Иван Звездев: В готвенето най-важен е оптимизмът
ИВАН ЗВЕЗДЕВ е фамозен кулинар, шоумен, някогашен водещ на един от най-популярните телевизионни формати " Бон апети ", който основава през 2001 година В него готвачът употребява нови непознати артикули и демонстрира както типичен предписания, по този начин и нетипични за България. Започва лично предаване " Кухнята на Звездев " на 31 август 2009 година, което се снима в дома му. Въпреки че към този момент не е на дребния екран, продължава да споделя предписания в YouTube и е чест посетител и жури на разнообразни фестивали, отдадени на вкусната храна.
" По-важно да се готви вкусно, а не красиво. Ако можеш и двете, си съвършен! "
" Против съм всевъзможни експанзии, без значение дали са готварски или политически "
" Моят усет е вселенски "
" Превърнаха готварските излъчвания в печалбарски формати "
- Спомняте ли си от какъв брой време готвите, господин Звездев?
- Правя го от 1990-а. Тогава бях на 14 години. Сготвих сирене по шопски и кебапчета. Онези, които ги пробваха, не ми ги върнаха и не ме изгониха от заведението, където работех, с цел да изкарам пари за море...
- Прави усещане, че готвите с усмивка, с ведрина, с възприятие за комизъм... Помагат ли те в кухнята?
- Без положително въодушевление няма по какъв начин да се получат ястията. Лошото прочувствено положение е спънка за всяко нещо. Готвенето изисква внимание, нюх и централизация. А когато си заплеснат и тъмен, сигурно ти липсват тези качества.
- Снимате предписания за YouTube канала си. Има ли разлика в готвенето пред камера и у дома?
- Голяма! Вкъщи може да готвиш по джапанки, по чехли, да не си безпрепятствено обръснат, когато приказваш, да не спазваш правилото за цялостния член... А пред камерата би трябвало да внимаваш за всички аспекти: да си подстриган, да бъдеш пресен, положително надъхан и да се съобразяваш с граматиката, да не използваш диалект или диалектни думи, тъй като е добре аудиторията, която те гледа, въпреки всичко да разбере какво искаш да кажеш.
- Налага ли се да говорите, до момента в който сътворявате ястия за близки хора или в по-неформална конюнктура?
- Винаги има някой, който ме следи, когато съм пред печката: децата, гостите или брачната половинка ми. Докато сготвям, нормално си приказваме на всевъзможни житейски тематики.
- Събирате предписания от забавни персони...
- И от безинтересни също! Има доста кулинари, които и да не са изпъкнали в някои области, само че пък са запалени по нещо, обвързвано с изкуството на готвенето.
- Как породи концепцията хора, които не са кулинари, да показват свои обичани гозби с помощта на вас?
- Още през 2000 година взехме решение да изпратим българско предаване за една от аржентинските малките екрани. И тогава поканихме родопската певица Росица Пейчева да готви. Видяхме какъв брой добре се одобри една национална обичайната рецепта на пататник. Започнахме да търсим и други самобитни майстори. Открихме какъв брой в действителност е непозната същинската българска кухня. Бяхме срещали единствено Балкантурист-културата в механите и атракционните битови заведения, както се назоваха тогава.
- Това ли е повода персонално вие да залагате на обичайните български ястия?
- Да! И съм сигурен, че нашата антична страна е доста по-добра от модерните нови нации, които се хвалят под път и над път, вършат фестивали и състезания, а в действителност са заимствали съвсем всичко, обвързвано с храната, от чужбина, в това число и от нашия Балкански район. А ние имаме какво да представим! Всъщност кухнята на един народ демонстрира на какво културно равнище е. А българската е на много високо! Установил съм го на стотиците събори, на които готвят джуркана коприва и баници. Виждам и оценката на чужденците за нашите гозби - доста харесват ястията ни!
- Канят ви да бъдете жури на сходни кулинарни фестивали или състезания. На какво обръщате внимание, когато би трябвало да оценявате ястия на другите?
- По-лесно е да сготвям, в сравнение с да давам оценка за непознатия труд, тъй като всеки човек може да направи нещо в кухнята, което да ти допадне или в противен случай. Никога не съм се сърдил, когато някой не хареса моето ядене - усетите са разнообразни. Затова, когато отивам на такива кулинарни прояви, постоянно ми е доста мъчно. Не можеш да оцениш една чорба и една баница и да кажеш коя е по-вкусна, доста са разнообразни. По принцип съвсем няма фестивал, отдаден единствено на едно ядене. А даже и да има, отново ще е мъчно. Например за лютеницата записах през годините над 40 предписания, като всяка от тях е доста вкусна и друга: със зелени домати, с патладжани, с чушки и даже с ванилия - неотдавна едни дами опитаха с тази фалшификация и стана доста забавно. Така че доста е мъчно да даваш оценка. Но се постанова. И постоянно има въпреки всичко категории, които те карат да избереш положителното ядене.
- Какво е мнението ви за телевизионните кулинарни риалити формати?
- Крайно отрицателно съм надъхан към тези феномени. Това са печалбарски формати, които са в тенденция против българската просвета, освен против българската кухня. Аз не съм ги гледал, де. Но съм чувал, доста мои сътрудници са коментирали. Там главно се подчертава върху френски специалитети, италиански ястия, китайски гозби. Смятам, че е пагубно двете национални малките екрани да се концентрират върху непознатата просвета. Това не е вярно. Категорично съм срещу! И другото, което мразя, са свадите. Особено в Hell`s Kitchen: тази ненавист, да се карат, да се бият, да се замерят с тигани, да хвърлят храна - това е неприемливо. В 20-годишната си процедура съм го виждал може би на едно-две места да има сходни неща. Но като цяло това не е обикновено другарство и съм срещу всевъзможни експанзии, без значение дали са готварски или политически.
- Автор сте на 38 книги, отдадени на изкуството на готвенето. Ще има ли скоро нова? Останаха ли аспекти, които още не сте засегнали?
- Да. Искам да направя доста огромна кулинарна енциклопедия. Доскоро не съм си го поставял като задача, тъй като качественото е скъпо. Когато приказваме за сериозен труд, с илюстрации - по този начин, че една книга в действителност да е жива, тя ще има висока цена. Но в този момент съм подготвен да я направя. Дори единствено 100 броя да издам. Мисля, че би трябвало това, което съм усвоил, да оставя написано за идващите. Без изобщо да се преценявам с цената. Важното е да стане скъп кулинарен монумент. Може да звучи нескромно, само че аз ще предам това, което съм научил от генерации българи.
- Имате ли безапелационен отговор въпроса: кои са по-добрите готвачи - мъжете или дамите?
- Имам. Въпросът е доста метафизичен. Но ще ви кажа: най-хубавите готвачи са мъжете, а най-хубавите готвачки са дамите.
- Много елегантно се пробвате да се измъкнете...
- Да обясня: дамата е майка, брачна половинка и съвсем няма да се откри мъж, който да търпи тя да се прибира в два през нощта, заран да излиза рано, на всички празници да я няма у дома и да се постанова да готви самичък. Тоест, по-трудно е да се съчетават тези неща и да е отдадена напълно на изкуството на готвенето.
- Можете ли да се похвалите с ваши авторски ястия?
- Имам доста такива предписания, които съм основала персонално. Трудно е да ги изброя всички. Но съм си ги записал. Много-много не ги обявявам, тъй като моят усет е вселенски. Например на доматената салата вкъщи поставям нещо, за което несъмнено всички доста ще ме подлагат на критика: оцет с ванилия, тъй като за мен това е съвършената композиция. В момента, щом го покажа, някои ще изригнат, че по този начин не се прави. В България има доста схващания, които са неправилни. И това е едно от тях.
- Кое е най-необичайното място, на което сте готвили?
- Трудно е да ги изброя всички, само че да вземем за пример на първо време се сещам за дребна рибарска лодка по река Ропотамо. Имах фантазия да сготвям на нашата някогашна подводница " Слава ", обаче, до момента в който й заредят батериите, тя взе, че дефинитивно остана на сушата. Също по този начин във влака на цар Борис III...
- Сигурно има нещо, което не обичате да ядете или да готвите?
- Едно-единствено нещо не претърпявам: шкембе чорбата. А по подигравка на ориста в центъра на София близо две години имах шкембеджийница, която непрекъснато се посещаваше и трябваше може би по към стотина кг шкембе да мине през тенджерата и ръцете. Нито ми харесва ароматът, нито усетът. Много съм се мъчил да се науча на тази паметна българска манджа, обаче не можах - до ден сегашен.
- Признайте за някои гафове в кариерата ви - въпреки всичко за толкоз години готвене няма по какъв начин всичко да е било съвършено.
- Когато не си ревизира кухнята, в която гостувам и би трябвало да сготвям, имам огромни усложнения. Последното ми се случи неотдавна, когато бях на Събора на банатската кухня в село Асеново. Взех моите казани и котлони, само че и домакините имаха. Техният съд беше китайски, извънредно тъничък. И до момента в който чаках да заври бобът, той загоря. Което е съдбовно, тъй като те чакат 500 индивида с празни паници и лъжици, а ти нямаш време - бобът е едно от най-бавните и подли ястия. И в действителност сега, когато усетих миризмата на загоряло, естествено, изгребах горната част, която още не се беше покварила от неприятния мирис. Спасих гозбата. Но за следващ път си споделих, че би трябвало да разгадавам на личните си съдове. Моите са дебелостенни, остарели казани от военните поделения. Дадох този образец, с цел да покажа, че нещата постоянно могат да се поправят. Хората си изядоха боба, останаха удовлетворени и отново желаят да им сготвям, макар че имаше проблем.
- Кое е най-важното за един кулинар - да готви вкусно или да умее да презентира храната?
- И двете. Но най-много би трябвало да прави хубави ястия. Има огромни презентатори, които те заблуждават. Виждал съм го на не една и две изложения. На празника на яйцето в Павликени имаше ядене, приготвено като шедьовър на Фаберже. Беше направено от шоколад, извънредно произведение! И на всички членове на журито, както се споделя, ни потекоха лигите. Но когато го опитахме, стана една детонация от мъка. Може би това е най-лошото нещо, което съм вкусвал. Давам го като образец, че презентацията постоянно може да лъже. По-добре ястието да е семпло на външен тип, само че да е вкусно. А не да те впечатли с визията и след това да те разочарова. Наскоро на фестивал в западната ни съседка направих чорба топчета в границите на представянето на българската кухня. И знаете ли, пристигна един сърбин и попита: " Що е това? " Казаха му: " Чорба от кюфтенца. " А той рече: " Е па, доста е грозна! " Мен това обаче не ме тормози. Всеки си има друг усет. Затова му отговорих: " Грозна, само че е доста хубава! " Така че за мен е по-важно да се готви вкусно, а не красиво. Ако можеш и двете, си съвършен!
- Хората ядат по няколко пъти дневно. Но какво съгласно вас множеството не знаят за храната, а би било добре да научат?
- Все още болшинството счита, че здравословното хранене е безвкусно. И хората не знаят, че би трябвало час по-скоро да лимитират захарта и солта, които се одобряват в чудовищни количества. А това е повода за огромна част от модерните заболявания. Трябва да се замислят: като посегнат към солта, дали да я прибавят. Защото човек сигурно не може да почине заради липса на сол. Това е моят зов: хората да не прекаляват с нея, както и със захарта. Така единствено ще завоюват. И те, и техните фамилии. Защото ще бъдат здрави.
- Чувала съм да перифразират доста известно изречение: " Кажи ми какво ядеш, с цел да ти кажа какъв си. " Какво мислите за сходно изказване? Може ли да определите какъв е индивидът пред вас съгласно това какво готви и с какво се храни?
- Определено има връзка сред тези неща. Слабохарактерните, небрежните хора, даже немарливите в никакъв случай няма да се притеснят, в случай че паницата им не е добре измита, не ги интересуват яденето какво е... А когато човек е естет, има просвета, мнение, самочувствие, достолепие, той ще се възмути от доста елементи, които са му неприятни, и в никакъв случай не би ги приел.
- Какъв метод би трябвало да имаме към готвенето? На какво е добре да заложим у дома?
- Сезонната кухня постоянно би трябвало да е на първо място. Никога - зимата домати от пазара, единствено домашно консервираните. Пролетта е добре да ядем зелените неща. През лятото - нашите прелестни зеленчуци. А в студа да хапваме кисело зеле, богато на витамин С, свинско месо, сланина. Модерните хидрогенирани масла вечно да се изключат - приказвам за маргарин и други сходни артикули. Защото това е вярното: човек да заложи на българската кухня съгласно сезоните. Необходимо е да има връзка сред природата и храната.
- Какво смятате за най-важно, което научихте от готвенето?
- Дисциплината! А също по този начин и оптимизмът е значим: даже и да не тръгне нещо в вярната посока по ред аргументи, би трябвало да вярваш в крайния триумф. Защото, в случай че се отчайваш, няма да по какъв начин да вървиш решително по пътя към задачата.
" По-важно да се готви вкусно, а не красиво. Ако можеш и двете, си съвършен! "
" Против съм всевъзможни експанзии, без значение дали са готварски или политически "
" Моят усет е вселенски "
" Превърнаха готварските излъчвания в печалбарски формати "
- Спомняте ли си от какъв брой време готвите, господин Звездев?
- Правя го от 1990-а. Тогава бях на 14 години. Сготвих сирене по шопски и кебапчета. Онези, които ги пробваха, не ми ги върнаха и не ме изгониха от заведението, където работех, с цел да изкарам пари за море...
- Прави усещане, че готвите с усмивка, с ведрина, с възприятие за комизъм... Помагат ли те в кухнята?
- Без положително въодушевление няма по какъв начин да се получат ястията. Лошото прочувствено положение е спънка за всяко нещо. Готвенето изисква внимание, нюх и централизация. А когато си заплеснат и тъмен, сигурно ти липсват тези качества.
- Снимате предписания за YouTube канала си. Има ли разлика в готвенето пред камера и у дома?
- Голяма! Вкъщи може да готвиш по джапанки, по чехли, да не си безпрепятствено обръснат, когато приказваш, да не спазваш правилото за цялостния член... А пред камерата би трябвало да внимаваш за всички аспекти: да си подстриган, да бъдеш пресен, положително надъхан и да се съобразяваш с граматиката, да не използваш диалект или диалектни думи, тъй като е добре аудиторията, която те гледа, въпреки всичко да разбере какво искаш да кажеш.
- Налага ли се да говорите, до момента в който сътворявате ястия за близки хора или в по-неформална конюнктура?
- Винаги има някой, който ме следи, когато съм пред печката: децата, гостите или брачната половинка ми. Докато сготвям, нормално си приказваме на всевъзможни житейски тематики.
- Събирате предписания от забавни персони...
- И от безинтересни също! Има доста кулинари, които и да не са изпъкнали в някои области, само че пък са запалени по нещо, обвързвано с изкуството на готвенето.
- Как породи концепцията хора, които не са кулинари, да показват свои обичани гозби с помощта на вас?
- Още през 2000 година взехме решение да изпратим българско предаване за една от аржентинските малките екрани. И тогава поканихме родопската певица Росица Пейчева да готви. Видяхме какъв брой добре се одобри една национална обичайната рецепта на пататник. Започнахме да търсим и други самобитни майстори. Открихме какъв брой в действителност е непозната същинската българска кухня. Бяхме срещали единствено Балкантурист-културата в механите и атракционните битови заведения, както се назоваха тогава.
- Това ли е повода персонално вие да залагате на обичайните български ястия?
- Да! И съм сигурен, че нашата антична страна е доста по-добра от модерните нови нации, които се хвалят под път и над път, вършат фестивали и състезания, а в действителност са заимствали съвсем всичко, обвързвано с храната, от чужбина, в това число и от нашия Балкански район. А ние имаме какво да представим! Всъщност кухнята на един народ демонстрира на какво културно равнище е. А българската е на много високо! Установил съм го на стотиците събори, на които готвят джуркана коприва и баници. Виждам и оценката на чужденците за нашите гозби - доста харесват ястията ни!
- Канят ви да бъдете жури на сходни кулинарни фестивали или състезания. На какво обръщате внимание, когато би трябвало да оценявате ястия на другите?
- По-лесно е да сготвям, в сравнение с да давам оценка за непознатия труд, тъй като всеки човек може да направи нещо в кухнята, което да ти допадне или в противен случай. Никога не съм се сърдил, когато някой не хареса моето ядене - усетите са разнообразни. Затова, когато отивам на такива кулинарни прояви, постоянно ми е доста мъчно. Не можеш да оцениш една чорба и една баница и да кажеш коя е по-вкусна, доста са разнообразни. По принцип съвсем няма фестивал, отдаден единствено на едно ядене. А даже и да има, отново ще е мъчно. Например за лютеницата записах през годините над 40 предписания, като всяка от тях е доста вкусна и друга: със зелени домати, с патладжани, с чушки и даже с ванилия - неотдавна едни дами опитаха с тази фалшификация и стана доста забавно. Така че доста е мъчно да даваш оценка. Но се постанова. И постоянно има въпреки всичко категории, които те карат да избереш положителното ядене.
- Какво е мнението ви за телевизионните кулинарни риалити формати?
- Крайно отрицателно съм надъхан към тези феномени. Това са печалбарски формати, които са в тенденция против българската просвета, освен против българската кухня. Аз не съм ги гледал, де. Но съм чувал, доста мои сътрудници са коментирали. Там главно се подчертава върху френски специалитети, италиански ястия, китайски гозби. Смятам, че е пагубно двете национални малките екрани да се концентрират върху непознатата просвета. Това не е вярно. Категорично съм срещу! И другото, което мразя, са свадите. Особено в Hell`s Kitchen: тази ненавист, да се карат, да се бият, да се замерят с тигани, да хвърлят храна - това е неприемливо. В 20-годишната си процедура съм го виждал може би на едно-две места да има сходни неща. Но като цяло това не е обикновено другарство и съм срещу всевъзможни експанзии, без значение дали са готварски или политически.
- Автор сте на 38 книги, отдадени на изкуството на готвенето. Ще има ли скоро нова? Останаха ли аспекти, които още не сте засегнали?
- Да. Искам да направя доста огромна кулинарна енциклопедия. Доскоро не съм си го поставял като задача, тъй като качественото е скъпо. Когато приказваме за сериозен труд, с илюстрации - по този начин, че една книга в действителност да е жива, тя ще има висока цена. Но в този момент съм подготвен да я направя. Дори единствено 100 броя да издам. Мисля, че би трябвало това, което съм усвоил, да оставя написано за идващите. Без изобщо да се преценявам с цената. Важното е да стане скъп кулинарен монумент. Може да звучи нескромно, само че аз ще предам това, което съм научил от генерации българи.
- Имате ли безапелационен отговор въпроса: кои са по-добрите готвачи - мъжете или дамите?
- Имам. Въпросът е доста метафизичен. Но ще ви кажа: най-хубавите готвачи са мъжете, а най-хубавите готвачки са дамите.
- Много елегантно се пробвате да се измъкнете...
- Да обясня: дамата е майка, брачна половинка и съвсем няма да се откри мъж, който да търпи тя да се прибира в два през нощта, заран да излиза рано, на всички празници да я няма у дома и да се постанова да готви самичък. Тоест, по-трудно е да се съчетават тези неща и да е отдадена напълно на изкуството на готвенето.
- Можете ли да се похвалите с ваши авторски ястия?
- Имам доста такива предписания, които съм основала персонално. Трудно е да ги изброя всички. Но съм си ги записал. Много-много не ги обявявам, тъй като моят усет е вселенски. Например на доматената салата вкъщи поставям нещо, за което несъмнено всички доста ще ме подлагат на критика: оцет с ванилия, тъй като за мен това е съвършената композиция. В момента, щом го покажа, някои ще изригнат, че по този начин не се прави. В България има доста схващания, които са неправилни. И това е едно от тях.
- Кое е най-необичайното място, на което сте готвили?
- Трудно е да ги изброя всички, само че да вземем за пример на първо време се сещам за дребна рибарска лодка по река Ропотамо. Имах фантазия да сготвям на нашата някогашна подводница " Слава ", обаче, до момента в който й заредят батериите, тя взе, че дефинитивно остана на сушата. Също по този начин във влака на цар Борис III...
- Сигурно има нещо, което не обичате да ядете или да готвите?
- Едно-единствено нещо не претърпявам: шкембе чорбата. А по подигравка на ориста в центъра на София близо две години имах шкембеджийница, която непрекъснато се посещаваше и трябваше може би по към стотина кг шкембе да мине през тенджерата и ръцете. Нито ми харесва ароматът, нито усетът. Много съм се мъчил да се науча на тази паметна българска манджа, обаче не можах - до ден сегашен.
- Признайте за някои гафове в кариерата ви - въпреки всичко за толкоз години готвене няма по какъв начин всичко да е било съвършено.
- Когато не си ревизира кухнята, в която гостувам и би трябвало да сготвям, имам огромни усложнения. Последното ми се случи неотдавна, когато бях на Събора на банатската кухня в село Асеново. Взех моите казани и котлони, само че и домакините имаха. Техният съд беше китайски, извънредно тъничък. И до момента в който чаках да заври бобът, той загоря. Което е съдбовно, тъй като те чакат 500 индивида с празни паници и лъжици, а ти нямаш време - бобът е едно от най-бавните и подли ястия. И в действителност сега, когато усетих миризмата на загоряло, естествено, изгребах горната част, която още не се беше покварила от неприятния мирис. Спасих гозбата. Но за следващ път си споделих, че би трябвало да разгадавам на личните си съдове. Моите са дебелостенни, остарели казани от военните поделения. Дадох този образец, с цел да покажа, че нещата постоянно могат да се поправят. Хората си изядоха боба, останаха удовлетворени и отново желаят да им сготвям, макар че имаше проблем.
- Кое е най-важното за един кулинар - да готви вкусно или да умее да презентира храната?
- И двете. Но най-много би трябвало да прави хубави ястия. Има огромни презентатори, които те заблуждават. Виждал съм го на не една и две изложения. На празника на яйцето в Павликени имаше ядене, приготвено като шедьовър на Фаберже. Беше направено от шоколад, извънредно произведение! И на всички членове на журито, както се споделя, ни потекоха лигите. Но когато го опитахме, стана една детонация от мъка. Може би това е най-лошото нещо, което съм вкусвал. Давам го като образец, че презентацията постоянно може да лъже. По-добре ястието да е семпло на външен тип, само че да е вкусно. А не да те впечатли с визията и след това да те разочарова. Наскоро на фестивал в западната ни съседка направих чорба топчета в границите на представянето на българската кухня. И знаете ли, пристигна един сърбин и попита: " Що е това? " Казаха му: " Чорба от кюфтенца. " А той рече: " Е па, доста е грозна! " Мен това обаче не ме тормози. Всеки си има друг усет. Затова му отговорих: " Грозна, само че е доста хубава! " Така че за мен е по-важно да се готви вкусно, а не красиво. Ако можеш и двете, си съвършен!
- Хората ядат по няколко пъти дневно. Но какво съгласно вас множеството не знаят за храната, а би било добре да научат?
- Все още болшинството счита, че здравословното хранене е безвкусно. И хората не знаят, че би трябвало час по-скоро да лимитират захарта и солта, които се одобряват в чудовищни количества. А това е повода за огромна част от модерните заболявания. Трябва да се замислят: като посегнат към солта, дали да я прибавят. Защото човек сигурно не може да почине заради липса на сол. Това е моят зов: хората да не прекаляват с нея, както и със захарта. Така единствено ще завоюват. И те, и техните фамилии. Защото ще бъдат здрави.
- Чувала съм да перифразират доста известно изречение: " Кажи ми какво ядеш, с цел да ти кажа какъв си. " Какво мислите за сходно изказване? Може ли да определите какъв е индивидът пред вас съгласно това какво готви и с какво се храни?
- Определено има връзка сред тези неща. Слабохарактерните, небрежните хора, даже немарливите в никакъв случай няма да се притеснят, в случай че паницата им не е добре измита, не ги интересуват яденето какво е... А когато човек е естет, има просвета, мнение, самочувствие, достолепие, той ще се възмути от доста елементи, които са му неприятни, и в никакъв случай не би ги приел.
- Какъв метод би трябвало да имаме към готвенето? На какво е добре да заложим у дома?
- Сезонната кухня постоянно би трябвало да е на първо място. Никога - зимата домати от пазара, единствено домашно консервираните. Пролетта е добре да ядем зелените неща. През лятото - нашите прелестни зеленчуци. А в студа да хапваме кисело зеле, богато на витамин С, свинско месо, сланина. Модерните хидрогенирани масла вечно да се изключат - приказвам за маргарин и други сходни артикули. Защото това е вярното: човек да заложи на българската кухня съгласно сезоните. Необходимо е да има връзка сред природата и храната.
- Какво смятате за най-важно, което научихте от готвенето?
- Дисциплината! А също по този начин и оптимизмът е значим: даже и да не тръгне нещо в вярната посока по ред аргументи, би трябвало да вярваш в крайния триумф. Защото, в случай че се отчайваш, няма да по какъв начин да вървиш решително по пътя към задачата.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ