Той искаше да лети!
Иван Петков
В навечерието сме на 110-годишнината от рождението на Никола Йонков Вапцаров - талантлив стихотворец и герой на XX век. В тези дни ще се написа и приказва за тази наша национална горделивост:
- На първо място са банскалиите, родили и отгледали Никола Вапцаров.
- Следват моряците, чийто сътрудник бе Никола Вапцаров, които и в този момент водят битка за опазване името на Вапцаров като патрон на ВВМУ.
- Негови стихове ще звучат и в този век като знак на битка за нов ред в обществото.
- И ние от авиацията имаме право да се гордеем със своя сътрудник по обич към небето.
Искам да опиша за родеенето на Вапцаров с авиацията. Знае се, че в детските си години той в унес е разглеждал летище Божурище. Но трайна диря в неговия живот и творчество оставя стажът му на това летище като курсант във Военноморското учебно заведение.
Вапцаров е на стаж в аеропланната работилница на летище Божурище от 1 август до 30 октомври 1929 година, като курсант 3-и курс от Военноморското учебно заведение. От препоръчаните за стаж летища Божурище и Казанлък, Варна, Русе и Горна Оряховица, Вапцаров избира Божурище - моторното поделение на аеропланната работилница, където се правят най-отговорните интервенции по подготовката за политане на самолетите. Това именито летище, от което през 1915 година излиза първият български биплан на огромния авиационен конструктор Асен Йорданов; което е било главно за България през Втората международна война, неповторимо за спортната ни авиация и парашутизъм, бе ликвидирано в така наречен временен интервал - парите победиха авиационната памет.
Ето каква оценка дава за стажанта Никола Вапцаров авиомеханикът Методи Маринов, който е негов преподавател по самолетните мотори: " Като механик Кольо имаше извънредно предпочитание и нюх към самолетната техника, мощно обичаше авиацията и имам вяра, че тази любов и патронът не ще успее да изтръгне от сърцето му. Тогава, с цел да пуснеш самолета в полет, би трябвало да се тества от авиатор и монтьор. Като премия за Кольо взех решение, вместо аз, да лети в този полет той - турихме му парашута и бе подготвен авиатор. " Полетът продължава повече от един час. След него Вапцаров ще възкликне: " Сега видях какъв брой чудно е небето и какъв брой красива е земята! "
Няколко дни по-късно Методи Маринов намира в квартирата си смачкано листче на пода и зачита:
" Моторът, който пее горе
е труд на моите ръце.
И тази ария на мотора
е кръв от моето сърце. "
Оттук полита авиационната лирика в творчеството на Вапцаров.
Един мотор с крила, които
Разсичат
Ледената завеса,
Изменят земната орбита
И с гърмежа на бензинни пари
Разчистват пътя към напредъка.
( " Двубой " )
Стремително, самоуверено нагоре!
в небето, където тупти
размерно сърцето моторно,
издигай бетонни стени!
( " Химн " - с него взе участие в състезанието на списание " Сердика ", 1933 г.)
За него - живота -
направил бих всичко. -
Летял бих
с пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, сам
бих търсил
в простора
далечна планета
( " Вяра " )
Какво знамение, доказано от първопроходеца в космоса Юрий Гагарин.
През 1937 година редакцията на сп. " Летец " афишира неизвестен конкурс за истински художествени творби с въздухоплавателен сюжет. Вапцаров изпраща " Романтика ". В състезанието вземат участие 114 произведения. Той печели една от трите първи награди. На първо място е " Романтика ". Стихотворението е отпечатано в " Летец ", кн. 4-5, година 5.
Няма нищо по-естествено от това, че първият книжовен кръжок в българската авиация на летище Габровница бе назван с името " Никола Йонков Вапцаров ". Кръжокът се провежда през 1953 година от младия авиатор Любен Овчаров. Едно от първите мероприятия бе да поканим майката на поета, баба Елена, на посетители на летището. Когато отидох да я взема от Банско, имах шанса четири денонощия да бъда в нейния дом, до момента в който тя оздравее. Когато пристигнахме с нея на жп гарата в Габровница, там бе море от хора, летци и възпитаници. Посрещнахме баба Елена като светица. И стана невиждано нещо: среща с дежурните летци в дежурния дом, в който се организира първият рецитал на Вапцарови стихове пред баба Елена. В авиогарадока, в селското учебно заведение цяла седмица звучаха негови стихове. Баба Елена беше оповестена за почетен военнослужещ на летище Габровница. Ето какво ни сподели тя: " Целият живот на Кольо бе хвърчене, за ходене нямаше време, а да пълзи не му е хрумвало. Да знаете какъв брой доста той искаше да лети! "
Вапцаров, наследник на Пирин и Банско. По обучение - моряк. По душа - стихотворец. По креативна мисъл - авиатор. По предопределение - герой. Нужен ни е и през днешния ден, тъй като и през днешния ден индивидът лети от волна птица по-бързо; влиза във пердах с мъглите, със северния студ... Защото и през днешния ден няма бронебойни патрони за вярата, че животът ще бъде по-хубав от ария, по-хубав от пролетен ден.
В навечерието сме на 110-годишнината от рождението на Никола Йонков Вапцаров - талантлив стихотворец и герой на XX век. В тези дни ще се написа и приказва за тази наша национална горделивост:
- На първо място са банскалиите, родили и отгледали Никола Вапцаров.
- Следват моряците, чийто сътрудник бе Никола Вапцаров, които и в този момент водят битка за опазване името на Вапцаров като патрон на ВВМУ.
- Негови стихове ще звучат и в този век като знак на битка за нов ред в обществото.
- И ние от авиацията имаме право да се гордеем със своя сътрудник по обич към небето.
Искам да опиша за родеенето на Вапцаров с авиацията. Знае се, че в детските си години той в унес е разглеждал летище Божурище. Но трайна диря в неговия живот и творчество оставя стажът му на това летище като курсант във Военноморското учебно заведение.
Вапцаров е на стаж в аеропланната работилница на летище Божурище от 1 август до 30 октомври 1929 година, като курсант 3-и курс от Военноморското учебно заведение. От препоръчаните за стаж летища Божурище и Казанлък, Варна, Русе и Горна Оряховица, Вапцаров избира Божурище - моторното поделение на аеропланната работилница, където се правят най-отговорните интервенции по подготовката за политане на самолетите. Това именито летище, от което през 1915 година излиза първият български биплан на огромния авиационен конструктор Асен Йорданов; което е било главно за България през Втората международна война, неповторимо за спортната ни авиация и парашутизъм, бе ликвидирано в така наречен временен интервал - парите победиха авиационната памет.
Ето каква оценка дава за стажанта Никола Вапцаров авиомеханикът Методи Маринов, който е негов преподавател по самолетните мотори: " Като механик Кольо имаше извънредно предпочитание и нюх към самолетната техника, мощно обичаше авиацията и имам вяра, че тази любов и патронът не ще успее да изтръгне от сърцето му. Тогава, с цел да пуснеш самолета в полет, би трябвало да се тества от авиатор и монтьор. Като премия за Кольо взех решение, вместо аз, да лети в този полет той - турихме му парашута и бе подготвен авиатор. " Полетът продължава повече от един час. След него Вапцаров ще възкликне: " Сега видях какъв брой чудно е небето и какъв брой красива е земята! "
Няколко дни по-късно Методи Маринов намира в квартирата си смачкано листче на пода и зачита:
" Моторът, който пее горе
е труд на моите ръце.
И тази ария на мотора
е кръв от моето сърце. "
Оттук полита авиационната лирика в творчеството на Вапцаров.
Един мотор с крила, които
Разсичат
Ледената завеса,
Изменят земната орбита
И с гърмежа на бензинни пари
Разчистват пътя към напредъка.
( " Двубой " )
Стремително, самоуверено нагоре!
в небето, където тупти
размерно сърцето моторно,
издигай бетонни стени!
( " Химн " - с него взе участие в състезанието на списание " Сердика ", 1933 г.)
За него - живота -
направил бих всичко. -
Летял бих
с пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, сам
бих търсил
в простора
далечна планета
( " Вяра " )
Какво знамение, доказано от първопроходеца в космоса Юрий Гагарин.
През 1937 година редакцията на сп. " Летец " афишира неизвестен конкурс за истински художествени творби с въздухоплавателен сюжет. Вапцаров изпраща " Романтика ". В състезанието вземат участие 114 произведения. Той печели една от трите първи награди. На първо място е " Романтика ". Стихотворението е отпечатано в " Летец ", кн. 4-5, година 5.
Няма нищо по-естествено от това, че първият книжовен кръжок в българската авиация на летище Габровница бе назван с името " Никола Йонков Вапцаров ". Кръжокът се провежда през 1953 година от младия авиатор Любен Овчаров. Едно от първите мероприятия бе да поканим майката на поета, баба Елена, на посетители на летището. Когато отидох да я взема от Банско, имах шанса четири денонощия да бъда в нейния дом, до момента в който тя оздравее. Когато пристигнахме с нея на жп гарата в Габровница, там бе море от хора, летци и възпитаници. Посрещнахме баба Елена като светица. И стана невиждано нещо: среща с дежурните летци в дежурния дом, в който се организира първият рецитал на Вапцарови стихове пред баба Елена. В авиогарадока, в селското учебно заведение цяла седмица звучаха негови стихове. Баба Елена беше оповестена за почетен военнослужещ на летище Габровница. Ето какво ни сподели тя: " Целият живот на Кольо бе хвърчене, за ходене нямаше време, а да пълзи не му е хрумвало. Да знаете какъв брой доста той искаше да лети! "
Вапцаров, наследник на Пирин и Банско. По обучение - моряк. По душа - стихотворец. По креативна мисъл - авиатор. По предопределение - герой. Нужен ни е и през днешния ден, тъй като и през днешния ден индивидът лети от волна птица по-бързо; влиза във пердах с мъглите, със северния студ... Защото и през днешния ден няма бронебойни патрони за вярата, че животът ще бъде по-хубав от ария, по-хубав от пролетен ден.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ