Когато няма кой да спре татуираното патриотарство
, Иво Беров
Разбира се, Истанбулската спогодба не прокарва никаква " джендър идеология ", в случай че такава идеология изобщо съществува. За всички образовани и просветени хора е ясно, че в нея става въпрос за отбрана от принуждение на полова основа. Въпреки това в България отхвърлянето ѝ стана прекомерно елементарно. А е добре да се схванат аргументите за отхвърлянето на едно съглашение, което е симптом за принадлежност към Европа и развития свят.
Това е отдавнашен прийом на партии и вождове с тоталитарни настройки - да се внуши на обществото заплаха от мислена опасност, с цел да се появят и утвърдят тези партии и вождове като спасители.
Доводите на тези, които не одобриха Истанбулската спогодба
В България срещу конвенцията се разгласи Българска социалистическа партия - заради своите локални своеобразия, тоталитарното си минало и антеевропейските си пристрастености. Това сближи социалистите с локалните консервативни партии, които другояче твърдо се афишират против всевъзможен тип левичарство. Но като цяло и консерваторите ни, и левичарите ни много се приближиха в това отношение до настроенията в Путинова Русия (там към този момент по закон домашните побои не се санкционират със затвор, а с санкция. Т.е. плащаш си и биеш).
Пропаганда срещу Истанбулската спогодба (обяснимо) подхванаха и тези медии, които възхваляват политиката на Путин. Основният аргумент срещу нея, с изключение на измислената заплаха от " джендър идеологията ", беше изказванието, че законите ни и Наказателният ни кодекс били задоволително средство против насилието. И още един аргумент - Истанбулската спогодба засилвала по неприемлив метод въздействието на непознати неправителствени организации, което било интервенция във вътрешните ни работи.
Доколко съответните закони в действителност възпират насилието, се разбра от ненадейно мощното гражданско възмущение, последвало грозното посягане върху 18-годишна госпожица и бързината, с която Народното събрание се захвана с допълнение и ремонти в Наказателния кодекс. Негодуванието замести неправителствения контрол върху политическия ни живот и в действителност сподели нуждата от подобен контрол.
И като че ли главното, което съперниците на Истанбулската спогодба не схващат (или се вършат, че не разбират), е, че тя, без да има наказателни права, отразява или пък предопределя настройките на обществото ни към деянията на принуждение. Включително настройките на първичните насилници, които без да се задълбочават в разногласията към Конвенцията заключават, че щом България не я приема, то да набиеш хомосексуален, да осакатиш госпожица или да обръснеш принудително косата ѝ не е чак такова огромно провинение.
Резултатите от неприемането
А по какъв начин тези настройки въздействат върху политическия живот на страната ни може да се разбере от активността на ГЕРБ, да вземем за пример. Първоначално от партията оповестиха, че ще ратифицират Истанбулската спогодба, само че откакто Бойко Борисов реши, че това ще докара до загуба на гласоподаватели и промени мнението си, те чинно я отхвърлиха. В случая той приложи една ловкост, която много от по този начин наречените ни анализатори биха определили не като нагаждачество, а като умелост (умение да се натискат копчетата на държвната машина). " Опитният " Борисов трансферира отговорността за отхвърлянето на конвенцията върху конституционните съдии, а те, най-вероятно с цел да му угодят, я оповестиха за противоконституционна, като това тяхно решение към този момент направи повторния опит за приемането ѝ съвсем неосъществим. С това свое решение те демонстрираха и, че нашата конституция, сякаш съобразена с европейското законодателство, май не е чак до такава степен съобразена.
Всички тези чудатости и несъгласия оставиха в първичната и недообразована част от обществото ни (дали пък не у болшинството?) усещането, че нашенските полезности са малко по- разнообразни от европейските и че ние би трябвало да си ги пазиме като национално чудачество и част от българщината. А тези квазипатриоти, които не знаят съвсем нищо за Ботев и Левски, само че татуират облиците им върху гърдите и прасците си, заместиха същинския национализъм с татуиран подобен, като опозиция против джендърската, съгласно първичните им разбирания, европейска добродетелност. С убеждението, че е напълно задоволително и нашенско вироглавите девойки и джендърите да бъдет най-малкото унизени. Защото с изключение на другото са и " аварирали безродници " (според злощастния израз на един президент).
Така че явленията и събитията са свързани. Политическото нагаждачество на един някогашен министър председател, фашизоидните изказвания на един настоящ президент, едно безропотно на вожда си парламентарно мозинство, един пренебрегнал достойнстовото си Конституционен съд, един примитивен етноконсерватизъм, дружно с татуираното патриотарство са в случай че не причина, то удобна среда за разните типове домашно и битово принуждение.
Разбира се, Истанбулската спогодба не прокарва никаква " джендър идеология ", в случай че такава идеология изобщо съществува. За всички образовани и просветени хора е ясно, че в нея става въпрос за отбрана от принуждение на полова основа. Въпреки това в България отхвърлянето ѝ стана прекомерно елементарно. А е добре да се схванат аргументите за отхвърлянето на едно съглашение, което е симптом за принадлежност към Европа и развития свят.
Това е отдавнашен прийом на партии и вождове с тоталитарни настройки - да се внуши на обществото заплаха от мислена опасност, с цел да се появят и утвърдят тези партии и вождове като спасители.
Доводите на тези, които не одобриха Истанбулската спогодба
В България срещу конвенцията се разгласи Българска социалистическа партия - заради своите локални своеобразия, тоталитарното си минало и антеевропейските си пристрастености. Това сближи социалистите с локалните консервативни партии, които другояче твърдо се афишират против всевъзможен тип левичарство. Но като цяло и консерваторите ни, и левичарите ни много се приближиха в това отношение до настроенията в Путинова Русия (там към този момент по закон домашните побои не се санкционират със затвор, а с санкция. Т.е. плащаш си и биеш).
Пропаганда срещу Истанбулската спогодба (обяснимо) подхванаха и тези медии, които възхваляват политиката на Путин. Основният аргумент срещу нея, с изключение на измислената заплаха от " джендър идеологията ", беше изказванието, че законите ни и Наказателният ни кодекс били задоволително средство против насилието. И още един аргумент - Истанбулската спогодба засилвала по неприемлив метод въздействието на непознати неправителствени организации, което било интервенция във вътрешните ни работи.
Доколко съответните закони в действителност възпират насилието, се разбра от ненадейно мощното гражданско възмущение, последвало грозното посягане върху 18-годишна госпожица и бързината, с която Народното събрание се захвана с допълнение и ремонти в Наказателния кодекс. Негодуванието замести неправителствения контрол върху политическия ни живот и в действителност сподели нуждата от подобен контрол.
И като че ли главното, което съперниците на Истанбулската спогодба не схващат (или се вършат, че не разбират), е, че тя, без да има наказателни права, отразява или пък предопределя настройките на обществото ни към деянията на принуждение. Включително настройките на първичните насилници, които без да се задълбочават в разногласията към Конвенцията заключават, че щом България не я приема, то да набиеш хомосексуален, да осакатиш госпожица или да обръснеш принудително косата ѝ не е чак такова огромно провинение.
Резултатите от неприемането
А по какъв начин тези настройки въздействат върху политическия живот на страната ни може да се разбере от активността на ГЕРБ, да вземем за пример. Първоначално от партията оповестиха, че ще ратифицират Истанбулската спогодба, само че откакто Бойко Борисов реши, че това ще докара до загуба на гласоподаватели и промени мнението си, те чинно я отхвърлиха. В случая той приложи една ловкост, която много от по този начин наречените ни анализатори биха определили не като нагаждачество, а като умелост (умение да се натискат копчетата на държвната машина). " Опитният " Борисов трансферира отговорността за отхвърлянето на конвенцията върху конституционните съдии, а те, най-вероятно с цел да му угодят, я оповестиха за противоконституционна, като това тяхно решение към този момент направи повторния опит за приемането ѝ съвсем неосъществим. С това свое решение те демонстрираха и, че нашата конституция, сякаш съобразена с европейското законодателство, май не е чак до такава степен съобразена.
Всички тези чудатости и несъгласия оставиха в първичната и недообразована част от обществото ни (дали пък не у болшинството?) усещането, че нашенските полезности са малко по- разнообразни от европейските и че ние би трябвало да си ги пазиме като национално чудачество и част от българщината. А тези квазипатриоти, които не знаят съвсем нищо за Ботев и Левски, само че татуират облиците им върху гърдите и прасците си, заместиха същинския национализъм с татуиран подобен, като опозиция против джендърската, съгласно първичните им разбирания, европейска добродетелност. С убеждението, че е напълно задоволително и нашенско вироглавите девойки и джендърите да бъдет най-малкото унизени. Защото с изключение на другото са и " аварирали безродници " (според злощастния израз на един президент).
Така че явленията и събитията са свързани. Политическото нагаждачество на един някогашен министър председател, фашизоидните изказвания на един настоящ президент, едно безропотно на вожда си парламентарно мозинство, един пренебрегнал достойнстовото си Конституционен съд, един примитивен етноконсерватизъм, дружно с татуираното патриотарство са в случай че не причина, то удобна среда за разните типове домашно и битово принуждение.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ