Иван Сашов: Северозапазен, а не северозападнал е моят роден край
Иван Сашов Савов е роден през 1987 година в Мокреш. Средното си обучение получава в ПГЕ " Христо Ботев " в Монтана. След това се дипломира в ТУ в София и приключва курс към Тайландската кулинарна академия в Банкок. Работил е като готвач в Съединени американски щати, Испания, Италия. Бил е Chef de Partie в " L`Horizon " в Джърси, който влиза в гид " Мишлен ", както и в най-големия увеселителен парк в Германия. Последните две години е основен готвач в ресторант наоколо до една от най-посещаваните дестинации в Исландия - водопада Гълфос.
- Господин Сашов, за какво решихте да посветите цяла книга на " Гозбите у Северозапада "?
- Такава книга с предписания от Врачанско, Монтанско и Видинско не е издавана до момента. Има и едно международно течение сега поради глобализацията, на някои хора като мен не им се ще да са част от стадото и да ядат бургери в " М... ". И ни харесва да сме част от някаква дребна общественост, по този начин е и в Андалусия в Испания, по този начин е и в Бавария в Германия. Затова и има подобен взрив на фестивали като Октоберфест, ето и какъв брой доста хора вървят на Рожен. Нормалната, човешка реакция против глобализацията. В книжката " Гозбите у Северозапада " са предписания, които са готвени и се готвят и до момента от моето семейство. Има и такива, които съм виждал и ял по други места от района, изключително по празниците на родния край, наричани тук сборове, има и торлашки манджи. Малко или доста, с бабите по този край си отиват и рецептите на ястията, типични за Северозапада. Тази книга е капка в морето, с която може да се резервира някакво познание за това какво тъкмо са покрекло, просеник, бел муж и така нататък
- Обявили сте, че всички доходи от продажбата на книгата ще бъдат предоставени в поддръжка на Народно читалище " Живот " в село Мокреш.
- Книгата бе издадена посредством уебсайт за набиране на средства в интернет - 39 индивида от 9 националности са част от " Гозбите ", това са техните средства, само трудът по събирането на рецептите е мой. Мисля, че не би било почтено да употребявам техните пари за лична облага от книгата. Затова и взех решение - с тяхната благословия, книгата да се популяризира единствено в интернет, и то на цена, съвсем както тази за отпечатването, като средствата от продажбата отиват за НЧ " Живот " в с. Мокреш. Попадайки в комичната обстановка, даже и аз да си закупувам книгата от себе си, с цел да мога да подаря на някой другар или родственик. Може би ще бъде закупено нещо, от което имат потребност - книги за библиотеката, тенис маса, в случай че ще и 5-10 стола. В читалището се случва и доста, и малко. От една страна, има интензивност по празници - боядисват яйца за Великден, честват Трети март, има лазарки, има коледари... Определено по-висока интензивност, в сравнение с когато аз бях възпитаник да вземем за пример. От друга страна, за какво да не се събират още повече млади (не единствено по възраст, а и по дух) дейни хора в читалището, без мотив и без да се усещат задължени - да играят шах, тенис на маса, бинго и така нататък
- Кое от северозападната кухня може да накара и хората, които не са захранени с нея, да си оближат пръстите? Вие работите главно зад граница - какво приготвяте и оферирате от манджите на вашия роден край?
- На мен като готвач са ми доста забавни рецептите от торлашката кухня, друга от тази, с която аз съм израснал. Моето село Мокреш е в " тепсията ", равнината на Златията. Например в Балкана и климатът е друг, по тази причина и торлашката " зелена " лютеница е с подобен цвят, тъй като в планинската част на Северозапада доматите зреят чак в средата на август. Косачкото кисело, една лятна студена чорба, забавен факт е, че има и сходно ядене в тайландската кухня, което се прави по съвсем същата технология със същите съставки. Сега има наклонност около кулинарните излъчвания по малкия екран, което назовавам полента, в случай че се напише в менютата качамак, клиентите може би ще се мръщят. Обаче полента звучи по друг метод, може би е съвременно, не знам. Но полента, бакардан, мамалига и качамак е едно и също.
- Много ми е любопитно по какъв начин звучи на британски гньетени чушки, керкеле и подробица и по какъв начин се изясняват тези ястия. Всъщност къде разпространявате чуждоезичното издание?
- Английската версия трябваше да се появи, защото огромна част от хората, които ме поддържаха в акцията за набиране на средства, не са българи и не схващат български. Кампанията надмина моите упования, хората харесаха концепцията за готварска брошура от " Българския Тексас " и с част от средствата " Гозбите у Северозапада " излезе и на британски. Всички към този момент получиха електронното издание, книжното също към този момент би трябвало да е в пощенските им кутии. Може би при превода се е изгубил чарът на Северозапада, подробица, която в някои елементи е дроболина, се трансформира в Lamb dish (агнешко ядене букв.), гньетените чушки станаха Dolma with beans (пълнени чушки с боб), само че керкеле си остана Kerkele. Разпространението, както и българската версия, е главно през моя уебсайт gozbite.tk.
- И двамата със сестра ви Слава сте готвачи, даже сте печелили съревнование дружно. Обменяте ли хрумвания, споделяте ли си секрети от своя опит?
- Сестра ми преди години, с ръка на сърцето мога да кажа, че беше по-добър готвач от мен. В момента обаче е ужасно ангажирана с конна езда, национални танци и заниманието й - домашни птици във всевъзможни размери и разновидности, тъй че й остава време единствено за готвене у дома. Професионалното готвене за нея остана доста на назад във времето. Веднъж трябваше да се явя на кулинарно съревнование като тим двойки, не съумях да намеря свободен съотборник, предложих на нея, явихме се и взехме, че спечелихме. Иначе обменяме предписания, от време на време и на по-висок звук..., само че оценявам мнението й, защото тя е много сериозна.
- Минавало ли ви е през разум да отворите личен ресторант и къде?
- Един ден, когато и двамата намерим време, за какво не. Никога не сме говорили по този въпрос, комплицирано е откъм време и пространство. Може би единствено за името съм сигурен, защото и аз съчувствува на конната езда, може би ще се споделя " Horses and Courses " (Коне и ястия).
- Вие имате ли авторски предписания?
- Авторски предписания нямам, много е мъчно през 2019 година да има авторски предписания, естествено, хората, които се занимават с молекулярна кухня, откриват ново ядене всеки ден. Аз съм обожател на така наречен фюжън - смесването на кулинарни култури, да вземем за пример спагети със зелено тайландско къри и така нататък
- След гимназията по електротехника и Техническия университет кое и по кое време ви " дръпна " към кулинарията?
- Така се случи, след рецесията през 2008 година нямаше никаква вероятност за работа като електротехник на приблизително състояние, какъвто бях тогава. За българското машиностроене няма какво да разясня, не знам какъв брой дъна копае у нас този бранш... Имам сътрудници, които работят, по този начин да се каже, по специалността, само че като проектанти. За нещо, което през 2019-а може да научиш от видеоуроци в ютуб, надали е нужно да завършваш петгодишно образование с детайли на казарма. И тв приемници никой не поправя към този момент, защото вносът от Китай е по-евтин от възможната корекция. Така трябваше да се приспособявам към кулинарията, а и, почтено казано, ми подхожда повече. Дава ми независимост, динамично е, мога да пътувам, в случай че искаш - и въздухът е по-чист от някое хале. Сега постоянно съществува рискът след някоя година някой да измисли хапчето за " апетит " или робот кулинар и готвачите да се окажат ненужни. Но на този стадий ме прави благополучен, а това е най-важното.
- Още ли се увличате от извайването на тикви (по метода карвинг), в което сте занаятчия със международно самопризнание?
- Карвинга (декорацията на плодове и зеленчуци) преглеждам по-скоро като занимание. Да, в някои от хотелите, в които съм работил, съм декорирал някоя и друга шведска маса, само че като цяло съм резбовал или у дома, или за някое дете някоя тиква. Случи се по този начин, че имах опция да бъда на няколко кулинарни надпревари, на които завоювах някое и друго призово място. Мисля, че и модата на карвинга лека-полека отминава, по тази причина виждам към този момент единствено у дома, както се споделя, за утешение на нервите, да резбовам някой морков, който след това отива в супата. Иначе, главно през октомври, около сезона на тиквите има някакво оживление и малко повече интерес към това, най-вече азиатско изкуство.
- Сигурно сте чували израза " Северозападнала България " - има ли съображение да се приказва по този начин?
- Чувал съм израза и, почтено казано, ме нервира - какво значи занемарен? Кой е отговорен, че пътищата са разрушени и 30 години над това парче земя се прави подобен геноцид, какъвто и през османско време не е имало? Колко народ се изсели, търсейки естествен живот? 30 години този край беше откъснат от останалата част на света. Югоембарго, мост над Видин, строен 100 години... Причини доста. Аз персонално избирам " северозапазен ", защото даже и дребното хора, които останаха там, имат това фино възприятие за комизъм, което по-възрастните ви читатели знаят от разказите на Радичков, а по-младите - от смешките на Краси Радков.
- Какво смятате, че може/трябва да се направи, с цел да се промени дългогодишната наклонност на застой в развиването на този толкоз изящен и хубав регион?
- Де да знаех отговора на този въпрос... щях да съм или президент на Федерална Република Мизия, или най-малкото министър на Трибалия... Лостове, които страната може да употребява, са по този начин чаканият тунел " Петрохан ", тази автомагистрала, свързваща Видин с Ботевград... Мостът във Видин е хубаво нещо, само че питайте някой от Димово или Ребърково по какъв начин се стига до близкия град. Мост над Оряхово би било отново хубаво... бе, фантазиите са безвъзмездни, току- виж намерили и нефт на Копрен или Чупрене станало Банско.
- Коя страна от тези, които сте обиколили, смятате за образец като условия на живот и работа за елементарния човек?
- Съединени американски щати в действителност са страна на неограничените благоприятни условия и " в никакъв случай не е прекомерно късно " ; в Испания и Италия - гледната точка по отношение на живота, в Исландия - салдото сред работа и отмора, в Германия - обществената система. Пълно благополучие нема или, както споделят братята сърби, " всеки желае в Рая, но никой не желае да почине " е ситуацията.
- Господин Сашов, за какво решихте да посветите цяла книга на " Гозбите у Северозапада "?
- Такава книга с предписания от Врачанско, Монтанско и Видинско не е издавана до момента. Има и едно международно течение сега поради глобализацията, на някои хора като мен не им се ще да са част от стадото и да ядат бургери в " М... ". И ни харесва да сме част от някаква дребна общественост, по този начин е и в Андалусия в Испания, по този начин е и в Бавария в Германия. Затова и има подобен взрив на фестивали като Октоберфест, ето и какъв брой доста хора вървят на Рожен. Нормалната, човешка реакция против глобализацията. В книжката " Гозбите у Северозапада " са предписания, които са готвени и се готвят и до момента от моето семейство. Има и такива, които съм виждал и ял по други места от района, изключително по празниците на родния край, наричани тук сборове, има и торлашки манджи. Малко или доста, с бабите по този край си отиват и рецептите на ястията, типични за Северозапада. Тази книга е капка в морето, с която може да се резервира някакво познание за това какво тъкмо са покрекло, просеник, бел муж и така нататък
- Обявили сте, че всички доходи от продажбата на книгата ще бъдат предоставени в поддръжка на Народно читалище " Живот " в село Мокреш.
- Книгата бе издадена посредством уебсайт за набиране на средства в интернет - 39 индивида от 9 националности са част от " Гозбите ", това са техните средства, само трудът по събирането на рецептите е мой. Мисля, че не би било почтено да употребявам техните пари за лична облага от книгата. Затова и взех решение - с тяхната благословия, книгата да се популяризира единствено в интернет, и то на цена, съвсем както тази за отпечатването, като средствата от продажбата отиват за НЧ " Живот " в с. Мокреш. Попадайки в комичната обстановка, даже и аз да си закупувам книгата от себе си, с цел да мога да подаря на някой другар или родственик. Може би ще бъде закупено нещо, от което имат потребност - книги за библиотеката, тенис маса, в случай че ще и 5-10 стола. В читалището се случва и доста, и малко. От една страна, има интензивност по празници - боядисват яйца за Великден, честват Трети март, има лазарки, има коледари... Определено по-висока интензивност, в сравнение с когато аз бях възпитаник да вземем за пример. От друга страна, за какво да не се събират още повече млади (не единствено по възраст, а и по дух) дейни хора в читалището, без мотив и без да се усещат задължени - да играят шах, тенис на маса, бинго и така нататък
- Кое от северозападната кухня може да накара и хората, които не са захранени с нея, да си оближат пръстите? Вие работите главно зад граница - какво приготвяте и оферирате от манджите на вашия роден край?
- На мен като готвач са ми доста забавни рецептите от торлашката кухня, друга от тази, с която аз съм израснал. Моето село Мокреш е в " тепсията ", равнината на Златията. Например в Балкана и климатът е друг, по тази причина и торлашката " зелена " лютеница е с подобен цвят, тъй като в планинската част на Северозапада доматите зреят чак в средата на август. Косачкото кисело, една лятна студена чорба, забавен факт е, че има и сходно ядене в тайландската кухня, което се прави по съвсем същата технология със същите съставки. Сега има наклонност около кулинарните излъчвания по малкия екран, което назовавам полента, в случай че се напише в менютата качамак, клиентите може би ще се мръщят. Обаче полента звучи по друг метод, може би е съвременно, не знам. Но полента, бакардан, мамалига и качамак е едно и също.
- Много ми е любопитно по какъв начин звучи на британски гньетени чушки, керкеле и подробица и по какъв начин се изясняват тези ястия. Всъщност къде разпространявате чуждоезичното издание?
- Английската версия трябваше да се появи, защото огромна част от хората, които ме поддържаха в акцията за набиране на средства, не са българи и не схващат български. Кампанията надмина моите упования, хората харесаха концепцията за готварска брошура от " Българския Тексас " и с част от средствата " Гозбите у Северозапада " излезе и на британски. Всички към този момент получиха електронното издание, книжното също към този момент би трябвало да е в пощенските им кутии. Може би при превода се е изгубил чарът на Северозапада, подробица, която в някои елементи е дроболина, се трансформира в Lamb dish (агнешко ядене букв.), гньетените чушки станаха Dolma with beans (пълнени чушки с боб), само че керкеле си остана Kerkele. Разпространението, както и българската версия, е главно през моя уебсайт gozbite.tk.
- И двамата със сестра ви Слава сте готвачи, даже сте печелили съревнование дружно. Обменяте ли хрумвания, споделяте ли си секрети от своя опит?
- Сестра ми преди години, с ръка на сърцето мога да кажа, че беше по-добър готвач от мен. В момента обаче е ужасно ангажирана с конна езда, национални танци и заниманието й - домашни птици във всевъзможни размери и разновидности, тъй че й остава време единствено за готвене у дома. Професионалното готвене за нея остана доста на назад във времето. Веднъж трябваше да се явя на кулинарно съревнование като тим двойки, не съумях да намеря свободен съотборник, предложих на нея, явихме се и взехме, че спечелихме. Иначе обменяме предписания, от време на време и на по-висок звук..., само че оценявам мнението й, защото тя е много сериозна.
- Минавало ли ви е през разум да отворите личен ресторант и къде?
- Един ден, когато и двамата намерим време, за какво не. Никога не сме говорили по този въпрос, комплицирано е откъм време и пространство. Може би единствено за името съм сигурен, защото и аз съчувствува на конната езда, може би ще се споделя " Horses and Courses " (Коне и ястия).
- Вие имате ли авторски предписания?
- Авторски предписания нямам, много е мъчно през 2019 година да има авторски предписания, естествено, хората, които се занимават с молекулярна кухня, откриват ново ядене всеки ден. Аз съм обожател на така наречен фюжън - смесването на кулинарни култури, да вземем за пример спагети със зелено тайландско къри и така нататък
- След гимназията по електротехника и Техническия университет кое и по кое време ви " дръпна " към кулинарията?
- Така се случи, след рецесията през 2008 година нямаше никаква вероятност за работа като електротехник на приблизително състояние, какъвто бях тогава. За българското машиностроене няма какво да разясня, не знам какъв брой дъна копае у нас този бранш... Имам сътрудници, които работят, по този начин да се каже, по специалността, само че като проектанти. За нещо, което през 2019-а може да научиш от видеоуроци в ютуб, надали е нужно да завършваш петгодишно образование с детайли на казарма. И тв приемници никой не поправя към този момент, защото вносът от Китай е по-евтин от възможната корекция. Така трябваше да се приспособявам към кулинарията, а и, почтено казано, ми подхожда повече. Дава ми независимост, динамично е, мога да пътувам, в случай че искаш - и въздухът е по-чист от някое хале. Сега постоянно съществува рискът след някоя година някой да измисли хапчето за " апетит " или робот кулинар и готвачите да се окажат ненужни. Но на този стадий ме прави благополучен, а това е най-важното.
- Още ли се увличате от извайването на тикви (по метода карвинг), в което сте занаятчия със международно самопризнание?
- Карвинга (декорацията на плодове и зеленчуци) преглеждам по-скоро като занимание. Да, в някои от хотелите, в които съм работил, съм декорирал някоя и друга шведска маса, само че като цяло съм резбовал или у дома, или за някое дете някоя тиква. Случи се по този начин, че имах опция да бъда на няколко кулинарни надпревари, на които завоювах някое и друго призово място. Мисля, че и модата на карвинга лека-полека отминава, по тази причина виждам към този момент единствено у дома, както се споделя, за утешение на нервите, да резбовам някой морков, който след това отива в супата. Иначе, главно през октомври, около сезона на тиквите има някакво оживление и малко повече интерес към това, най-вече азиатско изкуство.
- Сигурно сте чували израза " Северозападнала България " - има ли съображение да се приказва по този начин?
- Чувал съм израза и, почтено казано, ме нервира - какво значи занемарен? Кой е отговорен, че пътищата са разрушени и 30 години над това парче земя се прави подобен геноцид, какъвто и през османско време не е имало? Колко народ се изсели, търсейки естествен живот? 30 години този край беше откъснат от останалата част на света. Югоембарго, мост над Видин, строен 100 години... Причини доста. Аз персонално избирам " северозапазен ", защото даже и дребното хора, които останаха там, имат това фино възприятие за комизъм, което по-възрастните ви читатели знаят от разказите на Радичков, а по-младите - от смешките на Краси Радков.
- Какво смятате, че може/трябва да се направи, с цел да се промени дългогодишната наклонност на застой в развиването на този толкоз изящен и хубав регион?
- Де да знаех отговора на този въпрос... щях да съм или президент на Федерална Република Мизия, или най-малкото министър на Трибалия... Лостове, които страната може да употребява, са по този начин чаканият тунел " Петрохан ", тази автомагистрала, свързваща Видин с Ботевград... Мостът във Видин е хубаво нещо, само че питайте някой от Димово или Ребърково по какъв начин се стига до близкия град. Мост над Оряхово би било отново хубаво... бе, фантазиите са безвъзмездни, току- виж намерили и нефт на Копрен или Чупрене станало Банско.
- Коя страна от тези, които сте обиколили, смятате за образец като условия на живот и работа за елементарния човек?
- Съединени американски щати в действителност са страна на неограничените благоприятни условия и " в никакъв случай не е прекомерно късно " ; в Испания и Италия - гледната точка по отношение на живота, в Исландия - салдото сред работа и отмора, в Германия - обществената система. Пълно благополучие нема или, както споделят братята сърби, " всеки желае в Рая, но никой не желае да почине " е ситуацията.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ