Пекарят, който толкова си обича занаята, че реди рецепти, докато го оперират |
Иван Великов е корабен готвач и пекар, фамозен във Великотърновско с бутиковите си питки. Преди близо година го оперират от мозъчен израстък, в този момент е здрав, витален и единственото му предпочитание е да си откри помещение в гр. Елена, където да прави закуски. Толкова доста си обича занаята, че е в положение да реди предписания, до момента в който го оперират. Както споделя неврохирургът от УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “ доктор Емануил Найденов: „ Медицинската част от историята е забавна, само че човешката е... „
Човешката част от историята стартира с епилептичен пристъп в Канада.
Пътувах по корабите, готвач съм на товарен транспортен съд, и бяхме в Канада. Както си сготвям, в един миг ми се схвана езикът, изпелетечих нещо, не разбрах какво става. Опитах да кажа нещо, не можах, уплаших се и потеглих нанякъде, само че на 10-тата секунда съм примрял, глътнал съм си езика. Колегите ми създали изкуствено дишане и ме съживиха. Събудих се към един час по-късно. Вече беше пристигнала незабавната помощ от Канада. Взеха ме в болничното заведение и незабавно ме диагностицираха, че имам израстък на мозъка. Попитаха ме къде желая да се церя, желаех в Канада, бях на място и все си мислех, че ще е по-добре, само че не стана, тъй като са желали доста пари от канадска страна към застрахователя. Дадоха ми лекарство и ме пратиха в България. Свързах се с доктор Иванов, в този момент е началник на болничното заведение в Горна Оряховица, да предложи доктор, при който да отидем. Той незабавно сподели името на доктор Найденов.
Още като го видях този човек ми замязя на някакъв художник, безусловно естествен, не да се надува, погледна ме и сподели:
- Иване, какво можем да създадем за теб?
- Докторе, за първи път те виждам, само че съм подготвен да оставя живота си в твоите ръце.
- Няма да се плашиш - ми сподели той и изясни по какъв начин ще протече интервенцията.
Никога не съм се плашил, още със самото приемане на диагнозата. Ние сме балканджии, не се даваме елементарно. Отидох за интервенцията, все едно ходя на надзорен обзор за грип. Бях спокоен в ръцете на доктор Найденов. Аз имам мощна воля за живот, не съм още стар, нищо че имам внуче. Живее ми се.
Художникът-неврохирург доктор Найденов споделя своята версия на срещата:
Иван е пациент на към 50 години, който на фона на положителното си здраве, получава епилептични припадъци, които постановат да прекрати работата си. Той е бил моряк по това време. Колеги в чужбина са открили, че има мозъчен израстък, откакто са му създали цялостни проучвания. По принцип, в случай че пациент, който не е имал епилептични припадъци, в относително късна възраст стартира да получава такива, преди всичко се мисли за мозъчен израстък.
Прегледът на Иван удостовери, че става дума за мозъчен израстък. Този израстък обаче беше ситуиран в зона на мозъка, която е водеща за опцията да схваща и да приказва, опцията за придвижване на дясната ръка. Всичко, което сме в обществен аспект и в аспект на самостоятелност, беше застрашено, защото при неспособност да използваш водещата си ръка и да общуваш с близките, си малоценен.
преди интервенцията
Заради неприятното разположение се наложи да се оперира туморът в положение на бодрост. Това е намеса, при която се реализира стимулация на мозъчната тъкан в съседство с тумора и се следи дали ще се получи утежняване, преди да се в профил тази част от мозъка.
Иван има цялостен спомен за цялата намеса, поговорихме си за живота му и тогава показа с нас, че по сърце е пекар и по насила моряк. Сподели и много предписания с личния състав. Може да се каже, че до момента в който траеше интервенцията, съумя да промени много неща в мисленето на личния състав за методите на готвене.
след интервенцията
" Казаха, че ще ми сложат фотографията в болничното заведение "
Когато ме подготвяха за интервенцията, докторът ми изясни за какво тя би трябвало да се направи в будно положение. Накараха ме да говоря, питаха „ усещаш ли нещо, боли ли те “, споделям „ не, не ме боли “. Единственото, за което ме предизвестиха, беше да не шавам, тъй като ме бяха стегнали с някакви техни менгемета и можеше да си нараня главата. Докато правеха интервенцията, ме питаха „ можеш ли да броиш до 100? “, " може ли да броиш по-бързо? “. Като пипнеше доктора някъде в мозъка ми, безусловно не можех да приказвам. Блокирах. После ме попитаха – „ я кажи в този момент нещо за баничките, дай рецепта за питки “ и аз от самото начало споделях какво се прави и по какъв начин се прави, изобщо беше доста забавно. Нямам концепция какъв брой време продължи интервенцията. На обяд стартира, а към 8 часа вечерта бях в стаята. Може да е траяла 7-8 часа, за благополучие се оказа доста сполучлива. На втория ден ме изписаха. Казаха, че ще ми сложат фотографията в болничното заведение.
Д-р Найденов: " Иван е здрав и желае да работи "
След към този момент два контролни прегледа, ядрено-магнитен резонанс на главата, няма данни за израстък. Наложи се Иван да направи лъчетерапия, защото туморът е с изчезнала граница към естествения мозък, само че резонансът демонстрира, че сега подобен израстък няма. Прогнозата му е много добра. Има още доста години пред него, дай Боже да са десетки. Това е заболяване, което има трайна ремисия. Функционално той е неразграничим от здрав, само че в историята му има такова заболяване и опцията да бъде моряк е възпрепятствана.
" Хобито ми стана специалност "
Минах през химиотерапия и лъчетерапия и нямаше по какъв начин да работя, само че имаме къща в Елена и цяло лято си отглеждах зеленчуци. Последните 7-8 години се занимавах с готварство по корабите. От занимание ми стана специалност. Връщайки се от предния автобус, взехме решение малко да приключа с отсъствията от къщи и да се хвана на работа тук, да не съм по пътищата. Решихме да си отворим баничарница, само че пристигна коронавирус, затворихме всичко и трябваше да се кача отново по корабите. Наложи се да освободим помещението.
Сега, когато се възвърнах, докторът вика – „ какво става с баничките, ще работиш ли? “ и като се заговорихме, реши да ми помогне да се даде публичност, с цел да мога да си намеря помещение за баничарница в гр. Елена. Със закуски ще се занимавам, върша и доста хубави бутикови питки.
Д-р Найденов: " Медицинската част от историята е забавна, само че човешката е... "
Говорихме с Иван какво счита да прави. „ Има възпитаници, хората вървят на работа и аз мога да ги нахраня. Искам да съм самостоятелен, пълностоен и потребен за другите “ - като ми сподели това на контролния обзор, си спомних по какъв начин като се прибирахме късно вечер в петък, виждах по какъв начин някъде светят прозорчета. Прозорчетата на тези, които се грижат за храната ни на другия ден. Хората, които ни разрешават да си мислим, че няма проблем. Иван има щастливо семейство, в което е водещ фактор. Чувства се добре и има потенциал да продължи да бъде опора на фамилията си. За него решението е да стартира още веднъж този бизнес. Затова взех решение да пиша до общинската администрация на Елена. Медицинската част от историята е забавна, само че човешката е...
OFFNews се свърза с кмета на Елена господин Диян Млъзев, който удостовери, че писмото е прегледано и е предоставено да се ревизира има ли подобаващ общински парцел, който може да бъде възложен чартърен на Иван. По думите на господин Млъзев сега няма свободни пространства в централната част на града. Той е разговарял и с кметския наместник на с. Чакала, което се намира в съседство, в търсене на вид да оказват помощ. „ Все още нямаме отговор на тази молба “, сподели кметът на Елена.
Ако някой може, дано помогне на Иван да си откри помещение за баничарница в Елена. Човекът е занаятчия, от работа не се плаши. Както излиза наяве: и мозъчна интервенция не може да го спре да мисли за тесто и закуски.
За десерт - ето коя рецепта продиктува Иван на операционната маса:
Универсална рецепта за тесто
Трябват ти 1 кг брашно, една с.л. сол, 1 с.л. захар, 1 кубче квас – 40-50 г, 1 яйце, една цялостна с.л. кисело мляко, 1 цялостна с.л. с краве масло, към 300 мл вода (зависи от брашното). Омесваш тестото, оставяш го да почине 10-15 минути, след това премесваш, след това още един път, след към половин час още веднъж, да стане узряло тесто. Накъсваш го на топчета. Намазваш ги с масло или маргарин (че по не изсъхва) и ги оставяш да втасат. После топчетата се разстилат. Като се провиснал доста добре и започваш да се правиш закуски. Слагаш каквато плънка искаш – яйце, сирене, колбас... Става и неповторимо вкусна пица. По нашия край се тачи пицата, която има пухкаво тесто.
Човешката част от историята стартира с епилептичен пристъп в Канада.
Пътувах по корабите, готвач съм на товарен транспортен съд, и бяхме в Канада. Както си сготвям, в един миг ми се схвана езикът, изпелетечих нещо, не разбрах какво става. Опитах да кажа нещо, не можах, уплаших се и потеглих нанякъде, само че на 10-тата секунда съм примрял, глътнал съм си езика. Колегите ми създали изкуствено дишане и ме съживиха. Събудих се към един час по-късно. Вече беше пристигнала незабавната помощ от Канада. Взеха ме в болничното заведение и незабавно ме диагностицираха, че имам израстък на мозъка. Попитаха ме къде желая да се церя, желаех в Канада, бях на място и все си мислех, че ще е по-добре, само че не стана, тъй като са желали доста пари от канадска страна към застрахователя. Дадоха ми лекарство и ме пратиха в България. Свързах се с доктор Иванов, в този момент е началник на болничното заведение в Горна Оряховица, да предложи доктор, при който да отидем. Той незабавно сподели името на доктор Найденов.
Още като го видях този човек ми замязя на някакъв художник, безусловно естествен, не да се надува, погледна ме и сподели:
- Иване, какво можем да създадем за теб?
- Докторе, за първи път те виждам, само че съм подготвен да оставя живота си в твоите ръце.
- Няма да се плашиш - ми сподели той и изясни по какъв начин ще протече интервенцията.
Никога не съм се плашил, още със самото приемане на диагнозата. Ние сме балканджии, не се даваме елементарно. Отидох за интервенцията, все едно ходя на надзорен обзор за грип. Бях спокоен в ръцете на доктор Найденов. Аз имам мощна воля за живот, не съм още стар, нищо че имам внуче. Живее ми се.
Художникът-неврохирург доктор Найденов споделя своята версия на срещата:
Иван е пациент на към 50 години, който на фона на положителното си здраве, получава епилептични припадъци, които постановат да прекрати работата си. Той е бил моряк по това време. Колеги в чужбина са открили, че има мозъчен израстък, откакто са му създали цялостни проучвания. По принцип, в случай че пациент, който не е имал епилептични припадъци, в относително късна възраст стартира да получава такива, преди всичко се мисли за мозъчен израстък.
Прегледът на Иван удостовери, че става дума за мозъчен израстък. Този израстък обаче беше ситуиран в зона на мозъка, която е водеща за опцията да схваща и да приказва, опцията за придвижване на дясната ръка. Всичко, което сме в обществен аспект и в аспект на самостоятелност, беше застрашено, защото при неспособност да използваш водещата си ръка и да общуваш с близките, си малоценен.
преди интервенцията
Заради неприятното разположение се наложи да се оперира туморът в положение на бодрост. Това е намеса, при която се реализира стимулация на мозъчната тъкан в съседство с тумора и се следи дали ще се получи утежняване, преди да се в профил тази част от мозъка.
Иван има цялостен спомен за цялата намеса, поговорихме си за живота му и тогава показа с нас, че по сърце е пекар и по насила моряк. Сподели и много предписания с личния състав. Може да се каже, че до момента в който траеше интервенцията, съумя да промени много неща в мисленето на личния състав за методите на готвене.
след интервенцията
" Казаха, че ще ми сложат фотографията в болничното заведение "
Когато ме подготвяха за интервенцията, докторът ми изясни за какво тя би трябвало да се направи в будно положение. Накараха ме да говоря, питаха „ усещаш ли нещо, боли ли те “, споделям „ не, не ме боли “. Единственото, за което ме предизвестиха, беше да не шавам, тъй като ме бяха стегнали с някакви техни менгемета и можеше да си нараня главата. Докато правеха интервенцията, ме питаха „ можеш ли да броиш до 100? “, " може ли да броиш по-бързо? “. Като пипнеше доктора някъде в мозъка ми, безусловно не можех да приказвам. Блокирах. После ме попитаха – „ я кажи в този момент нещо за баничките, дай рецепта за питки “ и аз от самото начало споделях какво се прави и по какъв начин се прави, изобщо беше доста забавно. Нямам концепция какъв брой време продължи интервенцията. На обяд стартира, а към 8 часа вечерта бях в стаята. Може да е траяла 7-8 часа, за благополучие се оказа доста сполучлива. На втория ден ме изписаха. Казаха, че ще ми сложат фотографията в болничното заведение.
Д-р Найденов: " Иван е здрав и желае да работи "
След към този момент два контролни прегледа, ядрено-магнитен резонанс на главата, няма данни за израстък. Наложи се Иван да направи лъчетерапия, защото туморът е с изчезнала граница към естествения мозък, само че резонансът демонстрира, че сега подобен израстък няма. Прогнозата му е много добра. Има още доста години пред него, дай Боже да са десетки. Това е заболяване, което има трайна ремисия. Функционално той е неразграничим от здрав, само че в историята му има такова заболяване и опцията да бъде моряк е възпрепятствана.
" Хобито ми стана специалност "
Минах през химиотерапия и лъчетерапия и нямаше по какъв начин да работя, само че имаме къща в Елена и цяло лято си отглеждах зеленчуци. Последните 7-8 години се занимавах с готварство по корабите. От занимание ми стана специалност. Връщайки се от предния автобус, взехме решение малко да приключа с отсъствията от къщи и да се хвана на работа тук, да не съм по пътищата. Решихме да си отворим баничарница, само че пристигна коронавирус, затворихме всичко и трябваше да се кача отново по корабите. Наложи се да освободим помещението.
Сега, когато се възвърнах, докторът вика – „ какво става с баничките, ще работиш ли? “ и като се заговорихме, реши да ми помогне да се даде публичност, с цел да мога да си намеря помещение за баничарница в гр. Елена. Със закуски ще се занимавам, върша и доста хубави бутикови питки.
Д-р Найденов: " Медицинската част от историята е забавна, само че човешката е... "
Говорихме с Иван какво счита да прави. „ Има възпитаници, хората вървят на работа и аз мога да ги нахраня. Искам да съм самостоятелен, пълностоен и потребен за другите “ - като ми сподели това на контролния обзор, си спомних по какъв начин като се прибирахме късно вечер в петък, виждах по какъв начин някъде светят прозорчета. Прозорчетата на тези, които се грижат за храната ни на другия ден. Хората, които ни разрешават да си мислим, че няма проблем. Иван има щастливо семейство, в което е водещ фактор. Чувства се добре и има потенциал да продължи да бъде опора на фамилията си. За него решението е да стартира още веднъж този бизнес. Затова взех решение да пиша до общинската администрация на Елена. Медицинската част от историята е забавна, само че човешката е...
OFFNews се свърза с кмета на Елена господин Диян Млъзев, който удостовери, че писмото е прегледано и е предоставено да се ревизира има ли подобаващ общински парцел, който може да бъде възложен чартърен на Иван. По думите на господин Млъзев сега няма свободни пространства в централната част на града. Той е разговарял и с кметския наместник на с. Чакала, което се намира в съседство, в търсене на вид да оказват помощ. „ Все още нямаме отговор на тази молба “, сподели кметът на Елена.
Ако някой може, дано помогне на Иван да си откри помещение за баничарница в Елена. Човекът е занаятчия, от работа не се плаши. Както излиза наяве: и мозъчна интервенция не може да го спре да мисли за тесто и закуски.
За десерт - ето коя рецепта продиктува Иван на операционната маса:
Универсална рецепта за тесто
Трябват ти 1 кг брашно, една с.л. сол, 1 с.л. захар, 1 кубче квас – 40-50 г, 1 яйце, една цялостна с.л. кисело мляко, 1 цялостна с.л. с краве масло, към 300 мл вода (зависи от брашното). Омесваш тестото, оставяш го да почине 10-15 минути, след това премесваш, след това още един път, след към половин час още веднъж, да стане узряло тесто. Накъсваш го на топчета. Намазваш ги с масло или маргарин (че по не изсъхва) и ги оставяш да втасат. После топчетата се разстилат. Като се провиснал доста добре и започваш да се правиш закуски. Слагаш каквато плънка искаш – яйце, сирене, колбас... Става и неповторимо вкусна пица. По нашия край се тачи пицата, която има пухкаво тесто.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ