Надежда Цекулова за ДЕБАТИ.БГ: Процесът за Национална детска болница се бави заради липсата на управленски капацитет
Сподели
Надежда Цекулова е приключила е публицистика в Софийски университет и дълги години работи като публицист с ползи в областта на опазването на здравето, обществената политика и човешките права. Основна част от професионалния ѝ път минава в стратегия „ Хоризонт “ на Българското национално радио. Има дейна активност за възстановяване достъпа до опазване на здравето на уязвими групи с фокус върху детското и майчиното здраве. Цекулова е член на Обществения съвет за построяването на Национална детска болница.
– Г-жо Цекулова, имате ли пояснение за какво тъкмо в този момент държавното управление взе това решение, с което се дава зелена светлина за строителството на частната болница „ Мама и аз “? От стенограмата от съвещанието, когато е взето решението, излиза наяве, че всички институции, които са ангажирани със случая, са дали позитивните си мнения. Това ли е повода в този момент да бъде взето решението или има и други претекстове?
– Много ми е мъчно да Ви отговоря на този въпрос, тъй като това решение беше взето без да има безусловно никаква предварителна информация по този проблем.
Всъщност ние знаем за предишни капиталови планове на този вложител отпреди две години, отнасящи се до територията на София, тъй като същият вложител има лечебни заведения и в други градове на страната. За София бяха оповестени капиталови планове за една многопрофилна болница с над 500 кревати в Казичене и една детска болница с близо 400 кревати в кв. „ Дианабад “.
Проектът, който беше разгласен от Министерския съвет оня ден, в действителност не е нито един от тези два плана. Той е трети, напълно нов план, за който ние чухме за първи път, откакто Министерският съвет анонсира утвърждението му.
В този ред на мисли ми е доста мъчно да кажа, дали моментът е бил особено селекциониран, или по някакво инцидентно стичане на събитията по този начин се е случило, че още напълно при започване на работата на служебното държавно управление и тъкмо преди празничните дни е взето това решение.
Аз не съм човек, който има вяра в съвпаденията, когато става дума за политика, само че би трябвало да отчетем хипотетичната опция в действителност да става дума за съвпадане.
– Ясно е, че планът за държавната детска болница се бави и това отваря една „ ниша “, има нужда от такава болница. Дали тя ще бъде държана или частна може би има някакво значение. Защо Общественият съвет реагира по този начин остро на това решение на държавното управление? Единствено заплахата от източване на фрагменти от здравната система ли е главният проблем, който би се породил и вие отчетохте?
– Това е най-големият проблем. Разширяването на болничната мрежа в страната с нови кревати за интензивно лекуване е една доста огромна тематика. Но в съответния проблем, главното, което нас ни тревожи и тормози, е, че неслучайно има много комплицирана процедура при одобрение на основаването на ново лечебно заведение и неслучайно се изисква Столичната лекарска гилдия, НЗОК, Изпълнителната организация „ Медицински контрол “ да дадат своите позитивни мнения за това, че може да се обезпечат фрагменти, може да се обезпечи финансов запас и има нужда от едно лечебно заведение, с цел да може то да бъде препоръчано на Министерския съвет за позволение за активност.
Защото този развой е извънредно тясно обвързван с салдото на здравната система и в случай че аз мога да имам частна самодейност да си отворя заведение и да издърпам личен състав от конкуренцията и това да не породи изключително катаклизми на пазара на кафенета в София.
Но когато приказваме за лечебни заведения, нещата не наподобяват толкоз просто и разбиването на съществуващите екипи в съществуващите педиатрични клиники може да докара до доста тежко нарушение на достъпа на децата до качествена здравна помощ.
Това е доста сериозен въпрос и е доста сложен. И заради тази причина причините от вида на „ Вие не желаете лекарите да получават високи заплати в частните лечебни заведения, това е комунизъм “ са меко казано неиздържани.
Когато една нова конструкция дръпне две сестри от една клиника, двама педиатри от друга клиника, един доцент от трета клиника, това ще докара до нарушение на качеството на работа на всички звена, от които ще се извади личен състав.
В същото време ние нямаме безусловно никаква предварителна информация за това какво съдържа това капиталово желание и по какъв метод то би могло да компенсира извънредно високите опасности, които то ще сътвори.
От друга страна, страната би следвало да има проект за това по какъв начин ще развива своята здравна система и здравната помощ, която предлага на жителите. Този проект по същността си е написан в няколко разнообразни стратегически документа, главният от които е Националната здравна карта.
Къде тъкмо стои тази болница съгласно проектите на страната за развиване на педиатричната грижа, е един от въпросите, които ние задаваме? Защото нямаме отговор на него.
– Отстрани наподобява, че зелена светлина за една частна болница може да бъде дадена доста елементарно, до момента в който строителството на една държавна детска болница лишава към този момент години. Къде се къса нишката?
– През последните две години нещата помръдват, само че се движат със скорост, която е надалеч от оптималната. Да, при частните структури нещата се случват по-бързо и това е безусловно обективно – частният вложител не прави публични поръчки, честният вложител работи с тези вложители, с които си избере – може да работи с най-скъпия подизпълнител и никой няма право нищо да му каже.
Държавата би трябвало да разпише доста специфични процедури по публични поръчки, би трябвало да направи поредност от състезания, тези състезания по-късно се апелират. Трябва да мине цялата процедура по обжалване, което от време на време лишава месеци и това обективно забавя процеса.
Но като оставим това настрани, има доста действия, които държаната администрация би могла да придвижи по-бързо, само че това, за жалост, не се случва. Причината да не се случва, това е персоналното мнение, основано на наблюденията ми от последните две години, в които процесът въпреки всичко се движи, е неналичието на задоволителен управнически потенциал в Министерството на здравеопазването.
За тези две години, откогато имаме някакъв непрекъсваем развой, тъй като преди десетки пъти е започвана тази процедура по основаването на Национална детска болница и е спирана, връщана, прекъсвана, този развой в този момент върви. Той обаче не върви задоволително добре и повода е, че не се ръководи добре.
– Да не търсим под вола теле, за това, че има някакви други скрити ползи и намерения…
– Ние няма по какъв начин да го знаем. Не ме видели през тези две години задоволително ясни доказателства, че някой съзнателно се пробва да направи по този начин, че да няма Национална детска болница. За сметка на това обаче сме били очевидци на не един случай на управническа беззащитност.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Надежда Цекулова е приключила е публицистика в Софийски университет и дълги години работи като публицист с ползи в областта на опазването на здравето, обществената политика и човешките права. Основна част от професионалния ѝ път минава в стратегия „ Хоризонт “ на Българското национално радио. Има дейна активност за възстановяване достъпа до опазване на здравето на уязвими групи с фокус върху детското и майчиното здраве. Цекулова е член на Обществения съвет за построяването на Национална детска болница.
– Г-жо Цекулова, имате ли пояснение за какво тъкмо в този момент държавното управление взе това решение, с което се дава зелена светлина за строителството на частната болница „ Мама и аз “? От стенограмата от съвещанието, когато е взето решението, излиза наяве, че всички институции, които са ангажирани със случая, са дали позитивните си мнения. Това ли е повода в този момент да бъде взето решението или има и други претекстове?
– Много ми е мъчно да Ви отговоря на този въпрос, тъй като това решение беше взето без да има безусловно никаква предварителна информация по този проблем.
Всъщност ние знаем за предишни капиталови планове на този вложител отпреди две години, отнасящи се до територията на София, тъй като същият вложител има лечебни заведения и в други градове на страната. За София бяха оповестени капиталови планове за една многопрофилна болница с над 500 кревати в Казичене и една детска болница с близо 400 кревати в кв. „ Дианабад “.
Проектът, който беше разгласен от Министерския съвет оня ден, в действителност не е нито един от тези два плана. Той е трети, напълно нов план, за който ние чухме за първи път, откакто Министерският съвет анонсира утвърждението му.
В този ред на мисли ми е доста мъчно да кажа, дали моментът е бил особено селекциониран, или по някакво инцидентно стичане на събитията по този начин се е случило, че още напълно при започване на работата на служебното държавно управление и тъкмо преди празничните дни е взето това решение.
Аз не съм човек, който има вяра в съвпаденията, когато става дума за политика, само че би трябвало да отчетем хипотетичната опция в действителност да става дума за съвпадане.
– Ясно е, че планът за държавната детска болница се бави и това отваря една „ ниша “, има нужда от такава болница. Дали тя ще бъде държана или частна може би има някакво значение. Защо Общественият съвет реагира по този начин остро на това решение на държавното управление? Единствено заплахата от източване на фрагменти от здравната система ли е главният проблем, който би се породил и вие отчетохте?
– Това е най-големият проблем. Разширяването на болничната мрежа в страната с нови кревати за интензивно лекуване е една доста огромна тематика. Но в съответния проблем, главното, което нас ни тревожи и тормози, е, че неслучайно има много комплицирана процедура при одобрение на основаването на ново лечебно заведение и неслучайно се изисква Столичната лекарска гилдия, НЗОК, Изпълнителната организация „ Медицински контрол “ да дадат своите позитивни мнения за това, че може да се обезпечат фрагменти, може да се обезпечи финансов запас и има нужда от едно лечебно заведение, с цел да може то да бъде препоръчано на Министерския съвет за позволение за активност.
Защото този развой е извънредно тясно обвързван с салдото на здравната система и в случай че аз мога да имам частна самодейност да си отворя заведение и да издърпам личен състав от конкуренцията и това да не породи изключително катаклизми на пазара на кафенета в София.
Но когато приказваме за лечебни заведения, нещата не наподобяват толкоз просто и разбиването на съществуващите екипи в съществуващите педиатрични клиники може да докара до доста тежко нарушение на достъпа на децата до качествена здравна помощ.
Това е доста сериозен въпрос и е доста сложен. И заради тази причина причините от вида на „ Вие не желаете лекарите да получават високи заплати в частните лечебни заведения, това е комунизъм “ са меко казано неиздържани.
Когато една нова конструкция дръпне две сестри от една клиника, двама педиатри от друга клиника, един доцент от трета клиника, това ще докара до нарушение на качеството на работа на всички звена, от които ще се извади личен състав.
В същото време ние нямаме безусловно никаква предварителна информация за това какво съдържа това капиталово желание и по какъв метод то би могло да компенсира извънредно високите опасности, които то ще сътвори.
От друга страна, страната би следвало да има проект за това по какъв начин ще развива своята здравна система и здравната помощ, която предлага на жителите. Този проект по същността си е написан в няколко разнообразни стратегически документа, главният от които е Националната здравна карта.
Къде тъкмо стои тази болница съгласно проектите на страната за развиване на педиатричната грижа, е един от въпросите, които ние задаваме? Защото нямаме отговор на него.
– Отстрани наподобява, че зелена светлина за една частна болница може да бъде дадена доста елементарно, до момента в който строителството на една държавна детска болница лишава към този момент години. Къде се къса нишката?
– През последните две години нещата помръдват, само че се движат със скорост, която е надалеч от оптималната. Да, при частните структури нещата се случват по-бързо и това е безусловно обективно – частният вложител не прави публични поръчки, честният вложител работи с тези вложители, с които си избере – може да работи с най-скъпия подизпълнител и никой няма право нищо да му каже.
Държавата би трябвало да разпише доста специфични процедури по публични поръчки, би трябвало да направи поредност от състезания, тези състезания по-късно се апелират. Трябва да мине цялата процедура по обжалване, което от време на време лишава месеци и това обективно забавя процеса.
Но като оставим това настрани, има доста действия, които държаната администрация би могла да придвижи по-бързо, само че това, за жалост, не се случва. Причината да не се случва, това е персоналното мнение, основано на наблюденията ми от последните две години, в които процесът въпреки всичко се движи, е неналичието на задоволителен управнически потенциал в Министерството на здравеопазването.
За тези две години, откогато имаме някакъв непрекъсваем развой, тъй като преди десетки пъти е започвана тази процедура по основаването на Национална детска болница и е спирана, връщана, прекъсвана, този развой в този момент върви. Той обаче не върви задоволително добре и повода е, че не се ръководи добре.
– Да не търсим под вола теле, за това, че има някакви други скрити ползи и намерения…
– Ние няма по какъв начин да го знаем. Не ме видели през тези две години задоволително ясни доказателства, че някой съзнателно се пробва да направи по този начин, че да няма Национална детска болница. За сметка на това обаче сме били очевидци на не един случай на управническа беззащитност.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ