Витлеемската звезда - символът на Рождество Христово
Иван Симеонов
Витлеемската коледна Звезда е един от най-въздействащите и красиви знаци на християнския празник Рождество Христово. Безброй пъти тя въодушевено е изобразявана на превъзходни икони и на картини-шедьоври. По принцип Звездата не съставлява интерес за днешните учени-астрономи, само че пък за астролозите тя е като доказателство за произхода свише на знанията и уменията им. От друга страна църковните св. Отци още през късната Античност са се борили срещу астрологията и умно и безапелационно са я разобличавали като измамничество и лъженаука на езическите жреци.
Действително трогателен, баснословен, тайнствен и в това време задушевно-човешки е разказът за рождеството на Богочовека, наследен ни от ап. и евангелист Матей в Гл. 2, стихове от 1 до 23 от неговото Евангелие! Въображението ни незабавно рисува мъдреците от Изтока, богато облечени и яздещи камили на фона на чудно ориенталско вечерно небе, обсипано със звезди, а най-голямата и най-блестящата е Рожденственската, Витлеемската, Пътеводната Звезда. Мъдреците от Изтока в действителност са магове (жреци, влъхви), идващи от люлката на индоевропейската цивилизация, от днешните земи на Ирак, Иран и Сирия (в последната камък върху камък не остана!) Мъдреците са били тогавашните учени, когато не се е правила никаква разлика сред магия и просвета (в частност сред астрономия и астрология). Били са трима и са олицетворявали всичките най-велики тогавашни познания. Да, те са били и астролози!
А по какъв начин може да се привлекат астролози да отидат в дребния отдалечен и незнаен Витлеем? Разбира се единствено с появяването на нова ярка звезда. Съзнавате ли в този момент величието на Божия Промисъл? При това тя не е елементарна звезда, както написа един от Църковните Отци св. Йоан Златоуст. Всички звезди се движат от Изток на Запад, а тя се е движела от Север към Юг. “Струва ми се - заключава св. Йоан Златоуст - че това
не е било звезда, а някаква рационална същност”. Най-хубаво всичко това е изразено в един от тропарите (песнопенията) на рождественското свещенодействие:
Твоето рождество, Христе Боже наш,
озари света със светлината на познанието.
Защото в него тези, които служеха на звездите,
от звездата се научиха да се покланят на Тебе,
Слънцето на правдата,и да познават Тебе, Изтока от висините.
Господи, популярност на Тебе!
И по този начин - най-мъдрите първи се покланят на едно безпомощно кърмаче, родено в обор (в ясли), “паднаха, та Му се поклониха”, както споделя ев. Матей. Поднасят Му блага, скромни по количество, само че доста богати алегорично: злато - самопризнание, че Той е Цар на царете; ливан (тамян) - тъй като е Първосвещеник и смирна (благовоние) - като знак за помазването Му след свалянето Му от Кръста.
На иконите, изобразяващи Рождество, постоянно се рисуват магаре и вол, любопитно гледащи Младенеца. Според Преданието тези животни, първи помощници на трудовия човек, на първо време от всички са познали своя Създател - Творецът на всичко очевидно и невидимо.
Във вълшебната Рождественска нощ ангел Господен е благовестил огромната наслада за въплъщението на самия Бог в човек, не първо на царе, императори и властелини, а на най-обикновени отрудени пастири, “които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си” (Лука, Гл. 2, ст. 8). Това идва да ни подсети, че нашият Спасител 33 год. е бил и жаден, и гладен, и най-после непреодолим, не за това, индивидите да се стремят за международна надмощие и материално благоденствие. Той буйно е претендирал от нас да се възвисим духом, да се устремим към съвършенство, тъй като самичък Той е бил с изключение на Бог и идеален Човек.
Кажете ми в този момент - за какво в наши дни светлият Рождественски (Коледен) празник е до последна степен секуларизиран (превърнат в чисто светски) и също по този начин свръхкомерсиализиран? Какво общо има нашият Спасител, роден в последна мизерия, в обор, с дядо Коледа, eленчета, елхи, елфи, коледни светлини, прескъпи дарове, с целия този океан от прям кич? Нима всичко това не е цинично отричане на християнския Бог?
Много ми се желае да застана на някой коледен базар в центъра на нашата остаряла Европа и да се провикна с думите на обезверения алкохолик Мармеладов от романа на Достоевски “Престъпление и наказване: “И ще простре към нас ръцете Си, и ние ще паднем ничком… и ще заплачем… и всичко ще разберем! Тогава всичко ще разберем!… И всички ще разберат… и тя ще разбере… Господи, да приидет царствие твое”!
Витлеемската коледна Звезда е един от най-въздействащите и красиви знаци на християнския празник Рождество Христово. Безброй пъти тя въодушевено е изобразявана на превъзходни икони и на картини-шедьоври. По принцип Звездата не съставлява интерес за днешните учени-астрономи, само че пък за астролозите тя е като доказателство за произхода свише на знанията и уменията им. От друга страна църковните св. Отци още през късната Античност са се борили срещу астрологията и умно и безапелационно са я разобличавали като измамничество и лъженаука на езическите жреци.
Действително трогателен, баснословен, тайнствен и в това време задушевно-човешки е разказът за рождеството на Богочовека, наследен ни от ап. и евангелист Матей в Гл. 2, стихове от 1 до 23 от неговото Евангелие! Въображението ни незабавно рисува мъдреците от Изтока, богато облечени и яздещи камили на фона на чудно ориенталско вечерно небе, обсипано със звезди, а най-голямата и най-блестящата е Рожденственската, Витлеемската, Пътеводната Звезда. Мъдреците от Изтока в действителност са магове (жреци, влъхви), идващи от люлката на индоевропейската цивилизация, от днешните земи на Ирак, Иран и Сирия (в последната камък върху камък не остана!) Мъдреците са били тогавашните учени, когато не се е правила никаква разлика сред магия и просвета (в частност сред астрономия и астрология). Били са трима и са олицетворявали всичките най-велики тогавашни познания. Да, те са били и астролози!
А по какъв начин може да се привлекат астролози да отидат в дребния отдалечен и незнаен Витлеем? Разбира се единствено с появяването на нова ярка звезда. Съзнавате ли в този момент величието на Божия Промисъл? При това тя не е елементарна звезда, както написа един от Църковните Отци св. Йоан Златоуст. Всички звезди се движат от Изток на Запад, а тя се е движела от Север към Юг. “Струва ми се - заключава св. Йоан Златоуст - че това
не е било звезда, а някаква рационална същност”. Най-хубаво всичко това е изразено в един от тропарите (песнопенията) на рождественското свещенодействие:
Твоето рождество, Христе Боже наш,
озари света със светлината на познанието.
Защото в него тези, които служеха на звездите,
от звездата се научиха да се покланят на Тебе,
Слънцето на правдата,и да познават Тебе, Изтока от висините.
Господи, популярност на Тебе!
И по този начин - най-мъдрите първи се покланят на едно безпомощно кърмаче, родено в обор (в ясли), “паднаха, та Му се поклониха”, както споделя ев. Матей. Поднасят Му блага, скромни по количество, само че доста богати алегорично: злато - самопризнание, че Той е Цар на царете; ливан (тамян) - тъй като е Първосвещеник и смирна (благовоние) - като знак за помазването Му след свалянето Му от Кръста.
На иконите, изобразяващи Рождество, постоянно се рисуват магаре и вол, любопитно гледащи Младенеца. Според Преданието тези животни, първи помощници на трудовия човек, на първо време от всички са познали своя Създател - Творецът на всичко очевидно и невидимо.
Във вълшебната Рождественска нощ ангел Господен е благовестил огромната наслада за въплъщението на самия Бог в човек, не първо на царе, императори и властелини, а на най-обикновени отрудени пастири, “които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си” (Лука, Гл. 2, ст. 8). Това идва да ни подсети, че нашият Спасител 33 год. е бил и жаден, и гладен, и най-после непреодолим, не за това, индивидите да се стремят за международна надмощие и материално благоденствие. Той буйно е претендирал от нас да се възвисим духом, да се устремим към съвършенство, тъй като самичък Той е бил с изключение на Бог и идеален Човек.
Кажете ми в този момент - за какво в наши дни светлият Рождественски (Коледен) празник е до последна степен секуларизиран (превърнат в чисто светски) и също по този начин свръхкомерсиализиран? Какво общо има нашият Спасител, роден в последна мизерия, в обор, с дядо Коледа, eленчета, елхи, елфи, коледни светлини, прескъпи дарове, с целия този океан от прям кич? Нима всичко това не е цинично отричане на християнския Бог?
Много ми се желае да застана на някой коледен базар в центъра на нашата остаряла Европа и да се провикна с думите на обезверения алкохолик Мармеладов от романа на Достоевски “Престъпление и наказване: “И ще простре към нас ръцете Си, и ние ще паднем ничком… и ще заплачем… и всичко ще разберем! Тогава всичко ще разберем!… И всички ще разберат… и тя ще разбере… Господи, да приидет царствие твое”!
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ