Ивайло Калфин, сн. БГНЕС След статията, публикувана в Медиапул по

Ивайло Калфин, сн. БГНЕС

След публикацията, оповестена в Медиапул във връзка кандидатурата ми за висок пост в Европейската комисия и отношението на българския непрекъснат представител в Европейски Съюз, и като израз на почитание към тази медия бих желал да занимая нейната публика с достоверното ми, а не преразказано мнение.

Конкурсът, в който вземам участие (за общоприет шеф на Европейската работа за битка с измамите – ОЛАФ), е във крайна фаза, само че към момента не е решен. Един от последните стадии е Съветът на Европейски Съюз да изрази мнение. Това още не е станало, само че аз показах кардинални запаси към дейностите на посланика (Димитър Цанчев, представител на България в Европейски Съюз – бел. ред.).

Бих желал да употребявам опцията за отговор, с цел да изразя голямата си признателност, че най-сетне прогледнах за някои истини, за които до момента съм се заблуждавал.

Между по-важните от тях са следните:

Че най-хубавото подпомагане от страна на посланика на страната ни е той да се скрие и да не прави нищо. Защо тъкмо е по този начин – пояснения и оправдания – доста. Практиката на други страни в идентични случаи да имат дейни посланици няма значение;

Че решения в Съвета на Европейски Съюз се вземат без намесата на българския дипломат, в това число по въпроси, които са оповестени за значими от премиера на страната. Този факт доста променя критериите за неговата работа – не да пази ползи и позиции и да въздейства на вземаните решения, а да изяснява на българската общност какво се случва и по каква процедура става това. Интересно е, че това просветление ми идва след повече от 10 години откогато сме членове на Европейски Съюз. Ами ние правехме това и преди да сме членове;

Че председателството на Съвета на Европейски Съюз значи посланикът да не се намесва по значими за страната въпроси, с цел да бъде " безпристрастен “ и " уравновесен “. Ако това в действителност е по този начин, чудя се какво вършат тези над 100 души, които са в непрекъснатото посланичество под негово ръководство;

Че не е потребно да цитираме дейностите на други сътрудници на уважаемия господин дипломат в безусловно идентични обстановки – нищо че явно водят до по-добри резултати;

Че заемането на високи постове в администрацията на Европейски Съюз е въпрос, който е значим само и единствено за самите претенденти за тях и посланикът не би трябвало да бъде занимаван с сходни тематики. В случая практиката на други страни-членки, която освен е друга, само че точно техните непрекъснати представители координират тези старания, не би трябвало да се загатва. Защо да натоварваме с отговорности нашия представител! Фактът, че негови сътрудници интензивно спомагат за търсенето на национални претенденти за освобождаващи се позиции най-вероятно се дължи на тяхна персонална самодейност. За нас не е работа на страната да се занимава с позициите на сънародниците в администрацията. Вместо да влияем, добре е да слушаме Администрацията и да не се пренапрягаме с инициативност;

Че справедлива публицистика значи да се направи свободен преразказ на думите на някой неудовлетворен, след което тезите " да се разбият “ с цитати от съответната институция. Ура!

Гениално – по този начин няма да има нито един проблем в страната, на който служителите да не могат да дадат пояснение! Най-после ще стане ясно, че администрацията е безгрешна по хипотеза – тя постоянно има какво да каже в своя отбрана и от последна инстанция. А и медиите най-сетне ще влязат в лелеяната от някои роля – да изясняват на народа какъв брой е благополучен и каква грижа поставят служителите за него.

Последно – след година и девет кръга отсяване, не считам присъединяване си в състезанието за Генерален шеф на ОЛАФ за неуспех. Състезанието още не е завършило, а поисквам на всеки да стигне до подобен стадий. Дотук с представянето си съумях да разбия доста отрицателни стандарти за България и сме на ръба до реализираме казус в отношението към нас.

Благодарен съм на българските членове на Европейския парламент от всички партии за уговорката и изключително на представителите на Българска социалистическа партия, които ми осигуриха поддръжката на парламентарната група на социалистите. Благодаря на премиера Борисов, за уговорката и поддръжката. Искрено скърбя, че по независещи от мен аргументи се наложи да обезпокоя непрекъснатия представител на България в Европейски Съюз. Що се отнася до Медиапул, това беше първата медия, за която дадох информация за състезанието, откакто Европейският парламент го направи обществен. Животът продължава и не е хубаво да се връщаме обратно и да съжаляваме.

*Заглавието е на Mediapool.