агентка, моите читателки, приятелки, хората, които ми помогнаха да отгледам децата си. Нямаше да мога да работя, в случай че нямаше дами, които да се грижат за тях. Включвам и дамите, които срещнах посредством фондацията, която започнах след гибелта на Паула – невероятни дами, дами, претърпели ужасна контузия. Те са изгубили всичко, от време на време даже децата си, само че още веднъж се изправят на крайници и са в положение да работят, да живеят и да обичат, а от време на време и да се смеят. Надявам се книгата да бъде призната като диалог с тях “.
Алиенде губи 29-годишната си щерка Паула през 1991 година.. Вижте още на идната страница
Бунтът против патриархата е нейният главен мотор в живота, а ориста й е не по-малко вълнуваща от тази на героите в нейните книги. В средата на 60-те години младата майка на две деца става журналистка в ново феминистко списание, оспорващо възгледите за всичко – от девствеността до аборта – в мощно религиозно и патриархално общество. Принудена е да не стъпва в Чили в продължение на десетилетие, откакто през 1973 година прелом, подсилен от Централно разузнавателно управление на САЩ, смъква държавното управление, управлявано от братовчед на татко й Салвадор Алиенде. Живее в заточение във Венецуела, а по-късно се мести да живее в Калифорния, където още веднъж работи като публицист.
Постигна огромен триумф още с първата си книга – „ Къщата на духовете “, в която споделя за четири генерации фамилни, обществени и политически разтърсвания в Чили. А през идващия месец ще излезе двайсет и петата й книга – „ Душата на жена “ , за която споделя, че не е нейната история, а историята на всички дами, които са създали живота й подобен, какъвто е сега.
„ В превод точното заглавие значи „ Жени на моята душа “, това може би разказва по-точно книгата “, споделя Алиенде в изявление за канадското списание Maclean's. „ В нея има доста подиуми от живота ми и доста дами, които ми помогнаха да стана това, което съм. Не бих могла да реализира нищо в живота си без тяхната огромна помощ “, разкрива още авторката. „ И тази помощ постоянно е идвала от дами, като се стартира от майка ми, моята агентка, моите читателки, приятелки, хората, които ми помогнаха да отгледам децата си. Нямаше да мога да работя, в случай че нямаше дами, които да се грижат за тях. Включвам и дамите, които срещнах посредством фондацията, която започнах след гибелта на Паула – невероятни дами, дами, претърпели ужасна контузия. Те са изгубили всичко, от време на време даже децата си, само че още веднъж се изправят на крайници и са в положение да работят, да живеят и да обичат, а от време на време и да се смеят. Надявам се книгата да бъде призната като диалог с тях “.
Алиенде губи 29-годишната си щерка Паула през 1991 година.. Вижте още на идната страница
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ