Женствеността не е роля!
Из виртуалното пространство снове едно видео на Кобилкина, в което тя поучава дамите, с цел да си набират " почтен мъж ", да разсънят своята женственост, като внезапно оглупеят, станат " глезли " и настойчиво употребяват следните " очарователни " изречения: " Да, скъпи, прав си, аз за нищо не ставам! ", " Ни мога, ни знам, глупава съм! ". Подминах видеото с усмивка и с мисълта, че за всеки трен си има пасажери и че дамите, които биха повярвали на това, са от онази порода силиконови кифли, за които в действителност горните препоръки евентуално биха помогнали да си заловен мъж, единствено дето няма да е почтен. Макар че " почтен " по моята и тяхната ценностна система сигурно значи разнообразни неща.
Та бих го подминала, в случай че не ме беше стъписал един диалог със симпатично, интелигентно, четящо, доста смислено девойче на 17 години от елитна езикова гимназия, щерка на моя другарка. Заговорихме се за наближаващия 8 март, за любовта, връзките, секса и женствеността. Тя ми показа, че следяла Кобилкина, гледала уебинарите й, даже един път ходила на нейна лекция дружно с приятелките си. Моят откровен смях я стъписа. Аз помислих, че го вършат, с цел да се забавляват над нещата, които тя приказва. Оказа се, че бъркам. Оказа се, че тези умни и способни млади дами се вслушват в препоръките на госпожата. И тогава пристигна ред аз да се стъписам. Различната ми позиция я заинтригува. Заявих й, че аз МОГА, ЗНАМ и отново съм женствена и необикновено, само че факт – имам страховит мъж до себе си! И по този начин се заговорихме по какъв начин аз разбирам женствеността…
Женствеността не е следващата роля, която да играем!
Зарежете препоръките по какъв начин да си хванем и задържим мъж. В името на тези хиляди дами преди нас, някои от които са горели на клади, зарежете клишетата, благи девойки! Женствеността цъфти не тогава, когато дамата се прави на слаба, а когато дава проявяване на своята естествена мощ, когато има вътрешна целокупност и здраве. Женствеността не е дреха, която да облечеш, не е роля, която да научиш. Не е скрита в неуместни заучени реплики, които да редиш, до момента в който пърхаш с мигли. Женствеността не е факсимиле. Тя не се дефинира от това какво обличаме, по какъв начин се пъчим с гърдите си, по какъв начин замятаме коси или по какъв начин поклащаме бедра. Женствеността не е в размерите на обиколките. И най-много не е в театралната беззащитност, с която се опитваме да изглеждаме тъпи и слаби, с цел да може мъжът да се почувства " огромен, мощен и интелигентен ".
Женствеността е емоционалност. Тя е онази дълбока връзка със сърцето, която носи топлота, дълбочина, основава чувства. Женствеността е половост, само че не парадна и инструментална, а същинска, неподправена, освободена, само че деликатна.
Женствеността е любовта към тялото. Любов, а не безкрайни условия, рецензии, нехаресвания. Женствеността не е идеалната съразмерност, а грижата за женското тяло като знак на плодородието, на изобилието, на щедростта на природата. Женствеността е в удоволствието от самата теб, в нежността, с която даряваш грижа и наслада на душата и тялото си.
Женствеността е в майчинския инстинкт. Но това не значи, че дамата не е жена, в случай че не е станала майка. Това е едно неуместно факсимиле, което е време да зарежем. Майчиният инстинкт е един аспект на женствеността – на дамата, която ражда живот, на пазителката на дома, на тази, която се грижи. И това може да се прояви в грижита за дете, само че може да бъде изразено и в грижата за градината, за дома, в посвещаването на дела, в творчеството. В самия развой на изхабяване, раждане, грижа и стартиране на независимост – на дете, концепция, творба. Женската сила на майката природа! Женствеността е удоволствието от себе си, насладата от това да си жена. Женствеността е и в спонтанността и играта. Истинската многопластова жена е и хлапачка от време на време. Женствеността е и в онази щурата, дива, спонтанна женска същина на момичето, което, захвърлило високите токчета, тича босо по плажа, изоставило грима, роклите, възпитанието, се търкаля в окъпаната от роса трева и смехът й оглася простора.
Женствеността е в творчеството. Жената е създател! Съзидателната женска сила е тази, която основава хубост, естетика, цвят в женската душа и в нейния свят. Женствеността е в ръцете, които месят хляба, плетат чорапи, садят цветя, пишат стихове, рисуват картини. В очите, които горят с особения искра на съзиданието.
Женствеността е храброст. Жената е пазителка на огъня. Тя бди над него и го пази от набезите на зверовете. Когато светът й е заплашен, тя се трансформира в войник, който черпи силата си не от мускулите на тялото, а от смелостта на сърцето. Женствеността е в дързостта и силата на дамата да пази своя огън и да не разрешава той да загасне.
Женствеността е шаманство. Доверие в инстинктивната ни природа, в античната мъдрост на хилядите генерации наши майки и баби, чиито сълзи са поливали същата тази земя и чийто смях е огласял същите тези поляни. Във всяка от нас бълбука мъдростта на античната жена, онази, която е била едно с природата, със стихиите, със зверовете и бесовете на духа. Онази, която знае по какъв начин да лекува душата, да приласкае тъгата, да прегърне болката. Своята и на другия. Женствеността цъфти не тогава, когато дамата се прави на слаба, а когато дава проявяване на своята естествена мощ, когато има вътрешна целокупност и здраве. Когато приказва на езика на фантазиите и пристрастеностите! Когато е обвързвана със своята инстинктивна природа и черпи знание от забележимите и невидимите светове на женската си душeвност. Когато не се опасява от силата си, а я приема, обича и владее.
Женствеността е мощ, смелост, грижа, деликатност, вътрешен глас. Тя е река – дива и необуздана. Стихия от страсти. Женствеността е многоаспектна, многопластова, само че най-много тя е проявяване на душата, на женската душeвност, на дълбоката ни вътрешен глас.
Женствеността е удоволствието от себе си, насладата от това да си жена.
Затова, благи девойки , апелирам ви, зарежете клишетата! Няма потребност да се вършиме на глупави, с цел да бъдете женствени!
Деница Илчева е основател на Потока – пространство за творчество, танц и ентусиазъм. Работи като неорайхиански изчерпателен психотерапевт под супервизия, води групи за танцова терапия и танцова терапия за двойки. Автор е на програмата " Аз създавам Живота си ", а също и на детска книга " Дъж и Кап ".
Та бих го подминала, в случай че не ме беше стъписал един диалог със симпатично, интелигентно, четящо, доста смислено девойче на 17 години от елитна езикова гимназия, щерка на моя другарка. Заговорихме се за наближаващия 8 март, за любовта, връзките, секса и женствеността. Тя ми показа, че следяла Кобилкина, гледала уебинарите й, даже един път ходила на нейна лекция дружно с приятелките си. Моят откровен смях я стъписа. Аз помислих, че го вършат, с цел да се забавляват над нещата, които тя приказва. Оказа се, че бъркам. Оказа се, че тези умни и способни млади дами се вслушват в препоръките на госпожата. И тогава пристигна ред аз да се стъписам. Различната ми позиция я заинтригува. Заявих й, че аз МОГА, ЗНАМ и отново съм женствена и необикновено, само че факт – имам страховит мъж до себе си! И по този начин се заговорихме по какъв начин аз разбирам женствеността…
Женствеността не е следващата роля, която да играем!
Зарежете препоръките по какъв начин да си хванем и задържим мъж. В името на тези хиляди дами преди нас, някои от които са горели на клади, зарежете клишетата, благи девойки! Женствеността цъфти не тогава, когато дамата се прави на слаба, а когато дава проявяване на своята естествена мощ, когато има вътрешна целокупност и здраве. Женствеността не е дреха, която да облечеш, не е роля, която да научиш. Не е скрита в неуместни заучени реплики, които да редиш, до момента в който пърхаш с мигли. Женствеността не е факсимиле. Тя не се дефинира от това какво обличаме, по какъв начин се пъчим с гърдите си, по какъв начин замятаме коси или по какъв начин поклащаме бедра. Женствеността не е в размерите на обиколките. И най-много не е в театралната беззащитност, с която се опитваме да изглеждаме тъпи и слаби, с цел да може мъжът да се почувства " огромен, мощен и интелигентен ".
Женствеността е емоционалност. Тя е онази дълбока връзка със сърцето, която носи топлота, дълбочина, основава чувства. Женствеността е половост, само че не парадна и инструментална, а същинска, неподправена, освободена, само че деликатна.
Женствеността е любовта към тялото. Любов, а не безкрайни условия, рецензии, нехаресвания. Женствеността не е идеалната съразмерност, а грижата за женското тяло като знак на плодородието, на изобилието, на щедростта на природата. Женствеността е в удоволствието от самата теб, в нежността, с която даряваш грижа и наслада на душата и тялото си.
Женствеността е в майчинския инстинкт. Но това не значи, че дамата не е жена, в случай че не е станала майка. Това е едно неуместно факсимиле, което е време да зарежем. Майчиният инстинкт е един аспект на женствеността – на дамата, която ражда живот, на пазителката на дома, на тази, която се грижи. И това може да се прояви в грижита за дете, само че може да бъде изразено и в грижата за градината, за дома, в посвещаването на дела, в творчеството. В самия развой на изхабяване, раждане, грижа и стартиране на независимост – на дете, концепция, творба. Женската сила на майката природа! Женствеността е удоволствието от себе си, насладата от това да си жена. Женствеността е и в спонтанността и играта. Истинската многопластова жена е и хлапачка от време на време. Женствеността е и в онази щурата, дива, спонтанна женска същина на момичето, което, захвърлило високите токчета, тича босо по плажа, изоставило грима, роклите, възпитанието, се търкаля в окъпаната от роса трева и смехът й оглася простора.
Женствеността е в творчеството. Жената е създател! Съзидателната женска сила е тази, която основава хубост, естетика, цвят в женската душа и в нейния свят. Женствеността е в ръцете, които месят хляба, плетат чорапи, садят цветя, пишат стихове, рисуват картини. В очите, които горят с особения искра на съзиданието.
Женствеността е храброст. Жената е пазителка на огъня. Тя бди над него и го пази от набезите на зверовете. Когато светът й е заплашен, тя се трансформира в войник, който черпи силата си не от мускулите на тялото, а от смелостта на сърцето. Женствеността е в дързостта и силата на дамата да пази своя огън и да не разрешава той да загасне.
Женствеността е шаманство. Доверие в инстинктивната ни природа, в античната мъдрост на хилядите генерации наши майки и баби, чиито сълзи са поливали същата тази земя и чийто смях е огласял същите тези поляни. Във всяка от нас бълбука мъдростта на античната жена, онази, която е била едно с природата, със стихиите, със зверовете и бесовете на духа. Онази, която знае по какъв начин да лекува душата, да приласкае тъгата, да прегърне болката. Своята и на другия. Женствеността цъфти не тогава, когато дамата се прави на слаба, а когато дава проявяване на своята естествена мощ, когато има вътрешна целокупност и здраве. Когато приказва на езика на фантазиите и пристрастеностите! Когато е обвързвана със своята инстинктивна природа и черпи знание от забележимите и невидимите светове на женската си душeвност. Когато не се опасява от силата си, а я приема, обича и владее.
Женствеността е мощ, смелост, грижа, деликатност, вътрешен глас. Тя е река – дива и необуздана. Стихия от страсти. Женствеността е многоаспектна, многопластова, само че най-много тя е проявяване на душата, на женската душeвност, на дълбоката ни вътрешен глас.
Женствеността е удоволствието от себе си, насладата от това да си жена.
Затова, благи девойки , апелирам ви, зарежете клишетата! Няма потребност да се вършиме на глупави, с цел да бъдете женствени!
Деница Илчева е основател на Потока – пространство за творчество, танц и ентусиазъм. Работи като неорайхиански изчерпателен психотерапевт под супервизия, води групи за танцова терапия и танцова терапия за двойки. Автор е на програмата " Аз създавам Живота си ", а също и на детска книга " Дъж и Кап ".
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ