Иван Цанев е един от най-добрите и уважани съвременни поети

Иван Цанев е един от най-хубавите и уважани модерни поети в България по мнението на критиците. Сочен е за последовател на българските лирически обичаи от 20-те и 40-те години на ХХ в., представител е на поетическата вълна " тиха поезия " от 60-те години на ХХ в.

Цанев е притежател на редица влиятелни литературни награди, като Националната премия Петко Р. Славейков (1991), премията за детска литература " Калина Малина " (1993), премията " Иван Николов " за изцяло литературно творчество (1997), Голямата премия за литература на Софийския университет (2016), Националната литературна премия " Иван Динков " (2016), книгата му " 5 за 4 " получава националната премия за детска литература " Христо Г. Данов " (2002). Негови стихове са превеждани на съвсем всички европейски езици.

" Дневник " напомня три негови емблематични стихотворения, оповестени на страниците на Столичната библиотека и " Портал Култура ".

Роденият стихотворец

Ако се бе родил в мравуняк, би живял
Щастливо като в парадайс за глухонеми -
Кой би протегнал ръка там заслужения дял
От общата вглъбена тишина да му отнеме?
Не е той мравка и за друго е роден,
Но измежду гъмжилото от книжници и фарисеи
Ще го ограбват и убиват ден по ден
И ще му пречат равнищата словесна да засее.
Ще сквернословят зад тила му в хор,
С пиянско грачене полунощ ще го изтезават,
а заран доноси ще чуруликат на ухо
за него словоблудците от кръчмата.
Той мълком ще преглъща злобните сълзи -
неотмъстен ще се прибира у дома,
тъй като заприказва ли на техния език,
ще се погуби, няма да е към този момент същият!
Поеме ли прегрешението да грачи с тях до дъно,
подсъдно би живял до някой черен петък,
когато глухонемите от мравешкия парадайс
ще проговорят и ще му изискат сметка.

Нова приказка за живота

Да беше бъдещето ябълка, ще я разрежа
и не насън ще видя, а нескрито -
човек ли, червей ли в сърцевината нежна
на моя утринен живот се спотаява.
Но краят на едвам разлистената приказка
не се провижда, мрачен е за мене
и смутно е в душата ми, откогато Бог изиска
да стана градинар на три ориси зелени.
Три семчици посях и към този момент с боязън
подслушвайки потайната природа,
ще бодърствам над своите издънки, до момента в който укрепнат
и пътя до тичинковия кръстопът избродят.
Не падна ли вдън лятото прекършен,
грохнал от толкоз старания родилни,
ще очаквам приказката за живота да приключи
наесен измежду ябълковите градини.
Да вкуся и това - от някой клонест купол
да капне златно мигче и да ме уцели.
А след това, след това дано ме затрупа
небесното дърво със ябълките си узрели.

---

Археологически разкопкиС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Дърво на хълма

Да не не помня в никакъв случай, че има
дърво на хълма -
някъде, надалеч,
където и да е - дърво без име,
сприятелено с идващите вечери.
Дърво на хълма.
То ще ми припомня
по какъв начин будните очи в тревата скитат,
по какъв начин в дълбините на нощта бездомна
поникват гласовете на щурците.
Дърво на хълма.
Нека ме обича
и не не помни в никакъв случай за мене.
То е безименно, ще го назовавам
самообладание и тишина зелена.
Дърво - така стройна
плът на мисълта ми! -
стои на хълма, с облаците слято,
заслушано във приказките тъмни,
които му нашепва вятърът.

Всичко, което би трябвало да знаете за: