Как Путин загуби една важна опора за агресията в Украйна
Иван Преображенский,
Черна котка мина път на президента Путин, който все по-често е подложен на критика от представители на „ същинската партия на войната “. Малко остава той да бъде упрекнат в изменничество към идеалите на по този начин наречения „ съветски свят “. Възможен ли е ерес сред съветските управляващи, които водят война против Украйна, и съветските „ десни “ - имперски последователи и милитаристи, които до момента бяха главната опора на Кремъл в тази експанзия?
Поне от 2012 година насам Путин потегли по пътя на „ национал-болшевизма “ - постмодерна идеология, която смесва детайли от имперска горделивост, реваншизъм, съветски шовинизъм и болшевизъм, и прогласява за идеали репресиите и разширението на съветските граници.
Носителите на сходни, само че по-цялостни идеологии, като радикалните леви, които мечтаеха да изгонят олигарсите, класическите " съветски националисти " или последователите на възобновяване на Съюз на съветските социалистически републики, бяха отстранени, с цел да не се конкурират с путинизма.
Как Путин им „ открадна “ дъжда
Но национал-болшевикът Путин не се трансформира и във маниак - за разлика от създателите на национал-болшевизма. Руските империалисти смятаха, че с експанзията си против Украйна Кремъл ще осъществя техните желания. И най-малко на думи той отговаряше на тези упования, като заплашваше груповия Запад, че „ просто ще се спомине “, до момента в който последователите на путинизма щели да „ отидат в парадайса “ при положение на нуклеарна война.
Но на вятъра " десните " чакаха от съветския президент в действителност да употребява нуклеарно оръжие, което на думи наподобява елементарно. Путин обаче прекалено много обича себе си, по тази причина не би могъл - даже и след толкоз очевидно проваляне като това в Херсон - да разпореди сходно нещо или „ най-малко “ да вдигне във въздуха Каховската Водноелектрическа централа или Запорожката АЕЦ.
Руските „ десни “, възпитани от Кремъл, не крият какъв брой са разочаровани в този момент. Техният идеолог Дугин написа в прав текст, че имперските последователи са вярвали на Путин като на митичен „ цар на дъжда “, който обаче и самичък бива принасян в жертва, в случай че не успее да провокира превалявания.
Те към този момент не са надеждна опора за Кремъл
Разбира се, че съветските „ десни “ не са някаква монолитна група. Няколко групички измежду тях упорстват за продължаването на войната „ до надвит край “. И най-много за това пледират тези, които не губят нищо от тази война и имат късмет да завземат властта и имуществото на остарелия управнически хайлайф. Към тях отнасяме и така наречените „ военни репортери “ – пропагандистите, които настояват, че тази война е в името на родината („ Майка Русия “). Тези хора в никакъв случай преди не са имали такова голямо въздействие в обществото - изключително след унищожаването на всички самостоятелни средства за всеобща информация в Русия.
Друга група са съветските монархисти като Константин Малофеев с неговия медиен холдинг „ Цариград “. На места те се сливат с „ политическите православни “, измежду които същинските духовници от Руската православна черква са очевидно малцинство. С други думи, това са тези, които дадоха на Кремъл концепцията за " съветския свят ".
Последната, може би най-голямата група, са другите типове силовици – хората от службите и органите по сигурността. Например сътрудниците на Николай Патрушев в Съвета за сигурност, обладани от същинска руска озлобеност. Тези хора, които Кремъл подхранваше през последните 10 години, очевидно са недоволни от съветското оттегляне и изгубената вяра за победа на Русия. Пропагандистите желаят въздействие и пари, силоваците - възобновление на " великата войска ", " политическите православни " - обединяване на трите славянски народа под егидата на Русия. Причините са разнообразни, само че резултатът е един - те престанаха да бъдат надеждна опора за Кремъл.
Трябва нова база от поддръжници на режима
Разбира се, диктаторският режим може да бъде крепен и на щикове, само че, както е добре известно, на тях не е доста комфортно да се седи. Дори във войната против Украйна съществуването на дребна (между 15 и 20%), само че солидна поддръжка разреши на Путин да принуди цялото общество да следва неговия проект. Сега той загуби и тази аудитория, знак за което беше анулацията както на огромната конференция, по този начин и на „ горещата линия “ за връзка с народа.
И тук не става въпрос за неприятните въпроси, които могат да му бъдат задавани там, тъй като всички тези показни прояви са бутафория с авансово съгласувани въпроси. Причината е друга – Путин не знае какво да каже. Идеологията, въз основата на която той стартира войната, се вкисна. Социалната база, за която той намираше приятни за нея причини, се разпадна. И в този момент Путин има потребност от нова поддръжка и нови причини. Но нито едното, нито другото се обрисува към този момент.
Черна котка мина път на президента Путин, който все по-често е подложен на критика от представители на „ същинската партия на войната “. Малко остава той да бъде упрекнат в изменничество към идеалите на по този начин наречения „ съветски свят “. Възможен ли е ерес сред съветските управляващи, които водят война против Украйна, и съветските „ десни “ - имперски последователи и милитаристи, които до момента бяха главната опора на Кремъл в тази експанзия?
Поне от 2012 година насам Путин потегли по пътя на „ национал-болшевизма “ - постмодерна идеология, която смесва детайли от имперска горделивост, реваншизъм, съветски шовинизъм и болшевизъм, и прогласява за идеали репресиите и разширението на съветските граници.
Носителите на сходни, само че по-цялостни идеологии, като радикалните леви, които мечтаеха да изгонят олигарсите, класическите " съветски националисти " или последователите на възобновяване на Съюз на съветските социалистически републики, бяха отстранени, с цел да не се конкурират с путинизма.
Как Путин им „ открадна “ дъжда
Но национал-болшевикът Путин не се трансформира и във маниак - за разлика от създателите на национал-болшевизма. Руските империалисти смятаха, че с експанзията си против Украйна Кремъл ще осъществя техните желания. И най-малко на думи той отговаряше на тези упования, като заплашваше груповия Запад, че „ просто ще се спомине “, до момента в който последователите на путинизма щели да „ отидат в парадайса “ при положение на нуклеарна война.
Но на вятъра " десните " чакаха от съветския президент в действителност да употребява нуклеарно оръжие, което на думи наподобява елементарно. Путин обаче прекалено много обича себе си, по тази причина не би могъл - даже и след толкоз очевидно проваляне като това в Херсон - да разпореди сходно нещо или „ най-малко “ да вдигне във въздуха Каховската Водноелектрическа централа или Запорожката АЕЦ.
Руските „ десни “, възпитани от Кремъл, не крият какъв брой са разочаровани в този момент. Техният идеолог Дугин написа в прав текст, че имперските последователи са вярвали на Путин като на митичен „ цар на дъжда “, който обаче и самичък бива принасян в жертва, в случай че не успее да провокира превалявания.
Те към този момент не са надеждна опора за Кремъл
Разбира се, че съветските „ десни “ не са някаква монолитна група. Няколко групички измежду тях упорстват за продължаването на войната „ до надвит край “. И най-много за това пледират тези, които не губят нищо от тази война и имат късмет да завземат властта и имуществото на остарелия управнически хайлайф. Към тях отнасяме и така наречените „ военни репортери “ – пропагандистите, които настояват, че тази война е в името на родината („ Майка Русия “). Тези хора в никакъв случай преди не са имали такова голямо въздействие в обществото - изключително след унищожаването на всички самостоятелни средства за всеобща информация в Русия.
Друга група са съветските монархисти като Константин Малофеев с неговия медиен холдинг „ Цариград “. На места те се сливат с „ политическите православни “, измежду които същинските духовници от Руската православна черква са очевидно малцинство. С други думи, това са тези, които дадоха на Кремъл концепцията за " съветския свят ".
Последната, може би най-голямата група, са другите типове силовици – хората от службите и органите по сигурността. Например сътрудниците на Николай Патрушев в Съвета за сигурност, обладани от същинска руска озлобеност. Тези хора, които Кремъл подхранваше през последните 10 години, очевидно са недоволни от съветското оттегляне и изгубената вяра за победа на Русия. Пропагандистите желаят въздействие и пари, силоваците - възобновление на " великата войска ", " политическите православни " - обединяване на трите славянски народа под егидата на Русия. Причините са разнообразни, само че резултатът е един - те престанаха да бъдат надеждна опора за Кремъл.
Трябва нова база от поддръжници на режима
Разбира се, диктаторският режим може да бъде крепен и на щикове, само че, както е добре известно, на тях не е доста комфортно да се седи. Дори във войната против Украйна съществуването на дребна (между 15 и 20%), само че солидна поддръжка разреши на Путин да принуди цялото общество да следва неговия проект. Сега той загуби и тази аудитория, знак за което беше анулацията както на огромната конференция, по този начин и на „ горещата линия “ за връзка с народа.
И тук не става въпрос за неприятните въпроси, които могат да му бъдат задавани там, тъй като всички тези показни прояви са бутафория с авансово съгласувани въпроси. Причината е друга – Путин не знае какво да каже. Идеологията, въз основата на която той стартира войната, се вкисна. Социалната база, за която той намираше приятни за нея причини, се разпадна. И в този момент Путин има потребност от нова поддръжка и нови причини. Но нито едното, нито другото се обрисува към този момент.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ