„Виа Диагоналис“ № 5, вх. А
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Tribune.bg
Заговори се да сменяме имена на улици по отношение на топлото ни и човешко съпричастие към войната в Украйна. Прекръстиш някоя улица и ето – олекне ти! Кажи ми на коя улица живееш, с цел да ти кажа какъв си! И други мъдрости от този порядък.
Имената на улиците са тайнствена и вълнуваща територия. Много се е говорило за това. Те са нещо като значими бележки по национална, градска или квартална памет. Кое е значимо да се помни и помни ли се, в случай че надали мнозина се сещат кой е, да вземем за пример, Антон Безеншек? За най-любознателните бързам да кажа, че това е словенски лингвист и стенограф, прочут с това, че приспособява стенографската система на Франц Ксафер Габелсбергер към южнославянските езици.
Един бърз взор към имената на улиците в София демонстрира, че можем да кръстим една улица както си пожелаем и никой копче да не каже. По принцип имената на улиците демонстрират къде водят – „ Горнобански път “, „ Ломско шосе “, „ Обелско шосе “ (отделно има „ Обелски път “),„ Преки път “ (възхитително име за улица!), „ Околовръстен път “, само че той не води наникъде.
Показват също каква активност преобладаващо се прави на тях – „ Каменоделска “, „ Сапунджийска “, „ Медникарска “– това за мен са скромни, почтени и почтени имена на улици.
„ Метал “ (Хеви?),„ Овчарска “, „ Огнеборец “, „ Пощенска “, „ Промишлена “.
След осведомителната идва естетическата функционалност на уличните имена –„ Тежкият танк “ (сега, за жал, тази улица е прекръстена на „ Надежда “ в чест на Надежда Михайлова (Нейнски), само че пък към момента се държи ул. „ Добър левент “, което никога не е по-лошо от „ Тежкият танк “. Макар че „ Тежкият танк “… Има също и „ Локомотив “. Но няма „ Валяк “. Към естетическите можем да прибавим„ Народно хоро “,„ Бабина поляна “, „ Горска теменуга “,„ Циклама “,„ Лавандула “, „ Розмарин “ и„ Латинка “, на която живееше Андрей Луканов, Бог да го елементарни.
Но несъмнено най-висшата функционалност на уличните имена си остава възпитателно-пропагандната. По имената на улиците можеш да се досетиш за господстващата теория в едно общество, а също и за етичната му система, т.е. за това кое даденото общество намира за положително и кое – за зло. Парадигмата „ Пиротска “, „ Солунска “, „ Вардар “, „ Македония “, „ Охридско езеро “ – това са все икони на неосъществени национални фантазии. Тук някъде би трябвало да сложим хановете и царете, малко странни за републиканските настройки в българското общество. Лично аз тук поставям и естествените забележителности – „ Лелинска чука “, „ Меча поляна “, „ Жабокрек “, – тъй като красива земя грозни хора не ражда.
Безспорно обаче каймакът са „ верните “ исторически персони, които по времето на соца бяха най-вече партизани, червеноармейци и комунистически дейци – български и непознати. Тук ли да класифицираме знаците на дружбата – Брюксел, Йерусалим, Мадрид, Копенхаген, Хага, Мюнхен, Амстердам? Защо има такива улици? Може би тъй като и там има улици „ София “ съгласно някаква междукметска спогодба.
Така или другояче процесът по поучително назоваване на улици към момента крие голям капацитет. Безименните улици в София (тези, които се отбелязват единствено с номера) са 375. Има и няколко улици с едно и също име – „ Безименна “. Какво поле за насърчаване на пропагандна активност!
Но какво от това? Защо са всички тези приказки за имената на улиците? Тези приказки са, с цел да стане ясно, че никакво име на улица към този момент не може да бъде недопустимо. Изглежда по този начин мисли и елитът на демократическата общественост. Миналата седмица самостоятелният общински консултант (а другояче от „ Да, България “) Методи Лалов, чрез умишлен до Председателя на СОС, предложи „ Графа “ да се прекръсти на „ Свободна Украйна “. От своя страна пък Найо-Тицин Атанасов Нейков излезе с концепцията бул. „ Драган Цанков “ да стане „ Героите на Украйна “, като същата концепция се споделя и от украинското посолство в София.
Ама за какво, какво ви стори Драган Цанков! Какво ви стори този мирен либерал, почетен член на Българското книжовно сдружение (БАН) и два пъти министър-председател на България? Не, бе, нищо! Просто на тази улица се намира съветското посолство, заради което на Найо-Тицин Атанасов Нейков и на украинското посолство ще им е доста кеф Елеонора Валентиновна Митрофанова, когато върви на работа с такси, да споделя на водача: „ Героите на Украйна, пожалуйста “ и на същия адрес да получава дипломатическата си преписка.
С две думи: умнокрасивият хайлайф се надпреварва кой ще се изкара по-сензитивен (тази дума я знаем от тях), по-напредничав и автентичен. Но нужно ли е на всяка бързооборотна обстановка да реагираме със промяна на имена на улици, от които се чака да са по-устойчиви и консервативни? Така няма ли, в конкуренцията да сме кой от кого по-„ солидарни “, скоро да посегнем и на реките и планинските върхове? Както е тръгнало, идната степен на взаимност е да прекръстят децата си, а за какво не и самите себе си – Петро Лалов, Володимир Лалов или пък Тарас-Булба Атанасов Нейков. Банално е, господа! Никой няма да ви каже „ отлично “ или най-малко никой, на чието мнение си заслужава да държите. Но умнокрасивитетът си е подобен – гръмък и мъничко скучен. Оставете умнокрасивитета.
Аз, да вземем за пример, съм роден на ъгъла на „ Николай Николаевич “ (Велик княз, брат на имп. Александър II) и „ Адолф Хитлер “ – т.е. „ Орлов мост “. Всъщност истината е, че съм роден много по-късно, когато беше „ Владимир Илич Ленин “ и „ Клемент Готвалд “ (ръководителят на Чехословашката компартия по времето на Сталин, за който не знае). Сега е „ Цариградско шосе “ и „ Евлоги и Христо Георгиеви “, само че към този момент не пребивавам там, макар че към момента владея родния си дом. Ако ме питат мен (а за какво да не ме питат, откакто питат Методи Лалов и Найо-Тицин Атанасов Нейков?), аз съм ЗА това на „ Цариградско шосе “ да се върне изконното име „ Виа Диагоналис “ или „ Виа Милитарис “. Какво пък?... Като се подам от прозореца и погледна надясно, ще виждам Рим, а погледна ли наляво – Константинопол. И тогава, с изключение на достоверен жълтопаветник, ще бъда и същински космополит.
„ Виа Диагоналис “ е първото и най-легитимно име на улицата, на която съм роден. Но в случай че е невероятно да се върне, склонен съм и на ул. „ Картагенски път “, по който рано или късно ще мине всеки, съгласно който Картаген би трябвало да бъде опустошен.
* * *
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура” на Столична община.
Заговори се да сменяме имена на улици по отношение на топлото ни и човешко съпричастие към войната в Украйна. Прекръстиш някоя улица и ето – олекне ти! Кажи ми на коя улица живееш, с цел да ти кажа какъв си! И други мъдрости от този порядък.
Имената на улиците са тайнствена и вълнуваща територия. Много се е говорило за това. Те са нещо като значими бележки по национална, градска или квартална памет. Кое е значимо да се помни и помни ли се, в случай че надали мнозина се сещат кой е, да вземем за пример, Антон Безеншек? За най-любознателните бързам да кажа, че това е словенски лингвист и стенограф, прочут с това, че приспособява стенографската система на Франц Ксафер Габелсбергер към южнославянските езици.
Един бърз взор към имената на улиците в София демонстрира, че можем да кръстим една улица както си пожелаем и никой копче да не каже. По принцип имената на улиците демонстрират къде водят – „ Горнобански път “, „ Ломско шосе “, „ Обелско шосе “ (отделно има „ Обелски път “),„ Преки път “ (възхитително име за улица!), „ Околовръстен път “, само че той не води наникъде.
Показват също каква активност преобладаващо се прави на тях – „ Каменоделска “, „ Сапунджийска “, „ Медникарска “– това за мен са скромни, почтени и почтени имена на улици.
„ Метал “ (Хеви?),„ Овчарска “, „ Огнеборец “, „ Пощенска “, „ Промишлена “.
След осведомителната идва естетическата функционалност на уличните имена –„ Тежкият танк “ (сега, за жал, тази улица е прекръстена на „ Надежда “ в чест на Надежда Михайлова (Нейнски), само че пък към момента се държи ул. „ Добър левент “, което никога не е по-лошо от „ Тежкият танк “. Макар че „ Тежкият танк “… Има също и „ Локомотив “. Но няма „ Валяк “. Към естетическите можем да прибавим„ Народно хоро “,„ Бабина поляна “, „ Горска теменуга “,„ Циклама “,„ Лавандула “, „ Розмарин “ и„ Латинка “, на която живееше Андрей Луканов, Бог да го елементарни.
Но несъмнено най-висшата функционалност на уличните имена си остава възпитателно-пропагандната. По имената на улиците можеш да се досетиш за господстващата теория в едно общество, а също и за етичната му система, т.е. за това кое даденото общество намира за положително и кое – за зло. Парадигмата „ Пиротска “, „ Солунска “, „ Вардар “, „ Македония “, „ Охридско езеро “ – това са все икони на неосъществени национални фантазии. Тук някъде би трябвало да сложим хановете и царете, малко странни за републиканските настройки в българското общество. Лично аз тук поставям и естествените забележителности – „ Лелинска чука “, „ Меча поляна “, „ Жабокрек “, – тъй като красива земя грозни хора не ражда.
Безспорно обаче каймакът са „ верните “ исторически персони, които по времето на соца бяха най-вече партизани, червеноармейци и комунистически дейци – български и непознати. Тук ли да класифицираме знаците на дружбата – Брюксел, Йерусалим, Мадрид, Копенхаген, Хага, Мюнхен, Амстердам? Защо има такива улици? Може би тъй като и там има улици „ София “ съгласно някаква междукметска спогодба.
Така или другояче процесът по поучително назоваване на улици към момента крие голям капацитет. Безименните улици в София (тези, които се отбелязват единствено с номера) са 375. Има и няколко улици с едно и също име – „ Безименна “. Какво поле за насърчаване на пропагандна активност!
Но какво от това? Защо са всички тези приказки за имената на улиците? Тези приказки са, с цел да стане ясно, че никакво име на улица към този момент не може да бъде недопустимо. Изглежда по този начин мисли и елитът на демократическата общественост. Миналата седмица самостоятелният общински консултант (а другояче от „ Да, България “) Методи Лалов, чрез умишлен до Председателя на СОС, предложи „ Графа “ да се прекръсти на „ Свободна Украйна “. От своя страна пък Найо-Тицин Атанасов Нейков излезе с концепцията бул. „ Драган Цанков “ да стане „ Героите на Украйна “, като същата концепция се споделя и от украинското посолство в София.
Ама за какво, какво ви стори Драган Цанков! Какво ви стори този мирен либерал, почетен член на Българското книжовно сдружение (БАН) и два пъти министър-председател на България? Не, бе, нищо! Просто на тази улица се намира съветското посолство, заради което на Найо-Тицин Атанасов Нейков и на украинското посолство ще им е доста кеф Елеонора Валентиновна Митрофанова, когато върви на работа с такси, да споделя на водача: „ Героите на Украйна, пожалуйста “ и на същия адрес да получава дипломатическата си преписка.
С две думи: умнокрасивият хайлайф се надпреварва кой ще се изкара по-сензитивен (тази дума я знаем от тях), по-напредничав и автентичен. Но нужно ли е на всяка бързооборотна обстановка да реагираме със промяна на имена на улици, от които се чака да са по-устойчиви и консервативни? Така няма ли, в конкуренцията да сме кой от кого по-„ солидарни “, скоро да посегнем и на реките и планинските върхове? Както е тръгнало, идната степен на взаимност е да прекръстят децата си, а за какво не и самите себе си – Петро Лалов, Володимир Лалов или пък Тарас-Булба Атанасов Нейков. Банално е, господа! Никой няма да ви каже „ отлично “ или най-малко никой, на чието мнение си заслужава да държите. Но умнокрасивитетът си е подобен – гръмък и мъничко скучен. Оставете умнокрасивитета.
Аз, да вземем за пример, съм роден на ъгъла на „ Николай Николаевич “ (Велик княз, брат на имп. Александър II) и „ Адолф Хитлер “ – т.е. „ Орлов мост “. Всъщност истината е, че съм роден много по-късно, когато беше „ Владимир Илич Ленин “ и „ Клемент Готвалд “ (ръководителят на Чехословашката компартия по времето на Сталин, за който не знае). Сега е „ Цариградско шосе “ и „ Евлоги и Христо Георгиеви “, само че към този момент не пребивавам там, макар че към момента владея родния си дом. Ако ме питат мен (а за какво да не ме питат, откакто питат Методи Лалов и Найо-Тицин Атанасов Нейков?), аз съм ЗА това на „ Цариградско шосе “ да се върне изконното име „ Виа Диагоналис “ или „ Виа Милитарис “. Какво пък?... Като се подам от прозореца и погледна надясно, ще виждам Рим, а погледна ли наляво – Константинопол. И тогава, с изключение на достоверен жълтопаветник, ще бъда и същински космополит.
„ Виа Диагоналис “ е първото и най-легитимно име на улицата, на която съм роден. Но в случай че е невероятно да се върне, склонен съм и на ул. „ Картагенски път “, по който рано или късно ще мине всеки, съгласно който Картаген би трябвало да бъде опустошен.
* * *
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура” на Столична община.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ