Иво АТАНАСОВ е роден в Кюстендил. Завършил е икономика в

Иво АТАНАСОВ е роден в Кюстендил. Завършил е стопанска система в УНСС. Автор на повече от 2000 публикации и пет публицистични книги. Бил е колумнист на разнообразни вестници, а в последните 10 години - на ДУМА. Член е на Съюза на българските публицисти и на Съюза на българските писатели.

Народен представител от Кюстендилския изборен регион в 36-ото, 37-ото, 38-ото, 39-ото и 40-ото Народно заседание. Под негово управление кюстендилските социалисти реализират максимален брой общински съветници и най-голям % в парламентарни избори в цялата история на Българска социалистическа партия за последния четвърт век. През 2007 година поема отговорността за загубата в локалния избор и се отдръпва като регионален и общински водач на партията.

Бил е секретар на президента Първанов, който поучава през последните години от втория му мандат. През 2011 година за пръв път у нас посредством обществена мрежа хиляди консуматори във фейсбук го оферират за държавен глава. Гражданската номинация е подкрепена от необятни пластове в Българска социалистическа партия и в тайното гласоподаване за лъчение на претендента й за президент той се класира трети. От 17 юли 2013 година до 17 юли 2019 година е член на Съвет за електронни медии от квотата на Народното събрание.

- Г-н Атанасов, нарекохте себе си алпинистът без въже. Това е и заглавието на една от книгите ви. Защо?

- Имах съответен мотив да се спра на него, а и то показва най-точно същността ми. На парламентарните избори през 2009 година бях изпратен в Пазарджик с невъзможната задача да съумея като мажоритарен претендент. Помните, че тогава никой от Българска социалистическа партия не завоюва като персона, даже престижи като професорите Пантев и Гайдарски. В цялата страна известните имена отляво, а в Пазарджик - и съперниците ми от главните партии, бяха подсигурени с избираеми места в листите. Единствено моя благосклонност се състезаваше единствено мажоритарно. Тъкмо по тази причина се усещах като планинар, който се изкачва без осигурително въже. По принцип не съм хазартен вид, само че когато би трябвало да се отбрани концепция, идея или достолепие, не се двоумя да поема риска и да се впусна даже в обречени борби.

- Достигнахте ли своя личностен и професионален връх? Кои покорени върхове бихте присъединили в сбирката си от триумфи?

- Този въпрос има два аспекта: единият е за достиженията, другият - за признанието. Постиженията никой не може да анулира. Неслучайно книгата си с алпинисткото заглавие надписвам все с едно и също посвещение: " И без въже да изкачиш върха, ще намерят с какво да те обесят. Но не могат да ти лишават върха! " При моето водачество в Кюстендил през 2003 година общинската организация на Българска социалистическа партия извоюва 19 места в Общинския съвет от 37. От 1995 година до момента партията не е постигала по-голям брой съветници в нито една община. Пак до момента в който бях ръководител на Българска социалистическа партия в Кюстендилска област, спечелихме 42,39 на 100 в парламентарните избори. През последния четвърт век Българска социалистическа партия не е постигала по-висок % на никое място в страната. Но защото приказваме и за признанието, не съм бил политик на годината даже в Кюстендил. Истинското ценене идва не от анкетите, а от гласоподавателите, с което съм доста горделив.

Нямам публично самопризнание и като журналист. Макар че 10 години бях колумнист на ДУМА, осем години пишех колонки за Дайджест " Седмицата ", а преди този момент - и за други вестници. Мнозина не си дават сметка какъв нечовечен ангажимент е това. Има седмици, в които нищо значимо не се случва или пък изскача тематика, само че към този момент си писал по нея и не трябва да се повтаряш. В други случаи си болен или нямаш въодушевление, само че вестникът си има график и би трябвало да пратиш текста на часа. Веднъж бях чак в Етиопия и вместо в свободното време да преглеждам забележителности, се стегнах да пиша колонката. Оказа се, че няма компютър на кирилица, а като спре токът, по два часа не можеше да пристигна интернет. Написах текста на латиница, изпратих го на сигурен човек в София, който го обърна на кирилица и го препрати в ДУМА.

И тук виждам признанието във обстоятелството, че съм повлиял на доста хора с публицистиката си. Всеки може да влезе в уеб страницата на ДУМА и да се увери, че колонките ми бяха измежду най-четените, в положителните години доближиха 30, 40, даже 50 хиляди прегледа. В предговора си към книгата ми " Алпинистът без въже " Александър Симов споделя, че с помощта на такива като мен той се е формирал като социалист. Че цяло потомство е намирало в колонките ми думите, с които да пази социалистическата концепция. В началото на прехода пък съм виждал даже учени, събрали грижливо в директория изрязани от вестниците мои публикации. Това идващо от читателите самопризнание изпълва със смисъл публицистичните ми занимания.

- Коя победа е по-важна - на съвестта или тази непременно?

- За мен тази алтернатива не е годна. Показвал съм политически морал и съм поемал отговорност не с празни заявления, а с действителни оставки. Никога не съм търсил успеха непременно. А при вътрешнопартийните напрежения съвсем постоянно съм отстъпвал. Някои хора се развиха тъкмо с помощта на това ми държание.

Например през 1995 година трябваше Българска социалистическа партия да излъчи петима депутати за непрекъснатата делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. При тайното гласоподаване се класирах пети. Но не бивало всички да са от Българска социалистическа партия, трябвало да се включи най-малко един съдружен сътрудник. И кой да му отстъпи мястото си - несъмнено, моя благосклонност. Съзнавах, че кариерата ми щеше да тръгне по много по-добър метод, само че го сторих.

За първите евроизбори през 2007 година доста организации от страната ме бяха предложили за листата, някои даже за неин лидер. Сергей Станишев ме извика на диалог и ме отхвърли. Друг с толкоз номинации несъмнено щеше да се бори до кръв. Но аз съм уверен, че не е редно да бъда по-отговорен от стоящия над мен в йерархията. Щом счита, че не му трябват имена, с които да печели - добре. Но след загубата да не се сърди на сериозните ми изявления.

Подобен е казусът и с президентската ми кандидатура, която потегли от долу на горе, от жителите към партията, от фейсбук към " Позитано " 20. На решаващия пленум Янаки Стоилов се класира втори, а аз - трети. Който и от двама ни през 2011 година, поотделно или в тандем, да беше утвърден за претендент, щеше да завоюва против Плевнелиев. Българска социалистическа партия и България още тогава можеха да имат още веднъж ляв президент. Стига да не беше предпочетен губещият вид.

- Възход или проваляне бележи публицистиката у нас през последните 30 години на прехода? Защо нашата специалност от четвърта власт се трансформира в слугиня на ръководещите?

- В първите години на прехода се опиянявахме от свободата. Журналистите си позволявахме, в това число и аз, по-груби съпоставения и тежки прилагателни, когато обрисувахме героите на писанията си. С течение на времето някои започнахме да се показваме по-сдържано, без да засягаме персоналното достолепие, пък и разбрахме, че свободата допуска освен да напишеш, каквото мислиш, само че и да можеш да доказваш изказванията си. Други обаче се потопиха в океана на жълтото.

Няма да злоупотребявам с 111-ото място, тъй като то е за свободата на печата, не за всички медии. Същевременно е безспорен факт, че у нас свободата на словото е накърнена. Това до известна степен се дължи на свития медиен пазар. Навремето ДУМА беше с 1 милион тираж. Младите сътрудници надали могат да си показват какво е да имаш толкоз доста читатели. За да се задържат обаче през днешния ден медиите на повърхността, огромна част от тях са склонни на взаимни отстъпки, които ги вършат подвластни от властта. Най-напред посредством рекламата, каквато в големи размери може да поръчва единствено проспериращият бизнес, а той пък, с цел да е сполучлив, би трябвало да е непосредствен до властта. Друг метод за пазаруване на медии е разпределението по неразбираеми критерии на парите от еврофондовете. Или пък договорите за осведомително обслужване, с които министерства и общини запушват устите на вестници, радиа и малките екрани.

В тази обстановка бързо се появява и разраства автоцензурата. Никак не е елементарно като публицист да бъдеш воин, в случай че медията ти не е зад теб или в случай че в някой миг те лиши от поддръжката си. Виждаме по какъв начин властта се възползва от това и стартира да се гаври. Видяхме брифинг без публицисти и конференция с отвинтени микрофони. Това излиза отвън всевъзможни показа за нормалност. Но властта си го разрешава, тъй като гилдията си мълчи. И по какъв начин да възрази, като притежателите са или подвластни от ръководещите, или даже другари с тях. И кръгът се затваря. Омагьосаният.

- Продължавате ли да мечтаете? Всъщност постигането на фантазията ли е по-важно, или стремежът към нея?

- Вълнуващо е и едното, и другото. Като ти станат много годинките, разбираш, че нямаш време за кой знае какви фантазии. В публичен проект ми се желае страната да има по-добро бъдеще. Личните ми фантазии са най-много след 45 години брак да бъдем дружно и отсега нататък. Видяхме по родителите си какъв брой е тежко, когато единият си отиде много по-рано от другия. Пък и във времето бяхме подложени на какви ли не изкушения - аз като човек на високи позиции, брачната половинка ми като красива и ухажвана жена. Но устояхме, запазихме се като семейство. Затова ни се желае да вървим, колкото години са ни отредени, все един до различен.

- Ако би трябвало да започнете живота си изначало, какво бихте трансформирали?

- Не, не желая да го стартирам изначало. Не ми харесват към този момент действителностите, това не е моят свят. Наскоро прочетох, че и Ален Делон е споделил нещо сходно. Не ща да пребивавам в обграждане, в което извратеното е наедно с естественото. На нас ни се предписва не просто да бъдем толерантни към особеното - това добре, само че и да го толерираме - това пък за какво? Не одобрявам на респект да бъдат силиконите, хиалуроните и анаболите. Нито пък да ни ръководят посредствеността и медийно напомпаните престижи. Личният живот не е единствено възходи, нито единствено падения. Това, което през днешния ден ти е минус, на следващия ден ти става плюс. За страдание, правилно е и противоположното - което в този момент ти е плюс, след време към този момент ти е минус. Така че одобрявам каквото се е случило. И не желая да го дублирам.

- Имате ли занимания? Знам, че сте свирили на китара...

- Свирил съм, да, даже брачната половинка ми си беше купила китара, аз започнах да я изучавам, тя и пееше прелестно, и станахме другари в студентските години. Събирал съм и картички, плочи. От VI клас съм есперантист и си пишех с хора от целия свят. " Балкантон " пускаше плочи на западни реализатори, само че по-рядко, а аз получавах огромните имена на рока от приятелите си зад граница. Още помня една своя репортерка - Джурджа от Беловар, някогашна Югославия. Сред многото плочи, които ми беше изпратила, имаше и една югославска, на доста известния тогава Мики Йевремович, прочут най-много с шлагера си " Мария ". И ето, през 1995 година пътуваме от Москва за Витебск за фестивала " Славянски базар " в Беларус. В нашата група са режисьорът Иван Ничев, артистът Андрей Баташов, артистите Йорданка Христова и Стенли, победителки в състезания за хубост, публицисти. В рейса беше и югославската група. В един миг видях познато лице и попитах не е ли Мики Йевремович. И в късия момент на неговата изненада запях: " Ако йедном видиш Марию ". " Хвала, бугарино! ", възкликна той и продължихме песента дружно. Приятно ми е да си припомням такива случки. Сега обаче се чудя какво да ги върша тези плочи, тъй като няма на какво да ги чувам. Колекцията ми от картички пък стои в всякакви шкафове, само че към момента нямам това време да седна да си преглеждам, каквото съм събирал през годините.

- А къде оттук насетне?

- Пенсионирах се и ми е доста чудно, че може нищо да не правиш, само че като изтече месецът, ти превеждат пари. Свикнал съм да работя и това ми наподобява необичайно. Същевременно ми е непривично да си заставам у дома, откакто толкоз години съм бил деен, и бездействието ми основава прочут дискомфорт. Имам няколко оферти, по които мисля. Сигурно ще приема някое, само че не поради заболели упоритости или тъй като занапред ще върша кариера. Със устрема към постове завърших още през 2007 година, когато се отдръпнах от позициите си в Българска социалистическа партия. Сега ще предпочета предложение, което би ми дало опция да бъда потребен с големия си опит.