Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bgИнициативата (инициатива“ някакъв

Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Tribune.bg

Инициативата („ самодейност “ някакъв тип юридическо лице ли е?) „ Правосъдие за всеки “ – тези деятели, които преди няколко години, както помните, коленичиха пред Румен Радев да ги избави от мутрите, – отново проведоха стрийт шоу, този път не пред президентството, а пред правосъдната палата и остарялата (истинската) постройка на Парламента. Какво желаят, с изключение на правораздаване за всеки? Както излиза наяве от обявата в личния им уебсайт, желаят да не разрешат „ в незаконна симбиоза държавното сдружение „ Информационно обслужване “ АД и поръчковата Прокуратура да блокират работата на Конституционния съд и да се пробват да заобиколят Конституцията, с цел да запазят подправените изборни резултати, властта на ГЕРБ и въздействието на Пеевски “ (аз пък четох, че от нескопосаното отчитане на изборите най-ощетени са точно ГЕРБ и Пеевски), тъй като в случай че разрешат, България ще стане „ олигархично-прокурорска страна “.

Ще простите, но това не са претенции, не са цели, а единствено лозунги и клишета.

Всъщност това, което в тези среди постоянно са желали, е да се проваля всяко държавно управление, друго от тяхното, да се върви от избори на избори, страната да не работи, да връща европейски пари, единствено и единствено да на угасне вярата, че идващия път току-виж са се показали по-добре.

Това не е забавно, всички го знаят. По-интересно е на какво е замязяла българската народна власт. Уж мнението на всеки един жител е значимо, защото той е не по-малко „ суверен “ от всеки различен жител, обаче една по този начин авторитетна институция като Конституционния съд взема решение, че 780 жители не съществуват и че на вятъра са се разходили до урните, с цел да е цялостна подигравката. Къде е волята на народа? Там, където се оказа и волята на румънския народ? Остана ли въобще някой да има вяра в мита за народовластието? И в случай че не е останал, по какъв начин ще я караме оттук насетне?

Да, демокрацията се провали. Да се надяваме, че е случайно, че е краткотрайно, че е по изключение. И тя се провали освен в България. Но за какво става по този начин? Ами, тъй като демокрацията е противоестествена, както и всяка световна власт, изключително в случай че не е в симфония с духовната. До избран миг народът се е управлявал от съдии, които са били пророци. Пророкът не е човек, който вижда в бъдещето. Предсказването на бъдещето е непряк резултат, разследване. Пророкът е този, който знае волята Божия и е предназначен да я оповестява на останалите. В един миг обаче, при оракул Самуил, народът пожелава да си има цар и Бог с известна мъка се съгласява, като оставя хората да си трошат главите. Бедите не закъсняват и с цел да им се противодейства, се открива симфонията сред светската и духовната власт, при която властта на монарха е глобена от Бог посредством Църквата и това ненапълно възстановява политическото състояние. Обаче се появяват масоните с техните възклицания за „ независимост, тъждество и приятелство “ и организират буржоазните революции, които отстраняват аристокрацията и духовенството от властта. Ражда се националната страна и индивидът става „ жител “. Заедно с това се ражда и концепцията за актуалната народна власт, която не трябва да забравяме, че няма нищо общо с античната.

На собствен ред и демокрацията се пробва да възвърне нормалността в своите рамки и го реализира с изобретяването на институциите и на разделянето на управляващите. Изхожда се от убеждението, че индивидът е по-скоро неприятен (а той е подобен поради прегрешението, с който се ражда) и че е евентуално, оставен самичък на личната си воля, да прави по-скоро несгоди, в сравнение с добрини. Затова властта, макар че сякаш е на индивида, се изважда от него благодарение на институциите. Институциите са това средство, което подсигурява спазването на някакви правила без значение от волята на индивидите и групите. Разделението на управляващите и действието на институциите вършат демокрацията търпима. Правят я даже цивилизована.

Но това, което видяхме през последните дни  е явен неуспех на институциите. И освен на тях съответно, само че и да концепцията за институционалност въобще. А неуспехът на институциите значи и неуспех на демокрацията. По света пък е на път да се провали нейната вариация „ демократична народна власт “ и по-специално илюзията за така наречен „ обществена страна “. Да се провали публично, тъй като в действителност се е провалила от дълго време.

Функционирала ли е въобще в миналото демокрацията по този начин, както настояват, че би трябвало? Съмнявам се. Първо, не съм напълно сигурен, че съществува нещо като „ национална воля “. Волята е функционалност на индивид, а народът не е индивид. Но даже да съществува такова нещо и в случай че инцидентно някой откри метод то да бъде измерено и записано тъкмо, то резултатите сигурно ще бъдат потресаващо разнообразни от резултатите на това, което прекомерно фриволно назоваваме „ либерален развой “ и което включва избори, разграничени законодателна, изпълнителна и правосъдна власт и функциониращи институции. Дори в случай че щете и поради това, че големи маси гласоподаватели не гласоподават с стопански или идеологически претекстове, не гласоподават в благозвучие с някакъв собствен интерес, а по напълно разнообразни аргументи, постоянно, както споделя Библията, „ за чиния леща “.

Остава въпросът поради несръчност ли се разигра този фарс или от преднамереност. Но и при двете хипотези резултатът няма нищо общо с „ волята на суверена “. И остава злокобният извод, че тази воля няма по какъв начин да бъде измерена и регистрирана. При това състояние каква народна власт, какви пет лв.! Тъй наречената „ народна власт “ остава само средство за бягство от отговорност, а другояче властта се придобива по напълно други правила. Но по този начин е, когато желаеме властта да идва оттова, откъдето не може да пристигна, откъдето е нелегално.

Накрая единствено не разбрах дали реализира задачите си оня митинг на „ самодейността “, само че то е, тъй като съм си малко елементарен. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.

* * *  

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.

Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.