Неудобното седене на Вучич на два стола
Иван Николов*
В тия тежки дни когато се взема решение ориста на цивилизацията, всеки самичък избира от коя страна ще застане. Сърбия също направи своя избор и заложи бъдещето си на успеха или провалянето на Владимир Путин. Каквото и да му се случи, тя ще последва неговата орис. И неговата воля. Дори и в случай че той реши, че поради триумфа на войната в Украйна, е потребно да се отвори нов фронт в тила на НАТО и Европейски Съюз. Примерно в Босна и Херцеговина или в Косово.
Никой не е споделил, че светът е заслужено организиран, в противен случай. Почти всички народи имат по няколко свои аргументи за войни. Но в случай че приемем, че войната е най-висшата неправда, която вместо да взема решение, неведнъж умножава проблемите, тогава и най-лошите мирни решения са по-добри от най-победоносните войни. Това е в областта на дипломацията. За страдание, към този момент към момента сме в областта на военната агитация.
Според неофициалната сръбска външнополитическа тактика, която през последните две десетилетия се тиражираше по медиите, Сърбия би трябвало умно да изчака разпадането на Европейския съюз и в новите интернационалните условия след него, лавирайки сред ползите на огромните международни и европейски играчи, благодарение на Русия да „ сплоти всички сръбски земи” и по този начин дефинитивно да реши сръбския народен въпрос, каквото и да значи това.
Сръбски анализатори, публицисти и политици от приблизително до най-високо равнище, дълго се упражняваха на тази тематика, оплаквайки ориста на Сърбия, описвайки я като жертва на непознатите ползи, подхранвайки реваншизма и упоритостите на великосръбския шовинизъм и трансформирайки страната в див звяр, който търпеливо изчаква комфортния миг с цел да скочи върху жертвата си.
По същото време, сръбските политици продължиха
хитро да се облизват към европейските фондове
и да си играят на отваряне и затваряне на преговорни глави, само че без съществено желание да създадат решителна стъпка за участие в НАТО и Европейски Съюз. Затова пък от 2017 година до момента, Вучич 19 пъти се срещна с Путин, показно демонстрирайки близки стопански и военнно-технически връзки с Русия, само че и с Китай.
Президентът на Република Сръбска Милорад Додик, „ най-големият съветски съдружник на Балканите”, непрестанно се примъкваше все по-близо до Путин и даваше изказвания за разединение от Босна и Херцеговина и обединяване със Сърбия. Нещо, в което той е безусловно уверен, че ще се случи и само се опасява „ той, или някой различен, да не пропусне комфортния момент”.
Черна гора през 2016 година претърпя един взаимен руско-сръбски опит за държавен прелом, само че 2020 година падна пред литийните шествия на Сръбската православна черква и загуби на парламентарните избори от обилно финансираните от Белград просръбски партии. Сръбският външен министър Ивица Дачич пееше „ Калинка” на Путин и обикаляше света да търси страни които да „ отпризнаят” Косово.
След експанзията на Путин против Украйна, сръбските националисти радостно плеснаха с ръце и подскочиха. За тях това беше комфортния миг на дълго мечтаните промени в интернационалните връзки. Отново пламна вярата за завръщането на бял кон на Косово, прегазването на Дрина и обединяването на „ сръбския свят”, по облик и сходство на „ съветския свят”.
Докато Европа и светът изненадващо се сплотиха, осъждайки съветската експанзия и завеждайки тежки стопански наказания против Русия, в центъра на Белград и Баня Лука се организираха многохилядни националистически сборища с съветски флагове и в поддръжка на Путин. Цените на тениските с облика на Путин внезапно скочиха нагоре.
Сръбските медии започнаха да се държат сякаш са на послушание на Путин и Роскомнадзор и злокобно тържествуват над изпепелените украински градове. За тях съществува единствено кремълската версия на събитията. Само че на война, като на война – води се агитация и от двете страни. Целта е всеки да оправдае себе си и да компрометира и очерни другия. До истината се стига мъчно и по напълно заобиколни пътища.
Пред заплахата от трета международна (ядрена) война която се надделя освен над Русия и Украйна, само че и над Европа, застрашавайки цивилизацията на планетата, свободният свят вкара тежки стопански наказания против Русия, рискувайки личната си стопанска система и благосъстоянието си в името на сигурността си и филантропичните правила за оказване на напън върху съветската стопанска система, която устоя войната. Без желание директно да взе участие в нея.
Пред надвисналата всеобща заплаха и идните президентски, парламентарни и частични локални избори, сръбският президент Александър Вучич внезапно посърна. Оказа се, че да седиш пред услужливи журналистки в студиото на ТВ „ Пинк” и ТВ „ Хепи” и да политиканстваш на тематика „ неутралитет” и „ четирите стълба” на сръбската външна политика – Русия, Китай, Европа и Съединени американски щати, да осъждаш НАТО за бомбардировките на Сърбия и да оплакваш Косово, не е като да вземеш отговорно политическо решение, с което трайно да се позиционираш в един международен геополитически конфликт.
След два дни, в които, съгласно думите на самия Вучич, е „ стар с 10 години”, той заеквайки, изрази „ поддръжка за териториалната целокупност на Украйна”, само че
не откри сили да осъди експанзията на Путин
Правителството някак си поддържа резолюцията на Организация на обединените нации, с която се осъжда експанзията на Путин, само че пък отхвърли да следва линията на Европейски Съюз по отношението на глобите. Въпреки многократните настоявания от страна на Европейски Съюз и водачите на европейските страни. С това Сърбия към този момент остава по средата – отвън свободния свят и по-близко до Русия, оправдавайки се с националните си ползи и съветската енергийна взаимозависимост. Сякаш останалата част от света няма енергийни и стопански зависимости от Русия.
Проблемите със зависимостите и ползите на страните и континентите в действителност са напрегнати и комплицирани. Това обаче не може да е повода да се изпепели една голяма страна каквато е Украйна, да се унищожават цели градове, да се отстрелват нейните поданици и да я напущат милиони бежанци. Страхът от Путин, не е опрощение за безмълвие и снишаване изключително при типа на милионите украински дами и деца, които последователно заливат Европа.
И по този начин, до момента в който православна Русия бомбардира православните църкви и братята в Христа в Украйна, а Сърбия предишното лято с православен десант над Цетинския манастир сложи собствен сръбски митрополит на братята си в Черна Гора под дулата на сръбски спецчасти и благоуханието на сълзотворен газ, сръбските медии се задъхват от прокремълска агитация и остават глухи и слепи за убиването на цивилни жители, които се пробват да избягат от обсадените градове, обстрелването на жилищните кооперации, лечебните заведения, учебните заведения и детските градини. Да, и за арестите и репресиите над хилядите съветски протестиращи в самата Русия против Путин и войната.
Когато Европейският съюз забрани „ Спутник” и „ Раша тудей”, като рупори на съветската агитация в Европа, сръбските медии скочиха. Не си припомням да са изразили позиция за десетките убити от Путиновия режим публицисти и опозиционери, които навреме се осмелиха да бръкнат в гнойните рани на Кремъл. Никой не осъди новия закон, който планува до 15 години затвор за издание на вест за Украйна друга от тази на Кремъл. Сляпата агитация стигна до такава степен да съпоставя НАТО бомбардировките на Сърбия с съветската експанзия над Украйна и никой не видя, че това съпоставяне е нездравословно за Сърбия.
Милошевич воюваше за Велика Сърбия, Путин за възобновяване на Съюз на съветските социалистически републики. Крайна и Република Сръбска, Донецк и Луганск са единствено мотив и средство за имперските цели на двамата самодръжци. Сараево и Вуковар, Киев и Харков, убитите и осакатените и милионите бежанци нямат никакво значение и стойност пред налудничавите военни цели. Хуманизмът и състраданието са разкош за елементарните, дребните и слабите, които са съпричастни с ония, които просто желаят да ги оставят да си живеят, да работят и да се радват на децата си.
Медийното облъчване продължава
Десетки анализатори и коментатори непрекъснато ни заливат с военна агитация и мантри за православието, славянството, великата съветска просвета (сякаш тя има нещо общо с Путин!?), новия международен ред и демократичните, извратени, хомосексуални, демонски и така нататък Съединени американски щати и Европейски Съюз. Пропаганда, в която не смееш да се съмняваш по цена на живота си. В православието без 10-те божи заповеди. В славянството, което разделя, а не сплотява.
„ Ценителите” на съветската просвета в Сърбия не помнят, че точно най-големите съветски писатели, поети, кинорежисьори, актьори и прочие, са и най-големите критици на експанзията на Путин върху Украйна, само че и на постсъветската народопсихология, която разумно докара до нея. Ако детските сръбски русофили бяха чели Чехов, Пушкин или Светлана Алексиевич, вместо Добрица Чосич, Вук Драшкович и Шешел, и в случай че бяха слушали музиката на Чайковски, Рахманинов или Шостакович, вместо чалгата на Цеца Величкович, Миле Китич или Шабан Шаулич, може би щяха да имат и различен взор върху светлите и тъмните страни на „ необятната съветска душа”. Естествено, и различен взор върху американската и европейската народна власт, а освен върху тяхната валута и стандарта им на живот.
Впрочем, в Сърбия войната не е преставала още от 90-те години на предишния век. Ужасното е, че през днешния ден прекомерно доста хора поддържат Путин, до момента в който той изпепелява украинските градове, до момента в който под техните отломки умират старци, дами и деца, а военната агитация насъсква и ожесточава съветския народ. Хора, изключете тв приемниците си и не се хлъзгайте по пропагандата, която, тъкмо по учебник, дехуманизира набелязания зложелател, с цел да оправдае унищожаването му.
Ако ви е мъчно, вземете си някоя книга от Булгаков, Херцен, Светлана Алексиевич или някой различен прочут съветски публицист и деликатно я прочетете. Начина, по който те са жигосали съветската реалност и народопсихология, няма да го намерите и в най-лошата американска и западноевропейска агитация. Това е то, великата съветска просвета, която изяснява корените на злото. В последна сметка, войната може и да се изясни, само че не и да се оправдае.
Всичко е толкоз просто. И ужасяващо. Войната е обир, разорения, премеждия, апетит и гибел. Няма потребност от геополитически разбори, пропагандни неистини, исторически лекции и в детайли познаване на интернационалните връзки с цел да се изясни. Достатъчен е един взор върху изпепелените украински градове, обгорелите танкове и трупове и милионите майки и деца на полската и румънската граница и всичко е ясно. Тя би трябвало да спре. Както и постоянно, на масата за договаряния. Дали Украйна ще остане неутрална отвън НАТО, дали на Путин ще се остави пътека за оттегляне, няма никакво значение – и най-лошите съглашения са по-добри от най-победоносната война и от вероятността човешкият тип да изчезне в една нуклеарна злополука. /БГНЕС
*Авторът е ръководител на Културно-информационния център на българите в Босилеград. Анализът е изработен особено за БГНЕС.
В тия тежки дни когато се взема решение ориста на цивилизацията, всеки самичък избира от коя страна ще застане. Сърбия също направи своя избор и заложи бъдещето си на успеха или провалянето на Владимир Путин. Каквото и да му се случи, тя ще последва неговата орис. И неговата воля. Дори и в случай че той реши, че поради триумфа на войната в Украйна, е потребно да се отвори нов фронт в тила на НАТО и Европейски Съюз. Примерно в Босна и Херцеговина или в Косово.
Никой не е споделил, че светът е заслужено организиран, в противен случай. Почти всички народи имат по няколко свои аргументи за войни. Но в случай че приемем, че войната е най-висшата неправда, която вместо да взема решение, неведнъж умножава проблемите, тогава и най-лошите мирни решения са по-добри от най-победоносните войни. Това е в областта на дипломацията. За страдание, към този момент към момента сме в областта на военната агитация.
Според неофициалната сръбска външнополитическа тактика, която през последните две десетилетия се тиражираше по медиите, Сърбия би трябвало умно да изчака разпадането на Европейския съюз и в новите интернационалните условия след него, лавирайки сред ползите на огромните международни и европейски играчи, благодарение на Русия да „ сплоти всички сръбски земи” и по този начин дефинитивно да реши сръбския народен въпрос, каквото и да значи това.
Сръбски анализатори, публицисти и политици от приблизително до най-високо равнище, дълго се упражняваха на тази тематика, оплаквайки ориста на Сърбия, описвайки я като жертва на непознатите ползи, подхранвайки реваншизма и упоритостите на великосръбския шовинизъм и трансформирайки страната в див звяр, който търпеливо изчаква комфортния миг с цел да скочи върху жертвата си.
По същото време, сръбските политици продължиха
хитро да се облизват към европейските фондове
и да си играят на отваряне и затваряне на преговорни глави, само че без съществено желание да създадат решителна стъпка за участие в НАТО и Европейски Съюз. Затова пък от 2017 година до момента, Вучич 19 пъти се срещна с Путин, показно демонстрирайки близки стопански и военнно-технически връзки с Русия, само че и с Китай.
Президентът на Република Сръбска Милорад Додик, „ най-големият съветски съдружник на Балканите”, непрестанно се примъкваше все по-близо до Путин и даваше изказвания за разединение от Босна и Херцеговина и обединяване със Сърбия. Нещо, в което той е безусловно уверен, че ще се случи и само се опасява „ той, или някой различен, да не пропусне комфортния момент”.
Черна гора през 2016 година претърпя един взаимен руско-сръбски опит за държавен прелом, само че 2020 година падна пред литийните шествия на Сръбската православна черква и загуби на парламентарните избори от обилно финансираните от Белград просръбски партии. Сръбският външен министър Ивица Дачич пееше „ Калинка” на Путин и обикаляше света да търси страни които да „ отпризнаят” Косово.
След експанзията на Путин против Украйна, сръбските националисти радостно плеснаха с ръце и подскочиха. За тях това беше комфортния миг на дълго мечтаните промени в интернационалните връзки. Отново пламна вярата за завръщането на бял кон на Косово, прегазването на Дрина и обединяването на „ сръбския свят”, по облик и сходство на „ съветския свят”.
Докато Европа и светът изненадващо се сплотиха, осъждайки съветската експанзия и завеждайки тежки стопански наказания против Русия, в центъра на Белград и Баня Лука се организираха многохилядни националистически сборища с съветски флагове и в поддръжка на Путин. Цените на тениските с облика на Путин внезапно скочиха нагоре.
Сръбските медии започнаха да се държат сякаш са на послушание на Путин и Роскомнадзор и злокобно тържествуват над изпепелените украински градове. За тях съществува единствено кремълската версия на събитията. Само че на война, като на война – води се агитация и от двете страни. Целта е всеки да оправдае себе си и да компрометира и очерни другия. До истината се стига мъчно и по напълно заобиколни пътища.
Пред заплахата от трета международна (ядрена) война която се надделя освен над Русия и Украйна, само че и над Европа, застрашавайки цивилизацията на планетата, свободният свят вкара тежки стопански наказания против Русия, рискувайки личната си стопанска система и благосъстоянието си в името на сигурността си и филантропичните правила за оказване на напън върху съветската стопанска система, която устоя войната. Без желание директно да взе участие в нея.
Пред надвисналата всеобща заплаха и идните президентски, парламентарни и частични локални избори, сръбският президент Александър Вучич внезапно посърна. Оказа се, че да седиш пред услужливи журналистки в студиото на ТВ „ Пинк” и ТВ „ Хепи” и да политиканстваш на тематика „ неутралитет” и „ четирите стълба” на сръбската външна политика – Русия, Китай, Европа и Съединени американски щати, да осъждаш НАТО за бомбардировките на Сърбия и да оплакваш Косово, не е като да вземеш отговорно политическо решение, с което трайно да се позиционираш в един международен геополитически конфликт.
След два дни, в които, съгласно думите на самия Вучич, е „ стар с 10 години”, той заеквайки, изрази „ поддръжка за териториалната целокупност на Украйна”, само че
не откри сили да осъди експанзията на Путин
Правителството някак си поддържа резолюцията на Организация на обединените нации, с която се осъжда експанзията на Путин, само че пък отхвърли да следва линията на Европейски Съюз по отношението на глобите. Въпреки многократните настоявания от страна на Европейски Съюз и водачите на европейските страни. С това Сърбия към този момент остава по средата – отвън свободния свят и по-близко до Русия, оправдавайки се с националните си ползи и съветската енергийна взаимозависимост. Сякаш останалата част от света няма енергийни и стопански зависимости от Русия.
Проблемите със зависимостите и ползите на страните и континентите в действителност са напрегнати и комплицирани. Това обаче не може да е повода да се изпепели една голяма страна каквато е Украйна, да се унищожават цели градове, да се отстрелват нейните поданици и да я напущат милиони бежанци. Страхът от Путин, не е опрощение за безмълвие и снишаване изключително при типа на милионите украински дами и деца, които последователно заливат Европа.
И по този начин, до момента в който православна Русия бомбардира православните църкви и братята в Христа в Украйна, а Сърбия предишното лято с православен десант над Цетинския манастир сложи собствен сръбски митрополит на братята си в Черна Гора под дулата на сръбски спецчасти и благоуханието на сълзотворен газ, сръбските медии се задъхват от прокремълска агитация и остават глухи и слепи за убиването на цивилни жители, които се пробват да избягат от обсадените градове, обстрелването на жилищните кооперации, лечебните заведения, учебните заведения и детските градини. Да, и за арестите и репресиите над хилядите съветски протестиращи в самата Русия против Путин и войната.
Когато Европейският съюз забрани „ Спутник” и „ Раша тудей”, като рупори на съветската агитация в Европа, сръбските медии скочиха. Не си припомням да са изразили позиция за десетките убити от Путиновия режим публицисти и опозиционери, които навреме се осмелиха да бръкнат в гнойните рани на Кремъл. Никой не осъди новия закон, който планува до 15 години затвор за издание на вест за Украйна друга от тази на Кремъл. Сляпата агитация стигна до такава степен да съпоставя НАТО бомбардировките на Сърбия с съветската експанзия над Украйна и никой не видя, че това съпоставяне е нездравословно за Сърбия.
Милошевич воюваше за Велика Сърбия, Путин за възобновяване на Съюз на съветските социалистически републики. Крайна и Република Сръбска, Донецк и Луганск са единствено мотив и средство за имперските цели на двамата самодръжци. Сараево и Вуковар, Киев и Харков, убитите и осакатените и милионите бежанци нямат никакво значение и стойност пред налудничавите военни цели. Хуманизмът и състраданието са разкош за елементарните, дребните и слабите, които са съпричастни с ония, които просто желаят да ги оставят да си живеят, да работят и да се радват на децата си.
Медийното облъчване продължава
Десетки анализатори и коментатори непрекъснато ни заливат с военна агитация и мантри за православието, славянството, великата съветска просвета (сякаш тя има нещо общо с Путин!?), новия международен ред и демократичните, извратени, хомосексуални, демонски и така нататък Съединени американски щати и Европейски Съюз. Пропаганда, в която не смееш да се съмняваш по цена на живота си. В православието без 10-те божи заповеди. В славянството, което разделя, а не сплотява.
„ Ценителите” на съветската просвета в Сърбия не помнят, че точно най-големите съветски писатели, поети, кинорежисьори, актьори и прочие, са и най-големите критици на експанзията на Путин върху Украйна, само че и на постсъветската народопсихология, която разумно докара до нея. Ако детските сръбски русофили бяха чели Чехов, Пушкин или Светлана Алексиевич, вместо Добрица Чосич, Вук Драшкович и Шешел, и в случай че бяха слушали музиката на Чайковски, Рахманинов или Шостакович, вместо чалгата на Цеца Величкович, Миле Китич или Шабан Шаулич, може би щяха да имат и различен взор върху светлите и тъмните страни на „ необятната съветска душа”. Естествено, и различен взор върху американската и европейската народна власт, а освен върху тяхната валута и стандарта им на живот.
Впрочем, в Сърбия войната не е преставала още от 90-те години на предишния век. Ужасното е, че през днешния ден прекомерно доста хора поддържат Путин, до момента в който той изпепелява украинските градове, до момента в който под техните отломки умират старци, дами и деца, а военната агитация насъсква и ожесточава съветския народ. Хора, изключете тв приемниците си и не се хлъзгайте по пропагандата, която, тъкмо по учебник, дехуманизира набелязания зложелател, с цел да оправдае унищожаването му.
Ако ви е мъчно, вземете си някоя книга от Булгаков, Херцен, Светлана Алексиевич или някой различен прочут съветски публицист и деликатно я прочетете. Начина, по който те са жигосали съветската реалност и народопсихология, няма да го намерите и в най-лошата американска и западноевропейска агитация. Това е то, великата съветска просвета, която изяснява корените на злото. В последна сметка, войната може и да се изясни, само че не и да се оправдае.
Всичко е толкоз просто. И ужасяващо. Войната е обир, разорения, премеждия, апетит и гибел. Няма потребност от геополитически разбори, пропагандни неистини, исторически лекции и в детайли познаване на интернационалните връзки с цел да се изясни. Достатъчен е един взор върху изпепелените украински градове, обгорелите танкове и трупове и милионите майки и деца на полската и румънската граница и всичко е ясно. Тя би трябвало да спре. Както и постоянно, на масата за договаряния. Дали Украйна ще остане неутрална отвън НАТО, дали на Путин ще се остави пътека за оттегляне, няма никакво значение – и най-лошите съглашения са по-добри от най-победоносната война и от вероятността човешкият тип да изчезне в една нуклеарна злополука. /БГНЕС
*Авторът е ръководител на Културно-информационния център на българите в Босилеград. Анализът е изработен особено за БГНЕС.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ