Ивановски скални църкви са едно от чудните места в България,

Ивановски скални църкви – чудото на вярата и духовността

Ивановски скални църкви са едно от чудните места в България, които имат невероятна естествена хубост. Издълбани в скалите църкви, параклиси и килии са неповторими и пазят детайлни фрески. Мястото запленява с неповторима природа, а стенописите са доказателство за едно велико минало. Стенописите са от 14-ти век и свидетелстват за изключителното майсторство на художниците от Търновската живописна школа.

Ивановски скални църкви са били населявани от монаси, измежду които доста книжовници и зографи, които през 12-14-ти век построяват храмовете и украсяват стените и таваните със фрески.

Ето забавни обстоятелства за Ивановски скални църкви:

Местоположение

Скалните църкви в Иваново са ситуирани в долината на река Русенски Лом, в Североизточна България. Реката се вие и минава през впечатляващи естествени гледки, а високо в скалите се намират причудливите пещерни църкви.

Ивановски скални църкви – чудото на вярата и духовността

За разлика от елементарните манастири, в покрайнините на село Иваново е бил основан комплекс от скални църкви, параклиси, манастири и килии, който е бил център на словесност и религия.

Това е мястото, където първите отшелници са изкопали своите килии и църкви през 12-ти век. Църквите са издълбани в разнообразни елементи в скалите и са на друга височина. Целият манастирски комплекс се разгръща и украсява живописното поречие на река Русенски Лом.

Природните панорамни гледки, които се разкриват пред погледа ви от високите елементи, са спиращи дъха!

Исторически, интервалът от историята на България, в който църквите са строени е по време на Второто българско царство. Това е времето от последните години на 12-ти век, когато страната за повторно става самостоятелна от Византия, до анексията на Османската империя през 1396 година

Ивановски скални църкви са част от зародилите през 10-14-ти век огромен брой скални църкви, манастири, скитове и килии, ситуирани в долината на река Русенски Лом. Те трансформират долината на реката в българско духовно средище.

История

Скалните църкви в региона, параклиси и килии, образуват манастирския венец носещ името „ Св. Архангел Михаил ”, който е учреден през 13 век от монаха Йоаким. Този свят човек по-късно става търновски патриарх.

През интервала на Второто българско царство доста висшестоящи хора от царския двор в Търново поддържат манастира. Цар Иван Асен II и цар Иван Александър стават съществени донори на известния манастир, както и доста членове на авторитетни семейства. Манастирът се трансформира в център на исихазма през 14-ти век. Той се развива и по време на османското господство, само че последователно активността му стартира да запада.

Манастирът е издигнат сред 1218 и 1235 година и през цялото време е имал каменист темперамент. Всички здания са били вкопани във варовиковия скален пролом на реката и нейните притоци. Скалните манастири получават най-ценното си завещание през 1331 и 1371 година, когато благодарение на нови дарения, прелестните фрески се появяват в пространствата. Те се приписват на зографите от така наречен Търновско учебно заведение.

По време на завладяването на страната от османските турци през 1396 година, забравеният Ивановски манастир бързо се трансформира в руини и е зарязан. Здравият варовик, от който е издялан и върху който са изрисувани фреските, му разрешава да издържи на неподходящото време. По продължение на двете страни на поречието на река Русенски Лом има лабиринт от килии, стаи и най-много църкви и параклиси, вкопани в стената на скалата, които в началото са били напълно покрити със фрески, само че от които единствено пет са към момента в положително положение.

Стенописи

Три от тези църкви датират от царуването на Иван Асен и съставляват удивително удостоверение за революцията в живописта по време на Второто българско царство. В по-ранните църкви, човешките фигури са изписани в същия реален жанр, с овални лица и месести устни, а цветовете на облеклото са ярки.

За разлика от това, стенописите от 14-ти век са в класическия жанр на палеологичния интервал. Петте църкви и техните фрески са удостоверение за въздействието на византийското изкуство в България. Създаването и украсата на тези скални църкви значително се дължи на даренията на българските царе през 13-ти и 14-ти век.

Атхитектура

„ Съборената “ черква и църквата „ Св. Богородица “ са най-богати на фрески. Манастирът се състои от комлекси от скални пространства наоколо до „ Затрупана “ черква „ Свети архангел Михаил “.

В комплекса има шест съществени обекта:

Църква „ Свети Архангел Михаил “

Църква „ Св. Богородица “

„ Господев дол “

„ Кръщелнята “

Комплекс Съборената черква

Белберницата

Ивановски скални църкви са основани в естествените кухини на карстов масив. Те са непокътнати в автентентичния си тип, а също и материалът, в който са изсечени.

За посещаване е отворена църквата в комплекса „ Св. Богородица “, а за другите обекти е нужна предварителна поръчка.