Защо бракът на Иван Вазов с Атина Болярска се превръща в катастрофа
Иван Вазов е един от най-великите и почитани български писатели, оставил незаличима диря в родната литература с скъпото си творчество. Той постоянно е бил известна персона с огромна социална и културна роля, а персоналният му живот също е будел интерес измежду съвременниците му, пише .
Днес се навършват 103 години от неговата гибел и ще ви разкажем за мощната, само че сложна обич на Вазов с Атина Болярска.
Когато най-известният български публицист се дами на 40-годишна възраст, по всичко наподобява, че избраницата му ще бъде идеалната брачна половинка. За страдание бракът му се трансформира в злополука, в пламъците на която изгарят всякаква любов и очаквания за благополучие и успокоение.
Жената, която става госпожа Вазова, се споделя Атина Болярска. Тя освен носи царствено и величествено име. Красива и умна, Атина приказва съветски и френски, умее да танцува, пее и даже написа стихове. Произхожда от остарял русенски род и е получила чудесно обучение в девическо учебно заведение в Киев, след което за малко работи като учителка в Русе.
Запознават ги общи другари при започване на октомври 1890 година Атина е на към 30 години, а Иван Вазов е с 10 години по-възрастен от нея. По това време писателят е много известен измежду дамите, само че по този начин и не е сключвал брак.
Сгодяват се малко след първата среща и се женят на 4 ноември 1890 година в църквата „ Света Неделя “ в София.
Бързата сватба приказва за огромно привличане и мигновена обич сред Вазов и Атина. И евентуално в действителност е било по този начин. Обичта и разбирателството посред им обаче ще траят прекомерно малко, тъй като на младоженката ѝ следва да се сблъска със своята свекърва.
В началото Атина впечатлява майката на поета – Съба, като рецитира,,Епопея на забравените “ и старата жена дава благословията си на двойката. По това време околните на Вазов, измежду които и майка му, към този момент доста се надявали той да се задоми.
Но положителното усещане от запознанството на двете дами не трае дълго. Съба Вазова наподобява си представяла по-патриархално настроена и смирена брачна половинка за своя Иван.
Свекървата стартира да вижда в лицето на Атина неприятна стопанка и жена, която е твърде свободолюбива и повече се интересува от соарета и занимания, в сравнение с от това се грижи да фамилния дом. Съба даже се притеснява, че брачната половинка на Вазов ще повлияе пагубно и на неговото творчество.
Близки до Вазов пък намирали Атина за прекомерно алчна. Според тях младата жена се интересувала най-вече от положението и известността на своя брачен партньор. Никой от роднините и приятелите на поета не я одобрявал, като да вземем за пример писателят Иван Шишманов я разказва като прекомерно шумна и " цапната " в устата.
Когато Атина влиза в дома на мъжа си на улица „ Солунска “ в София, там към този момент господства неговата майка. Свекървата няма никакво желание да разреши на друга жена да трансформира реда у дома. А когато снахата взема решение да внесе малко по-европейски жанр в дома, традиционалистката Съба евентуално е изпаднала в див смут.
Така връзките сред двете дами стартират с в началото недоумение, което е обикновено при другите генерации, след това минават в безшумно неспокойствие, но накрая се трансформират в същинска война.
На 17 януари 1892 година Атина се прибира от посещение при другари, единствено с цел да откри, че не може да влезе в дома си. Вратата е заключена, а Съба ѝ подвиква от балкона, че тук към този момент няма място за нея и би трябвало да си върви.
„ Майка ми ни минимум не е отговорна за фамилната ни съсипия. Майка ми беше светица по добрина на душата, тя искаше, в противен случай, и настояваше да се съберем. Аз не рачих. И имаше за какво “, ще показа по-късно Вазов пред своя другар Иван Шишманов.
Вазов подава молба за бракоразвод, само че Атина упорства за прехрана. Благодарение на роднинските си връзки тя съумява да апелира решението за развода и Светия синод го анулира. Така поетът се оказва в клопката на несполучливия си брак, въпреки че към този момент няма нищо общо със брачната половинка си.
Спечелила време, Болярска се пробва да приласкае още веднъж мъжа си, само че напъните ѝ са безплодни. Пише му писма, на които той евентуално по този начин и не дава отговор. В сърцето му има към този момент други дами, а по-късно ще срещне и същинската обич на живота си, Евгения Марс.
Вазов в никакъв случай повече не поддържа връзка с прогонената си брачна половинка – тяхната обич е угаснала по този начин бързо, както се е разпалила. Въпреки това той ще си отиде от този свят, женен за Атина Болярска.
Какво е таяла самата Атина в сърцето си, е мъчно да разберем. Но когато писателят умира през 1921 година, всички са шокирани да видят на погребението отхвърлената му вдовица. Тя подминава цялото му семейство и пред възмутените погледи на роднините на поета застава даже пред царя, начело на погребалното шествие.
В наследството си Вазов категорично показва, че не оставя нищо на законната си жена.
„ С нея не можах да пребивавам щастливо във времето, което търпя единствено година и три месеца. От 1890 година, откак сме разграничени, тя ми изтеза душата посредством всевъзможни преследвания – правосъдни и външни, разоряваше ме материално... “, пише той.
Атина обаче завежда дело и успява да получи голяма част от положението на починалия стихотворец, което се равнява на съвсем 500 000 лева тогавашни пари. Само дребна част – към 90 000 лева, остава за наследника на поета, неговия брат Борис.
За това по какъв начин продължава животът на вдовицата на Вазов, не се знае доста. Атина умира през 1950 година в резултат на побой, нанесен от нейни съседи.
Днес се навършват 103 години от неговата гибел и ще ви разкажем за мощната, само че сложна обич на Вазов с Атина Болярска.
Когато най-известният български публицист се дами на 40-годишна възраст, по всичко наподобява, че избраницата му ще бъде идеалната брачна половинка. За страдание бракът му се трансформира в злополука, в пламъците на която изгарят всякаква любов и очаквания за благополучие и успокоение.
Жената, която става госпожа Вазова, се споделя Атина Болярска. Тя освен носи царствено и величествено име. Красива и умна, Атина приказва съветски и френски, умее да танцува, пее и даже написа стихове. Произхожда от остарял русенски род и е получила чудесно обучение в девическо учебно заведение в Киев, след което за малко работи като учителка в Русе.
Запознават ги общи другари при започване на октомври 1890 година Атина е на към 30 години, а Иван Вазов е с 10 години по-възрастен от нея. По това време писателят е много известен измежду дамите, само че по този начин и не е сключвал брак.
Сгодяват се малко след първата среща и се женят на 4 ноември 1890 година в църквата „ Света Неделя “ в София.
Бързата сватба приказва за огромно привличане и мигновена обич сред Вазов и Атина. И евентуално в действителност е било по този начин. Обичта и разбирателството посред им обаче ще траят прекомерно малко, тъй като на младоженката ѝ следва да се сблъска със своята свекърва.
В началото Атина впечатлява майката на поета – Съба, като рецитира,,Епопея на забравените “ и старата жена дава благословията си на двойката. По това време околните на Вазов, измежду които и майка му, към този момент доста се надявали той да се задоми.
Но положителното усещане от запознанството на двете дами не трае дълго. Съба Вазова наподобява си представяла по-патриархално настроена и смирена брачна половинка за своя Иван.
Свекървата стартира да вижда в лицето на Атина неприятна стопанка и жена, която е твърде свободолюбива и повече се интересува от соарета и занимания, в сравнение с от това се грижи да фамилния дом. Съба даже се притеснява, че брачната половинка на Вазов ще повлияе пагубно и на неговото творчество.
Близки до Вазов пък намирали Атина за прекомерно алчна. Според тях младата жена се интересувала най-вече от положението и известността на своя брачен партньор. Никой от роднините и приятелите на поета не я одобрявал, като да вземем за пример писателят Иван Шишманов я разказва като прекомерно шумна и " цапната " в устата.
Когато Атина влиза в дома на мъжа си на улица „ Солунска “ в София, там към този момент господства неговата майка. Свекървата няма никакво желание да разреши на друга жена да трансформира реда у дома. А когато снахата взема решение да внесе малко по-европейски жанр в дома, традиционалистката Съба евентуално е изпаднала в див смут.
Така връзките сред двете дами стартират с в началото недоумение, което е обикновено при другите генерации, след това минават в безшумно неспокойствие, но накрая се трансформират в същинска война.
На 17 януари 1892 година Атина се прибира от посещение при другари, единствено с цел да откри, че не може да влезе в дома си. Вратата е заключена, а Съба ѝ подвиква от балкона, че тук към този момент няма място за нея и би трябвало да си върви.
„ Майка ми ни минимум не е отговорна за фамилната ни съсипия. Майка ми беше светица по добрина на душата, тя искаше, в противен случай, и настояваше да се съберем. Аз не рачих. И имаше за какво “, ще показа по-късно Вазов пред своя другар Иван Шишманов.
Вазов подава молба за бракоразвод, само че Атина упорства за прехрана. Благодарение на роднинските си връзки тя съумява да апелира решението за развода и Светия синод го анулира. Така поетът се оказва в клопката на несполучливия си брак, въпреки че към този момент няма нищо общо със брачната половинка си.
Спечелила време, Болярска се пробва да приласкае още веднъж мъжа си, само че напъните ѝ са безплодни. Пише му писма, на които той евентуално по този начин и не дава отговор. В сърцето му има към този момент други дами, а по-късно ще срещне и същинската обич на живота си, Евгения Марс.
Вазов в никакъв случай повече не поддържа връзка с прогонената си брачна половинка – тяхната обич е угаснала по този начин бързо, както се е разпалила. Въпреки това той ще си отиде от този свят, женен за Атина Болярска.
Какво е таяла самата Атина в сърцето си, е мъчно да разберем. Но когато писателят умира през 1921 година, всички са шокирани да видят на погребението отхвърлената му вдовица. Тя подминава цялото му семейство и пред възмутените погледи на роднините на поета застава даже пред царя, начело на погребалното шествие.
В наследството си Вазов категорично показва, че не оставя нищо на законната си жена.
„ С нея не можах да пребивавам щастливо във времето, което търпя единствено година и три месеца. От 1890 година, откак сме разграничени, тя ми изтеза душата посредством всевъзможни преследвания – правосъдни и външни, разоряваше ме материално... “, пише той.
Атина обаче завежда дело и успява да получи голяма част от положението на починалия стихотворец, което се равнява на съвсем 500 000 лева тогавашни пари. Само дребна част – към 90 000 лева, остава за наследника на поета, неговия брат Борис.
За това по какъв начин продължава животът на вдовицата на Вазов, не се знае доста. Атина умира през 1950 година в резултат на побой, нанесен от нейни съседи.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ