Ивет Лалова е родена на 18 май в София. Една

Ивет Лалова е родена на 18 май в София. Една от най-успешните и магнетични български лекоатлетки. Европейска шампионка в спринта на 100 м от Хелзинки 2012 година Европейска шампионка в зала на 200 м от Мадрид 2005 година Сребърна медалистка на 100 и 200 м от европейското състезание в Амстердам 2016. Бронзова медалистка на 60 м от европейското състезание в зала в Гьотеборг 2013. Национална рекордьорка на 100 м с 10,77 сек и на 200 м (зала) с 22,91 сек. Четири пъти е избирана за " Атлет на България ".

- Ивет, покри норматив за олимпийските игри в Токио 2020 и в случай че всичко е наред, можеш да запишеш пето присъединяване на най-големия състезателен конгрес на планетата. Това е неповторимо достижение, никой различен български лекоатлет не го е правил. Как би го коментирала?

- Безкрайно щастлива съм и признателна, тъй като съзнавам какъв брой доста фактори стоят зад този резултат. Радвам се най-много, че съм здрава и правя работата си с голяма обич.

- Ти си сложи тази цел след олимпийските игри в Рио 2016. Вярваше ли, че ще успееш? Четири години са доста като време, изключително за спринтьорите.

- Тогава не го имах вяра, само че имах потребност от последваща цел. Нещо далечно, нещо доста високо, което да ме стимулира, тъй като знаех, че има доста време и доста работа за извършване. Това беше моят метод да продължа напред.

- Пет олимпиади са си 20 години в елитния спорт. В какво е тайната на твоето дългоденствие?

- В това да се опознавам и грижа за себе си все по-добре. Да се изучавам от грешките си и да желая постоянно да се развъртвам и модернизирам, както и да работя със същия вид хора.

- Усещам в теб апетит за надпревари. Кое те стимулира да продължаваш да тренираш, да се състезаваш?

- През цялата ми кариера съм имала най-различни тласъци и постоянно диря това, което ще ме накара да работя с усмивка и обич, даже когато стане мъчно. Децата, и по-специално тези в клуба ми, са моята мотивация, тъй като виждам какъв брой се гордеят с мен и зная, че това ги е довело на стадиона.

- Преди ли ти беше по-трудно или в този момент, имайки поради насъбрания опит?

- Най-тежко беше през годините след моята травма, когато бях още веднъж на пистата, само че доста мъчно се върнах назад към постоянни мощни резултати. Винаги има сложни моменти, само че за благополучие има и такива на неописуемо благополучие, което ги компенсира.

- Да се върнем към този трагичен миг - тежкото строшаване на крайници и мъчителното възобновяване по-късно. Малцина имаха вяра, че ще успееш да се върнеш в спорта тогава. Кое ти оказа помощ?

- Помогна ми най-много фактът, че бях доста млада и изпълнена с готовност занапред да се потвърждавам. Времето и страданията, през които трябваше да мина, нямаха значение за мен. В съзнанието ми беше единствено моментът на тичане, на нови победи. За мен не съществуваше вид да не се върна на пистата.

- Какво научи от този миг на тестване в живота ти?

- Научих какъв брой е значимо да имаш шанс, тъй като през годините срещнах единствено двама спортисти с такава травма и те не са съумели да се върнат назад в спорта. Научих какъв брой е значимо да имаш самообладание и най-много, че точните хора към теб в тези моменти са скъпи.

- Макар идващият въпрос да е много изхабен, само че въпреки всичко - какво ти даде спортът?

- Спортът ми даде опция да опозная себе си по този начин, както малко други неща биха го създали. Да схвана лимита и на физическите, и на психическите си благоприятни условия. Научи ме на неизменност, дисциплинираност, уместност. Срещна ме с безчет прелестни хора.

- Какво остава прикрито от феновете отвън секундите на пистата?

- Всички километри тичане и тонове тежести. Всички сълзи. Повечето травми, с които за жалост се борим всички и които ни припомнят, че сме човешки същества.

- Ти ли избра леката атлетика, или леката атлетика избра теб?

- Бих желала да кажа, че аз я избрах, само че поглеждайки обратно, съм уверена, че тя е избрала мен.

- Ако не беше пистата, каква щеше да бъде Ивет Лалова?

- Може би щях да се занимавам с публицистика.

- Откри лична треньорска школа " Ивет Лалова Спринт Академи ". Новата Ивет Лалова ли търсиш?

- Новата Ивет Лалова ще се появи и без някой да я търси. Аз желая да дам късмет за спорт и здраве на всички тези деца. Да ги науча на това, което атлетиката ме е научила, и да предам това, което е обещано на мен.

- Имаш и друга идея - битката с диабета. Какво е твоето обръщение?

- Да бъдем осведомени за това по какъв начин се храним, какъв брой захар консумираме и най-много какви видове диабет има. Както и да се изследваме и да се грижим за себе си.

- Премести се да живееш главно в Италия. Лесно ли взе това решение?

- За човек, който пътува през по-голямата част от живота си, мога да кажа, че за мен е значимо по какъв начин ще свърша работата си. Живея сред България и Италия и по този начин подкрепям един баланс и успокоение, които са извънредно значими по време на подготовката и спортния сезон.

- Как те посрещнаха в родината на твоя брачен партньор Симоне Колио?

- Както споделят, камъкът си тежи на мястото. Не мисля, че в миналото мога да се усещам някъде по този начин, както в България.

- Какво е за теб фамилията?

- Семейството е най-голямата опора. Това са най-важните хора за мен. Израснала съм в сложни години, само че имах толкоз хубаво детство и вардя прелестни мемоари от него. Колкото повече се приближавам досега да имам деца, толкоз повече правя оценка всичко, което моите родители са ми дали.

- Казват, че същинската италианка би трябвало да знае да прави спагети. Ти научи ли се? Коя е обичаната ти рецепта?

- Обожавам да сготвям и пастата беше първото нещо, което се научих да върша. Много обичам такава с пресни морски блага.

- А спазваш ли диети, с цел да се поддържаш в такава съвършена форма?

- Не бих го нарекла диета, а по-скоро един построен с години метод на хранене, в който заобикалям доста неща, като захарта да вземем за пример.

- Как би определила своя жанр на живот, на обличане?

- Подчинен главно на това, с което се занимавам, само че постоянно се пробвам да запазя парченце от своята характерност. Както и да си запазя и другите ползи, които имам, с изключение на спорта.

- Какво е належащо, с цел да бъде една жена красива?

- Да се усеща обичана.

- Как минава един ден на Ивет Лалова?

- Денят се върти или към тренировки, или към надпревари и пътувания. По отношение на баланс и режим съм станала в действителност огромен експерт. Не не помня обаче да бъда разполагаем на хората, които обичам, и да имам време за тях.

- Знам, че доста обичаш книгите. Какво четеш сега? Коя книга е способна да те развълнува?

- Обожавам Стивън Кинг и неговите истории съумяват всякога да прожектират филм в главата ми. В момента чета и книги на Антъни Робинс, на който съм огромен почитател.

- Винаги си доста усмихната, положителна. Как успяваш непроменяемо да съхраняваш усмивката си?

- Старая се да обръщам повече внимание на хубавите неща, бленувам, върша проекти и постоянно си слагам цели. Имам скъпи хора към себе си. Когато реализирам триумфи, веселя цялостен един народ и децата желаят да спортуват повече. Как да не се усмихвам?

- С какви очи гледаш към бъдещето?

- Бих желала да кажа през розови очила, само че никой не знае какво го чака. Мога единствено да бленувам и да се надявам да имам сили и кураж да преминавам през компликациите и да основа нещата, които желая.

- Твоята философия за живота?

- Прави положително и ще получиш положително.

- Твоето обръщение към читателите на ДУМА?

- Пожелавам им здраве и толкоз прелестни мигове, че да не им доближават думи, с цел да ги опишат!